|
“Какъв статут и какво значение има голямата унифицирана теория, една “Теория за всичко”? Веднага се натъкваме на проблем.Хората, които по рождение трябва да се занимават с този въпрос, философите, най-често са на “ти” с математиката, за да могат да следят съвременните разработки в теоретичната физика. Има хора, които се занимават с натурфилософия и би трябвало да допринесат за развитието на другите науки. Тъй като претърпелите неуспех физици са много, за тях е трудно да създават нови теории, поради което решават, че е по-добре да пишат върху философията на физиката. Те продължават да си блъскат главите над природонаучните теории от първото десетилетие на нашето столетие като теорията за относителността и квантовата механика и никога не са надниквали в най-предните редици на физическото изследване.”
Известният физик и математик проф.д-р.Стивън У.Хоукинс относно т.нар. научни философи, за които новата физика е като трън в очите.
1.Научни журналисти и организирани НЛО скептици - преди да представим на читателите организациите на НЛО в немскоговорящите страни, искаме да покажем, защо т.нар.научни журналисти не признават тематиката за НЛО. Общо казано, не е работа на учените изследователи сами да информират света за значението на резултатите от своята изследователска работа. Опростеният поглед върху новите открития обикновено се дава от т.нар. научни журналисти. Средният гражданин формира своя мироглед от специализирани книги, от научните списания, както и от пресата, радиото и телевизията. Изготвяните от научните журналисти информации представляват важен източник за формиране на обществено мнение. Ежедневно в немските телеграфни агенции постъпват около 960 машинописни страници с информации. Между тях се намират кръгло 300 страници с новини, но само 12 от тях намират място във вестник “Tagesschau”. Вестникът “Sueddeusche Zeitung” отпечатва от тях само 7%, а средният читател прочита кръгло едва 30% от напечатаното. От тази статистика следва, че неколкостотин журналисти решават за какво да се говори в Централна Европа и за какво - не. Повечето хора смятат точно тези теми за важни, които се излагат в печата. Пресата е, както и преди, главният източник на съобщения за НЛО. Според анкета на университета “Булдер” от 1968г. повече от 90% от хората получават своите информации за феномена НЛО от масмедиите. Журналистическата обективност се измерва със съблюдаването на следните правила -
1.Обективност и правдивост.
2.Разделяне на новината от мнението.
3.Надпартийност.
4.Добросъвестност.
5.Уточняване на погрешни твърдения.
6.Неманипулиран избор на новини, ориентирани към професионално обективируеми критерии.
В повечето случаи не можем да бъдем доволни от отношението към тематиката за НЛО в пресата, понеже журналистическата обективност не се съблюдава. Следва публикуването на нашата книга “НЛОІ-факти и документи” ние също се сблъскахме с този вид повърхностен журнализъм .Норберт Свобода от “Kleine Zeitung”, Грац, поиска да разкъса новата книга с помощта на сатирата, като съчини една статия в несериозен и ненаучен стил. След като доктор Ламберт проведе един доста остър разговор по телефона, той коригира до известна степен тона си. След този опит бяхме наясно, че е съвсем обичайна практика журналисти да обобщават научните теми в ежедневниците, без да имат поне някакво научно образование, съответно изобщо да не са следвали журналистика.
Поради направените смешни съобщения за НЛО в медиите днес обществеността не е в състояние да направи разлика между научната фантастика, изказванията за НЛО от спиритистите, езотериците, шарлатаните и съобщенията за отвличания от НЛО. За съжаление повечето от журналистите не знаят, че освен псевдорелигиозните НЛО кръжоци към сектите и привържениците на сензационните теории на Деникен има и научни организации за изследване на НЛО като CUFOS, MUFON-CES, MUFON, FUFORT, както и дружеството за научни изследвания (“Society of Scientific Exploration”). Ако научният журналист се съобрази със съществуването на тези организации в интердисциплинарните области на науката, той би трябвало да си зададе следните въпроси -
1.Как авторите оценяват своите източници ?
