Специално Tasco изобщо не мога да ги посоча като фирма произвеждаща качествени и надеждни оптики по причина, че същите използват композитни материали за направата им. Политиката на такива американски фирми се основава на използването на високи технологии за сметка на материалите, от които се конструира даденият прибор като целта е да се пробие пазарната ниша, а не да се произведе качествена оптика. Точно затова аз се дистанцирам от американски прибори и използвам предимно и най-вече съветско-руски и немски оптически прибори произведени в Загорският и Казанският ОМЗ и респективно Carl Zeiss(DDR) за немските. Сравнение между американските пластмасови боклуци и съветско-руските и немски прибори не може да има. Но в интерес на истината обаче най-съвършеното изображение давано от бинокъл, на което съм попадал беше на призмен бинокъл Tasco 7х50. Вероятно е бил много добре просветлен и опушването на обективните лещи и окулярите е било съчетано много удачно. Въпреки това никога не бих рискувал да си купя Tasco, освен ако не го спазаря на достатъчно ниска цена примерно ако струва 200 USD и се продава за 100 ЛВ - аз да го купя за 50 ЛВ. Нямам преки впечатления от изделията на другите две споменати от вас фирми за производство на оптически изделия, но принципно използването на прибори с променливо увеличение е непрепоръчително по причина, че контрастно-резолюционният капацитет на лещата почти винаги се надвишава над определено увеличение и обективите фактически се “надарпертурират” ако трябва да използвам терминът на един виртуален познат от Русия Сергей Зависляк модифицирал ЗРТ 457. Примерно варио-бинокъл 15-40х60 има резолюционен капацитет на обективните лещи разделящ 9 минути, което предполага качествен образ на максимално увеличение от 20 пъти. След превишаването му на увеличение над 20 пъти опитното око усеща загубата на детайлите, да не говорим за светлосилата и стесняването на зрителното поле. Типичен пример в това отношение е пластмасовият боклул на Sibir Optics Юкон 20-50х50, който се надарпертурира на около 35 пъти увеличение и нагласен на 50 кратно увеличение през нощта спотърът “наблюдава” Венера като размазано бяло петно, вместо като малък сърп. По този начин всеки един неразпознат астрономически обект може да бъде погрешно определен като НЛО, чел съм доклад в база данните на RUFORC за наблюдение на НЛО със зрителна тръба 20-60х60 и мотивираното заключение беше объркване със звезда. Такъв тип долнокачествена вариооптика не може да се използва за наблюдение на неидентифицирани летящи обекти. Уморяването на очите се достига именно с използването на по-слаби и респективно по-светлосилни и широкоъгълни прибори, които натоварват зрението главно с по-широкият изходен от окулярът лъч и цветната картина на изображението, която неминуемо се отразява на нервната система и предизвиква главоболие и общо отслабване на зрението. Типичен пример в това отношение е точно конфигурацията 7х50, при която изходният от окулярът лъч е 7,14мм т.е. малко повече от ширината на зеницата на човешкото око, поради което напълно покрива на светлосила скромното седем кратно увеличение. Обратно - мощните и несветлосилни прибори било тръби или бинокли като 15х50 и 20х50 не увреждат и натоварват зрението в такава степен, първо защото изходният лъч е значително по-тесен в диаметър от зеницата на окото и второ, защото светлосилата намалява на квадрат с увеличение мощността на приборът. Колкото до трептенето то се появява при увеличение над 7 пъти и за начинаещ наблюдател е драстично на увеличение от 15 пъти, да не говорим за бинокъл с увеличение над 20 пъти и тегло над 1500 грама без тринога. Самото трептене натоварва не само зрението но и определени центрове в мозъка, което трябва да се има предвид редовната експлоатация на бинокли. Най-опасно е да се работи с дефектен бинокъл, който дава разногледо изображение поради разместване на призма или отклонение на някои от тубусите. При това положение зрението може сериозно да се увреди и да се стигне даже до оперативна намеса за коригирането му, което освен болката излиза и твърде скъпо. Най-добрите марки бинокли, които мога да препоръчам са първо разбира се Carl Zeiss и на второ място “Kronos”. Годни за целите на полевата уфология дефинирана в западните сайтове като skywatch са конкретно 15х60 на Цайс и 20х60 и 26х70 на Кронос - това са много сериозни, качествени и надеждни бинокли, които напълно отговорят на всички изисквания не само за наблюдение на НЛО, но и за целите на астрономията или наблюдението на самолети. В България с усилия може да се намерят Цайс 15х60 и Кронос 20х60 на цени между 150 и 200 ЛВ, докато Кронос 26х70 трябва направо да се поръчва от Русия на цени 400-500 ЛВ. Освен това всеки един от трите бинокъла изисква специални грижи като изработка на дървена кутия по поръчка с дунапрени, поръчка или изработка на надеждна и удобна тринога, която ще излезе едно 150-200 ЛВ отгоре, намиране на оранжеви филтри, намиране на специална кърпичка за лещите, съхранение в специално помещение с възможно най-малко прах, изготвяне на таблици за метрично-километрично приближение, за засичане на най-малък обект на Х разстояние, отделяне на парични средства равни на себестойността на приборът в случай на повреда за замяна с нов, провеждане на наблюденията далеч от прашните улици и пр. Впрочем тук е много важно да отбележа, че никога не съм имал случай на издраскване лещите на бинокъл Цайс или Кронос, докато тези на другите фирми като например боклуците на Sears се драскат понякога и с първото почистване на лещата от прах. За отбелязване е, че лещите са Sibir optics също не се драскат, причината е че те са пластмасова имитация на истинска леща, която неспециалист няма как да констатира в моментът на покупката и поради това няма как да се издраскат при почистване с кърпичка. Все едно като купиш циркаджийски бинокъл от панаир за 2 ЛВ да се опиташ да издраскаш долнопробните му лекьосани пластмасови стъкълца.

