|
“Първата маневра на НЛО беше толкова бърза(когато се движеше след изтребителите прехващачи), за да мога да я обхвана изцяло, но тя беше наблюдавана от другите радарни оператори. Пилотът на изтребителя ми каза, че ще се опита да се отърве от НЛО. Той опита всичко - издигане нагоре, гмуркане надолу, кръжене наоколо и т.н. но НЛО се държеше така, като че ли беше закрепено зад самолета - поддържаше винаги едно и също разстояние. То беше много близо, но ние успявахме да отделяме на екрана двата обекта един от друг.”
Из доклада на един радарен оператор, който заедно с много други колеги е наблюдавал върху своя екран един изключително забележителен обект.
Радарът може да регистрира НЛО - откриването и наблюдаването на НЛО с радарни устройства играе голяма роля от изобретяването на тази технология насам. Основанието се крие в това, че радарните устройства, съответните техните изображения са неподкупни и че освен визуалното наблюдение на един непознат обект могат да дадат независимо потвърждение за неговото съществуване. Високите технически разходи, изразходвани за съвременните радарни инсталации, позволяват, от една страна наистина огромни постижения при установяването на параметрите на обекта от разстояние, скорост или форма, но от друга страна - сложността на уредите предлага и широко поле на действие на за погрешни интерпретации и фалшиви класификации. Данните, получени от радарни наблюдения, са толкова добри, колкото експертите внимателно оценяват сигналите. В историята на развитието на радара има случай, в които в началото напълно необясними феномени по-късно могат да бъдат обяснени по традиционен начин.
Трудности при интерпретиране на радарните данни - средата, в която се движи видимата светлина, може да й въздейства. Същото се отнася и до радиовълните.Въздушните слоеве, в които се разпространяват радарните вълни са като цяло нееднородни. Температурните различия, нехомогенност на атмосферните гранични слоеве или облаците представляват само някой от проблеми при радарните измервания. Към това трябва да се прибави споменатото вече все по-голямо нарастване на комплексността на радарните инсталации, което може да доведе до неправилно обслужване или да предизвика грешка в системата. Малко след въвеждане на радарната техника през Втората световна война вече имаше съобщения за радарни цели, които не могли да бъдат индетифицирани.Едва през 50те години беше изяснено, че повечето от наблюдаваните неидентифицирани обекти са птичи ята, които притежават достатъчно отражателна способност, за да могат да бъдат открити от приемниците. Непознатият вид ехо се обозначава между специалистите като “Angels”. В историята на развитието на радара “Angels” са наблюдавани винаги, повечето от тях намират обяснение - най-често това са температурни инверсии в атмосферата, които довеждат до неочаквани отражения на радарните сигнали. Обикновено температурата в атмосферата се понижава от долу нагоре, но при определени условия този закон може да бъде нарушен. Ако например по-топли въздушни слоеве се движат над по-студени може да се стигне до положение на инверсия. На граничният слой между двете въздушни маси се създава преходна зона, която може да отразява радарните вълни. Подобен ефект в пустинята е прочутата Фата Моргана, където пясъкът загрява долните слоеве от въздуха над температурата на лежащата над него атмосфера. Инверсионните слоеве в атмосферата могат да допринесат покрай другото и за това, че зоната на действие на радарните сигнали неочаквано се разширява. Ако сигналът се отрази в по-горните въздушни слоеве така, че да премине през хоризонта и отново да се върне в приемника, тогава радарният оператор изведнъж ще установи върху екрана си цели, които обикновено лежат извън неговата област на радарна видимост. Всички изчисления на разстоянието, а в екстремен случай и измерването на скоростта се объркват напълно поради този ефект и не могат да получат никакви смислени стойности.Радарният оператор е в изключително трудна ситуация без може би да го осъзнава. По време на Студената война подобни ефекти, на които тогава никой не беше обръщал внимание, довеждаха до неприятни моменти и двете страни на стената. Руските радарни наблюдатели след инсталирането на нова чувствителна радарна инсталация често улавяли обекти върху екраните си, които притежавали необичайни летателни качества. Опасността от подобни наблюдения в периода на недоверие била особено голяма. Какво би станало ако неизвестните обекти предизвикат военни действия от другата страна ? Едва след подробни изследвания, придружени с тестове, беше установено, че при този феномен става въпрос за отражение, съответно - разсейване на радарните сигнали от нехомогенността на атмосферата. Сигналите на една от много отдалечена радарна станция могат при известни условия да бъдат регистрирани от други приемници и да дадат неизвестен смущаващ сигнал. Тогава, когато чуждата предавателна антена случайно е насочена към собствената станция и атмосферните смущения са способствали за предаването на радарните сигнали през хоризонта, се получават и образи на непознати обекти. Става въпрос за влияние на радарните инсталации една от друга. Този и други подобни случаи показват ясно колко комплицирана и непригледна може да се окаже оценката на радарните сигнали в практиката. Това обстоятелство трябва да се има предвид при оценката на необичайни обекти. От друга страна то не трябва да служи като стандартно обяснение за наблюдението на НЛО, тъй като не са налице обратни доказателства.
Невидимост за радара - интересно е да се запитаме как можем да избегнем търсещи радарни лъчи, без да бъдем уловени от тях. Отговорът на този въпрос е от голямо значение, защото има визуални наблюдения на НЛО, които фактически могат да бъдат потвърдени от близко монтирани радарни станции, което не се случва при допълнителните изследвания. Независимо че при тези обекти може да се отнася за НЛО, има начин да се постигне невидимост за радара.Фактически с въвеждането на изтребителите(тактически бомбардировачи -бел.) “Стелт” Ф117 и на бомбардировачите “Стелт”Б2 в САЩ тази цел беше постигната. Съответният изследователски отдел на фирмата Локхийд направи техните самолети почти невидими за вражеските радари чрез прилагането на два способа.