2.Как фактите съответстват на възприетия днес мироглед ?
3.Биха ли могли читателите да възприемат фактите ?
4.Искат ли читателите наистина да узнаят истината ?
5.Поета ли е вече темата от булевардните вестници ?
6.Мога ли да загатна, че вярвам на своя информатор, без да се изложа ?
7.Ще загубя ли читатели, които ще ме обвинят в несериозност ?
Тези точки са решаващи за това, дали журналистът се държи надалеч от съседната на науката тема, или пък пише някаква сатирична статия, за да създаде у читателя впечатлението, че той (журналистът) не държи на тематиката, съответно не вярва на своите информатори. Например бившият главен редактор на “Umschao” г-н Шулце обяснява на ръководителя на MUFON-CES дипломиран физик Илобранд фон Лудвигер, че съвсем не се съмнява в съществуването на НЛО, те са виждани от много сериозни хора, но мисли, че веднага биха го упрекнали в несериозност само ако спомене темата. Ето защо искаме да съобщим на читателите как се стигна дотам феноменът НЛО да има толкова лоша репутация между научните журналисти.
На 1 май 1976г. на годишната среща на “Американската асоциация на хуманистите” 25 учени, автори и студенти основаха т.нар. Comitetee for the Scientific Investigation of Claims of the Paranormal (CSICOP)(Комитет за научно изследване на твърденията на паранормалното).Срещата беше посветена на темата “Новият ирационализъм - антинаука и псевдонаука.”Много журналисти и издатели на списания се присъединиха към основаната от комитета организация. Американските членове принадлежат към American Humanist Association и застъпват гледището, че трябва да са разпространяват само такива истини, които съответстват на материалистическият мироглед. Срещу фактите, които не съответстват на това схващане, трябва да се воюва, те трябва да се преиначават, да се поставят под съмнение, а хората, които ги събират да бъдат компрометирани и оклеветявани. Членовете на CSICOP възприемат всичко, което създава впечатление, че съдържа нещо ирационално, като заплаха за науката. Дипл.физик фон Лудвигер е разгледал по-отблизо разобличителните методи на тези хора. Те застъпват следните основни убеждения -
Постулат 1 - Всички природни процеси са обясними със съвременните научни методи.
Постулат 2 - Няма аномални феномени, а само неправилно тълкуване, осъзнато заблуждение и психотични халюцинации.
Постулат 3 - Който смята аномалните феномени за възможни, е безкритичен, ирационален и ненаучен.
От тези постулати произлизат следните опасности -
1.Противоречие между възприятията от аномален вид у дадени личности и тяхното отхвърляне чрез управляваното от членовете на CSICOP обществено мнение довежда все повече хора в защитна позиция спрямо науката, казано най-общо Сектите за НЛО и вълната “New Age” придобиват все по-голяма популярност, събират тези заблудени хора и поощряват съвсем чужди на науката движения, както и псевдорелигиозни такива.
2.При изключване на определени природни феномени от научното разглеждане могат да бъдат загубени ценни указания за теоретични зависимости.
3.Научният мироглед да бъде стеснен до такава степен, че повече няма да бъде възможно единното възприемане на света.
Когато в началото на август 1977г. в “Reader’s Digest” беше публикувана една положителна статия върху парапсихологията членовете на CSICOP поканиха представители на масмедиите и учени в хотел “Балтимор”, Ню Йорк. Те се оплакаха на пресата най-общо от разпространяващата се псевдонаучна пропаранормална пропаганда и неспособността на журналистите да правят разлика между фикция и научни факти. Издателите на научни журнали и научни колони в списания били посъветвани да противодействат на растящите анти и псевдонауки. Членовете на CSICOP са призовали също учителите от висшите училища да проведат разяснителни курсове срещу паранормалното. Макар CSICOP да твърди, че говори за наука, към неговите членове се числят само малко на брой природо-изпитатели, затова към има философи, социолози, магьосници, автори и двама психолози. Един от най-известните членове заедно с НЛО-скептика Филип Клас беше всеобщо известният изследовател на планетите д-р Карл Сейгън, който твърдеше в “Reader’s Digest”, че в кръгло един милион съобщения за НЛО от 1947г. насам не се съдържа нито един случай, в който по-голям брой хора да са видели отблизо обект по независимо и надеждно описание. Всичко това не би било толкова неприятно, ако големите вестници не поддържаха насоката на тези скептици. Към най-известните членове на CSICOP принадлежат между другото -
Мартин Гарднър, “Scientific American”
Кендрик Фразие “Science News”
д-р Карл Сейгън(астроном и научен публицист, починал)
Айзък Азимов(химик и писател фантаст, починал).
