Информация от полк.Цветко Кънев / Религия и мистика / НЛО

Извадки от книгата “Феноменът Царичина” на полк. Цветко Кънев

Извадки от книгата “Феноменът Царичина” на полк. Цветко Кънев

Скъпи читатели, в настоящият материал ще се опитам да ви цитирам най-основното и съществено (според мен) от книгата на полк. Цветко Кънев - един от участниците в разработката на Царичина. Няма да се впускам в тълкуване, разгадаване и ненужни хипотези, а ще ви представя разказ от “първа ръка” за това, какво е търсено, какво е намерено и какво се е случило на т.нар. обект №1.

Началото

Няколко дена след учредяване на Асоциация “Феномени” (21.11.1990 г.), при тогавашния изпълнителен секретар на Асоциацията инж. Стамен Стаменов, идва Димитър Кекеменов, родом от село Царичина. Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. /…/ Двамата взимат решение да информират Военното министерство. По това време работех като заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб. И тъй като инж. Стаменов е мой възпитаник от Военновъздушното училище, той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен.

Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно. На нея присъстваха полк. проф. Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и Дора Синева-Петрова - радиестезист. /…/ Кекеменов разказа, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил). Той каза, че знае къде се намира това място. /…/

Решено беше на 5 декември да проведем рекогносцировка, за да уточним къде е мястото. /…/ От министерството на отбраната тръгнахме полк. Наплатанов, майор Серафимов, Димитър Сираков, Дора Синева-Петрова и аз. Пътьом взехме и дъщерята на полк. Наплатанов - Марина. /…/ Така групата от шест души потегли за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая, че никой от нас не беше чувал за това село, камо ли да знаеше къде се намира. /…/

Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото. Уточнихме го и го нанесохме на картата. На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна. Това място може да се окаже историческо, защто сега там се намира входът на “оная дупка”. Качихме се в колата и тръгнахме обратно за София. /…/ В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев. Доложихме му за пътуването, за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. /…/

На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започване на работата и други въпроси. Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военната прокуратура. Не се предвиждаше нищо за битово устройване, тъй като предварителната информация сочеше, че работата ще свърши за три дни.

Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание, още повече, че се очертаваше то да е свързано не само с миналото, но и с бъдещето на България. Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл. А тя звучеше и предизвикателно и убедително. Говореше се, че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места, в които има аналогични обекти.

Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа. Уточнихме всичко и си тръгнахме. Тази нощ “машината” трябваше да заработи. Сутринта на 6 декември всички, предвидени по плана от снощното заседание, бяха по местата си. Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки. Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция. Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната, респективно с началника на Генералния щаб. Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип, който по-късно пое ръководството на операцията. Началото бе поставено, връщане назад нямаше.

6 декември 1990 г.

Изкопните рьботи започнахме на онова място, на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказваше, че може да се очаква нещо забележително. За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора, проведен с тях, се стигна до извода, че мястото за копаене не е тук, а на около 100 метра в източна посока /…/

Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката …(фиг.1) Текстът, съпровождащ рисунката, гласи: “ Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на Велика България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години.”

7 декември 1990 г.

… започнахме да копаем на новото място. /…/

“ От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата, получена от кабинета на генерал-полковник Минчев. Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама. Земната маса беше украсена с бял, жълт, вишневочервен, сив и кафяв цвят. Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа. Личат и отделни каменни редове. Друга част на която се очертават ясно отделни фигури, сме закрили с облицовката на стените, за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела. За всичко това, близо две години по-късно, учените щяха да кажат, че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е, че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му, като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …

/…/ работата ни през втория ден. Повече от два, два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше. Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това. Не можем и сега. Като обикновени хора естествено търсихме причината в техническата неизправност на машината. Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата, но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината. От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/

“Операция Слънчев лъч или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да. Това е заглавието, което изписах на 7 декември 1990 г. Действително такова име беше сложено на операцията. Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми? От къде можех да зная тогава, че по-късно в информациите, които получава Елисавета Лонгинова, най-упорито ще се говори, че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид? Не можех тогава, не мога и сега да си обясня това, но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...