Биноклите със стабилизиран образ както съм написал в постингът са на жироскопична или процесорна система. Освен, че са скъпи не виждам начин, по който евентуална повреда на системата за стабилизиран образ да се поправи освен в заводът, където изделието е произведено или институтът, където е проектирано. Като прибавим базовата им цена от няколко хиляди долара покупката им се явява крайно нецелесъобразна.

Цифровите камери се използват от американските ловци на НЛО наречени skywatchers, но проблемите с тях опират до дигиталното увеличение, което дава нереално разделено на квадрати изображение на наблюдаваният обект и второ лесният начин за фалшифициране на филми снимани с такива цифрови камери, което може да се осъществи от начинаещ програмист на домашен компютър. Фактически експертизата ще трябва да се насочи задължително не към изследване на заснетият обект, а към изследване за следи от програмно моделиране на изображението в случай, че НЛО е заснето с цифрова камера. Поради тази причина изготвянето на снимкова документална база следва да се прави с нормални фотоапарати монтирани на преработени зрителни тръби или компромисен вариант CCD-матрици монтирани към мощни огледални телеобективи с висок резолюционен потенциал като например МТО 1000/А или Astrorubinar. Лично според мен най-удачното решение е огледален телеобектив преработен на телескоп с изправено изображение посредством окуляри Kelner на увеличение 75-80 пъти и прецизно монтирана CCD матрица. С такъв прибор, макар и на по-голяма мощност примерно 150 пъти(100 пъти приближение - 350 км/3,5 км), може да се заснеме орбитален обект в детайли като ISS или совалката. Координатите на орбитални обекти по отношение на всяка точка на земното кълбо могат да се намерят на адрес http://www.heavens-above.com. Проблемът за изпълнение на такава задача се състои най-вече в триногата, на която е монтиран огледалният телеобектив и качествата на операторът заснемащ орбиталният обект в детайли, който трябва да работи бързо, точно и плавно в определен и стеснен във времето момент от порядъка на една минута. Ако се наблюдава и заснеме орбитален обект в детайли и се окаже, че по това време над това географско място не са прелитали и не са били видими ISS или совалката, това означава че наблюдаваният и заснет обект е или секретен научен/военен експеримент или НЛО.

Колкото до устройствата за засичане оптиката на снайперисти до колкото знам още по време на Втората световна война е разработен е използван от съветската армия инструмент, който засича отражението от оптическите прибори. Още по време на Сталинградската битка(август 1942-2 февруари 1943г.) се е използвало отражението от оптиката на снайперите, което издава позициите им с просто око или през слаба оптика - сутрин немските на запад, следобед съветските на изток до провеждането на операция “Сатурн” и навлизане на съветските сили от юг и от запад в обграденият град. В днешно време засичането на оптика се осъществява чрез спектрален анализ на отражението естествена светлина, което тя дава през деня. В съвременната руска армия се използва устройство, което работи точно на този принцип като засича слънчевото отражение на лещите на оптически прибор и очертава точното му местоположение по електронен път - примерно снайперист скрил се между дърветата на дистанция 1200 метра. А американците каквото и да правят тяхната сухопътна армия е сбирщина от хулигани, социопати и негри, които без поддръжката на щурмовата авиация не са в състояние за решават успешно оперативно-стратегическите си задачи. Вероятно след кражбата на въпросното устройство, военнопрестъпниците от US Army, които с чест на пагонът си бомбардират сватбари, овчари с добитък на паша и болници в европейски държави ще използват приборът за засичане и елеминиране на журналисти, които документират и отразяват техните военни престъпления.