Така се стигна до това, че английският “New Scientist” от 19 ноември 1994г. помести на заглавната си страница една история относно отвличания от НЛО, написана от члена на CSICOP Сюзън Блекмор. Статията съдържаше, разбира се много неистини и създаваше впечатлението, че този феномен се случва само в Америка. Психоложката скри от читателите, че английските уфолози Филип Мантъл и Карл Нагитас издадоха два месеца преди това книга, в която подробно описват 4- отвличания от НЛО, станали в Англия. Статията на Блекмор се концентрира главно върху работата на канадският невролог Майкъл Персигер от Лаурентскийския университет, Онтарио. Д-р Персигер извършва лабораторни опити, в които с помощта на електромагнитни полета стимулира определени зони на мозъка и предизвиква халюцинации. Така например невроните в слепоочните лобове са много чувствителни на електрически стимулации.Блекмор е на мнение, че лабилни хора могат да бъдат особено податливи на стимулация на слепоочните лобове.
В статията се премълчава, че други учени също са тествали отвлечени от НЛО за лабилност на слепоочните лобове. Изследванията в университета ”Carleton”, Отава, показват, че хора които са имали близки срещи с НЛО или са преживели отвличане, не се отличават съществено от останалото население. Свидетелите на НЛО се описват като леко над средното ниво интелигенти, но иначе напълно нормални, а също здрави и средни хора. Някои от свидетелите на НЛО са били според езотеричните убеждения малко по-затворени от хората, без опит от близки срещи с НЛО. Това пък може да се обясни именно със случилите се с тях преживявания.
Д-р Блекмор премълчава тези опити и смята, че отвлечените от НЛО е възможно да са наблюдавали земни светлини или подобни екзотични природни феномени. Възникващите при това електромагнитни полета трябва да са стимулирали слепоочните лобове на свидетелите за някакво отвличане от малки сиви същества. Макар че д-р Персингер би могъл да чрез опитна лабораторна уредба халюцинации у подопитните си обекти, тествани лица (в т.ч. Блекмор) никога не описват комплексен сценарий на отвличане от НЛО. Същото осъзнава и Блекмор, затова в края на своята статия тя спекулира с факта, че може би някой провеждал Mind Control (Мозъчен контрол) експеримент с непреднамерено избрани лица от населението. Съмнително е обаче, че някоя тайна служба е в състояние от разстояние да симулира комплексните преживявания от едно отвличане чрез електромагнитните симулация на слепоочните лобове. Отвличанията, които водят към своето начало от спалнята, пояснява Блекмор, са стимулирани чрез сънна парализа или чрез False Memory Syndrom(Лъжлива памет), макар че други учени са изключили тези обяснения за същността на проблема.
Интересно е, че реакциите на читателите по отношение статията на д-р Блекмор показаха единодушното й отхвърляне. Читателите изглеждаха твърде информирани и се позоваваха на изследвани от лекари случаи, а също и на случаи на отвличане при което са засегнати много хора. Както се вижда на членовете на CSICOP не им е вече толкова лесно в англосаксонското пространство, както беше само преди няколко години, понеже заинтересованите читатели са по-добре информирани, отколкото авторката на статията. Ще трябва обаче да минат още доста години, докато например доктор Джон Карпентер посмее да публикува в “New Scientifist” или в друго някое научно специализирано издание подробен необясним случаи на отвличане от НЛО.Чрез игнорирането на научни факти, които не се вписват в техния мироглед, членовете на CSICOP го държат надалеч от специализираните списания. Ще се публикува само ако за даден феномен съществува традиционно обяснение.
Най-големият проблем е, че CSICOP е разложил целенасочено почти всички научни автори на англоговорящите научни списания. Много от тези автори седят в редакциите на известни международни специализирани списания, откъдето съвсем неинформирани журналисти черпят своите познания. Така например реномираното научно списание “Natur” използва члена на CSICOP и фокусника Ранди, за да развенчае неудобните резултати от изследването върху действието на хомеопатични медицински дози, които бяха разработени от тринадесет учени от четири страни. На ненаучните методи на Ранди се отдава без съмнение опровержението на всякакви резултати от изследвания.С подобни примери бихме могли да продължим безкрайно. Подробно резюме относно интердисциплинарните области на науката и тяхното интерпретиране от научните журналисти и членове на CSICOP е написал дипл.физик Ило Бранд в бюлетин Іномер 10/1989 на MUFON-CES. На всеки читател обаче трябва да му бъде ясно, че в медиите съобщенията за НЛО се игнорират, подлаган на унищожителна критика или пък се обясняват по куриозен начин.
НЛО скептиците в Германия - като начало искаме да представим на читателите т.нар. НЛО скептици. За техните организации феноменът НЛО не съществува, съответно винаги е обясняван с природни феномени или мошеничество. Началото поставя “Централната изследователска мрежа за необясними небесни феномени”(Zentrale Erforschungsnetz aussergewoehnlicher Himelsphaenomene) CENAP. Според Вернер Валтер, основателят на CENAP, неговата организация съществува от 1976г. и е частна нетърговска, с независим мироглед организация за приемане, анализ и оценка на съобщения относно НЛО, която заема критична позиция. По-късно CENAP е интегрирана в общополезната дармщадска организация на скептиците Gesellschaft zur wissenschaftlichen Untersuchung von Parawissenschaften (GWUP)(Общество за научно изследване на паранауките). Според Валтер CENAP е била допълнително препоръчана през 1968г. от Министерството на вътрешните работи на Баден-Вюртенберг като изходен пункт на съобщения за НЛО и служи като щаб от съветници на немската агенция по космически въпроси Deutsche Agentur fuer Raumfahrtangelegenhieten)(DARA) в Бон.
Ако някои неинформиран лаик чуе това представяне на организацията ще си помисли, че тук се отнася до някое голямо изследователско ведомство. Ако този човек обаче узнае, че централната изследователска мрежа се състои фактически от двама души, ще се усмихне скептично. Ако пък разбере, че самоназначилият се научен журналист Вернер Валтер е едноличен търговец(продавач на мебели) и служи като съветник на DARA, случаят става още по-любопитен. Ние по принцип не възразяваме срещу почтената професия продавач на мебели, не можем обаче да си представим че природоизпитателите ще се оставят да бъдат съветвани от г-н Валтер. Ако това става, то тогава във Вътрешното министерство на Баден-Вюртенберг и в DARA има нещо гнило или оторизираните лица не са си на мястото. Компетентният анализ на необяснимите небесни феномени трябва да бъде предоставен на лица със завършено природонаучно образование. Валтер пише например в списание “Sterne und Weltraum” от 8 септември 1993г., че астрономически подкованите колеги не познават широкият спектър на всички ония явления на нощното небе(като Валтер). Когато прочетохме това изследване на някои наши колеги, които впрочем са професионални астрономи, те най-напред си поеха дълбоко дъх и след това се изсмяха високо. В бъдеще Валтер ще почувства социологично-психологичните аспекти на суеверието на феномена НЛОІ. Срещу това не може да се възрази нищо, само че изследовател, който се занимава с тези аспекти, трябва да притежава завършено висше образование по социология,психология или фолклористика.
Че Валтер и CENAP се залавят с суеверна тематика, може да се обясни с интегрирането на тази организация към GWUP. Понеже GWUP се опълчва срещу безчинствата на сектите, лечителите шарлатани, езотериката и суеверието изобщо, CENAP се поддържа от тази организация. Необяснимо е защо Валтер поощрява със своята “нетърговски ориентирана организация” сцена “Езотерик” и нейните младежи като в списанието на “New Age” “Magazin 2000” предлага за продажба заедно с пирамидите на щастието и други езотерични алабализми, както и видеофилми на “удивителни НЛО документи”. Според рекламата на тези видеофилми се предлагат само на читатели на списанието. Заедно със заснетите на видеофилмите контактьори се рекламират и филми за НЛО, направени от астронавти, и много ще други. Тези филми струват на Валтер, естествено, не много, част от тях получава и като подарък.Той дава в излизащите на английски език списания обяви, в които пише, че би желал да обменя НЛО видеофилми. Повечето от кадрите в тези филми са мошеничества, съответно - фалшификации. CENAP и други подобни организации не се приближават много до качествени снимки на НЛО. За лековерните привърженици на “New Age” тези кадри, естествено са доказателство за извънземни посещения на земята.”Напълно нетърговски” ориентираният Валтер заема положението на човек, който лови наркотрафиканти а сам продава дрога. По телевизията, радиото и във вестниците той именно се оплаква, че НЛО суеверието и езотеричната вълна са се разлели неимоверно, макар че самият Валтер поощрява този факт, защото инкасира пари от хора, срещу които се опълчва.
На 16 септември 1995г. д-р Ламер заедно с Вернер Валтер говориха по радио “Antenne Bayern”. По време на дискусията във всеки случай у Валтер нямаше и следа от закостенелия скептик. След предаването ние говорихме за светлинните кълба над Грайсвалд, Валтер твърдеше че CENAP бил изяснил този случай. Той написа през 1994г. в броя от октомври-ноември на “OCENAP-известия” доста страници за изясняването на случая Грайсвалд и се остави да го честват от “BILD-Zeitung” като научен уфолог. Безкритичният GEP отпечата тълкуванията на Валтер в “Journal of UFO-Forschung”.
Валтер, пише, че свидетелят д-р Руде Щок от Щралзунд твърдял пред него, че е видял как тези светлинни кълба са изстреляни откъм морето от борда на военен кораб най-напред с помощта на малки ракети, след това са се възпламенили поотделно и със свръхголями парашути са се заспускали плавно надолу. Валтер пише, че министърът на отбраната Рудолф Хенке бил съобщил че летящите накуп обекти не са нищо друго освен ракети в края на своята параболична траектория. Това, че скептикът Рудолф Хенке е влез за чиста монета повърхностното обяснение на пресцентъра на ВВС, се дължи на липсващото му научно образование. Ако химическият лаборант Хенке беше природо-изпитател със завършено висше образование, би трябвало да му бъде ясно, че предполагаемите, летящи на куп, ракети не могат да бъдат спрени при висока скорост, да застанат неподвижно, а трябва да продължат да летят по-нататък. Колеги от MUFON-CES запитали пилоти и други специалисти, които също не са успели да обяснят тези летателни маневри.
След като Валтер направи пред говорителя на “Anntene Bayern” своето тълкуване по случая Грайсвалд, в разговора се включи д-р Ламер. Този път Валтер не разполагаше в телевизионен диспут съд самоук природоизпитател или с някои неинформиран журналист, пред когото да изложи своите псевдонаучни обяснения. Д-р Ламер каза, че свидетелят на Валтер д-р Людер Щок е заявил пред MUFON-CES, че него светлинните кълба са му напомнили светлинни бомби. Той обаче не могъл със сигурност да каже, че наблюдаваните наистина са светлинни бомби. Когато д-р Ламер запита Валтер как е възможно предполагаемите, летящи накуп ракети изведнъж да застанат неподвижни, Валтер призна през г-н Паризиус, че не знае. Той дори каза, че не му е известен видеозаписът, на който обектите се виждат да летят вкупом. Тъй като Валтер съобщи че е чел нашата книга “НЛОІ-факти и документи”, то той трябва да има много слаба памет, понеже ние показахме снимка на летящите обекти и в съобщението си по този въпрос той се позова на това.
За нас случаят “Грайфсвалд” далеч не е решен. Дори ако светещите кълба изглеждат подобни на светлинни муниции, това предположение няма да просъществува дълго. При тези хора изглежда, че е свойствено да приемат желаното за действително. От предположенията на свидетелите те конструират факти.
Друг “специалист” от типа на Валтер е вече споменатият прекъснал следването си химически лаборант Рудолф Хенке. Намираме за интересно, че тогавашният член на CENAP Хенке съобщава с едно писмо от 1987г. на ръководителя на MUFON-CES, физикът Илобранд фон Лудвигер, че никой от неговите колеги не е в състояние да върши научна работа.
Понеже Рудолф Хенке въз основа на прекъсната си академична кариера(“загубих желание за следване”) не могъл да постъпи в MUFON-CES, решил да работи да GEP и GWUP. Като основание защо е трябвало да излезе от CENAP самоназначилият се природоизпитател Хенке посочна недоволството си от словоизлиянията на отделни членове на CENAP. За съжаление за изясняване на трудните НЛО феномени на Хенке, Валтер и някои други техни колеги липсват интелектуални способности към познание, логичното мислене, неспокойният дух и квалификацията на специалиста. Така че за тези господа всеки неидентифициран летящ диск ще бъде хвърлен във въздуха тас от автомобилно колело, макар че съвременните компютърни математически анализи сочат противното.
За съжаление и третата, състояща се от аматьори, организация GEP под влиянието на Хенке и компания е подобно както CENAP и GWUP догматично ориентирана и поради тази причина се числи също към скептиците. Не трябва, разбира се, да бъде създавано впечатлението, че при изследването на НЛО любителите не допринасят с нищо. Напротив, уфолозите аматьори са много важни, щом изпълняват своята работа искрено и честно, но суровият научен анализ трябва да предоставят на специалистите. В идеалният случаи аматьори и учени трябва да работят съвместно. За съжаление споменатите изследователски групи не могат да бъдат причислени към сериозните, безпристрастни аматьори, с които е възможна съвместна работа върху научна основа. Трябва да се спомене, че малката състояща се от аматьори изследователска организация DEGUFO не може да бъде причислени към познатите вече догматично ориентирани групи от скептици, защото тя е готова да работи съвместно с учени и открито да им предоставя своите наблюдения.
Покрай споменатите организации на скептиците има, разбира се, голям брой сдружения от т.нар. вярващи в НЛО. Тези сдружения населяват езотеричният обхват и споделят схващането, че НЛО са извънземни космически кораби, чиито екипажи продължават да помагат духовно на човечеството, съответно - искат да го предпазват. Тези хора организират големи срещи със участието на медиите, т.нар. световни НЛО конгреси, които разбира се, действат отрицателно върху сериозното изследване на НЛО. Между тези сдружения както и между скептиците, се намират някои съмнителни личности, които без завършено висше образование се представят пред неинформираната общественост като учени или експерти по НЛОІ(бел.Алексеев - пример аз и някои от участниците “уфолози” и “уфоманиаци” в този и други НЛО форуми).Тези хора не притежават някаква академична степен и въпреки това се представят за културантрополози, астрофизици, физици и т.н. и създават пред неинформираната общественост впечатлението, че са големи светила в своята област. След подобни сборища от несериозните вестници правят най-често големи репортажи за т.нар. НЛО фантазьори. Тогава поради недостатъчни проучвания всички, които се занимават с НЛО, са хвърлени в един общ езотеричен кюп и причислени към този лековерен кръг хора.
“НЛО - Близки срещи” - стр. 251-266.
Линкове -
http://www.csicop.org/list
|
Изследване на НЛО в немскоговорящите страни