Първата основна концепция, която допринесе за успеха на самолетите “Стелт” е тяхното специално външно оформление. Ръбестият външен вид на Ф117 е получен чрез специални конструкторски решения, които способстват падащите радарни лъчи да се отразяват във всички възможни посоки с изключение посоката на предавателя. Отражателната способност на външните повърхнини може да бъде намалена по отношение на падащите радарни вълни с помощта на скъпи изчислителни методи, а оттам и със съответно мощни компютърни инсталации. По време на създаването на вторият самолет “Стелт” от типа бомбардировач Б2 техниците на “Локхийд” разработиха по-добър метод за изчисление. Заедно с внедряването на по-бързите суперкомпютри успяха да придадат на новия самолет единна, гладка повърхност с желаните отражателни свойства. Това обяснява различният външен вид на двата самолета. С разработването на специални повърхностни форми невидимостта още не е съвършена. Инженерите е трябвало да създадат и специално покритие върху повърхността на своя самолет. Този материал е в състояние да абсорбира радарните лъчи. Трудността се състои в голямата дължина на лъчите (1см до 140 см), при която това покритие може да бъде ефективно. Както се установи по време на война в Залива, техническите проблеми на невидимите за радара самолети са решени отлично. В тази светлина изглежда много основателно, че някоя чужда за нас технология може също така да се изплъзне от нашия контрол по въздухоплаването. Но се поставя въпросът, защо по целият свят годишно се правят стотици ако не дори хиляди неизяснени радарни наблюдения.
Наблюдения на НЛО по целия свят с помощта на радар - ученият д-р Ричард Хайнес се занимава вече повече от 20 години с НЛО. Освен фотоанализи той се интересува особено много от техническите аспекти при наблюдението на НЛО. В една от своите лекции той докладва и за радарните наблюдения направени от пилоти. От комплекта с данни, който съдържа общо 56 съобщения, са подбрани 15 случая, в които радарът е играл главната роля. Всички самолети са имали ясен точковиден сигнал върху екраните на своите радари, следователно по всяка вероятност радарните специалисти не са заблудени от птичи ята, облаци или други подобни естествени явления. Специално внимание трябва да се обърне на онези случаи, които съдържат необичайни измервания. Например в случая с наблюдението на 22 януари 1952г. било установено, че наблюдаваният обект се движи със скорост, равна на 10 пъти земното ускорение. Тази необичайно висока скорост не може да бъде издържана продължително време от никого, независимо че технологията на 50те години не е познавала самолет или ракета с такива възможности за ускоряване. На 16 май 1987г. се е случило друго интересно събитие, съответният обект е имал собствена скорост от 9000 км/час. Никой съвременен самолет не може да има такава скорост.
Друг още по-сериозен случай е този с радарът в Асунсион, с който е проведено наблюдение на НЛО. Той извършва едно пълно завъртане в продължение на пет секунди. По време на наблюдението е бил настроен за максимално разстояние от 210 км. НЛО е изчезнал напълно от обхвата на уреда за едно пълно завъртане на радарната антена. Той се е отдалечавал следователно в продължение на 5 секунди с 210 километра в страни от пистата на летището над която е бил засечен в непосредствена близост до радарните инсталации, това съответства на скорост от 150 000 км/час(около 42 км/сек.) ! Според твърденията на Хавихан по време на случилото се не е чувал никакъв звук. Защо НЛО не е произвел никакъв свръхзвуков гръм, да не говорим, че поради високата си скорост не се е разтопил във въздуха, остава неизяснено…
Радарни наблюдения в Централна Европа - изследователската организация MUFOM-CES обучи преди известно време група специалисти, които работят за изследване на радарните наблюдения. Между тях се намират както потребители на радарни устройства с дългогодишен опит, така и инженери и учени, които конструират такива. По този начин е гарантирано, че изследването ще се проведе на високо ниво. Групата анализира наблюдения от Германия, Австрия и Швейцария, които не могат да бъдат обяснени с някои от традиционните феномени. Във въздушното пространство на тази страни редовно се регистрират обекти, които изглежда че нарушават всички закони на гравитацията. Радарните цели се ускоряват до невероятно високи стойности, променят посоката си на летене зигзагообразно и проникват напълно безпрепятствено в немското, швейцарското и австрийското въздушно пространство. MUFON-CES има контакти с лица от немските и швейцарските РЛС, които събират информация за странните радарни контакти и ги предават по-нататък. Г-н Ханс(псевдоним), специалист от швейцарските РЛС събира няколко години(от собствен интерес) необичайни радарни данни, регистрирани в неговата страна. Обезпокоен от големият брой необясними за него радарни цели, той се обърна през 1994г. към MUFON-CES, за да получи подкрепа от тях при проучването на своите данни.
При обичайни обстоятелства швейцарският радар е програмиран да представя върху екраните на гражданските РЛС, които оперират само в обхвата на традиционните самолети. Невъзможни траектории или скорости са причина обикновено необичайни обекти да не се засичат. Въпреки това все още се отбелязват неидентифицирани обекти и понякога се преследват в разстояние на минути, докато командните компютри ги отстранят от радарните системи. Хас събира и архивира в течение на години стотици радарни засичания, учените от MUFON-CES започнаха да преглеждат данните едва през 1994та, за да дадат оценките си. На 24 ноември 1992г. например в района на Регенбург е наблюдаван на много голяма височина обект(за да се изключи от много силното радарно ехо), който е бил видимо обкръжен от множество по-малки обекти. Друго интересно наблюдение се е състояло на 7 юли 1993г. в централна Швейцария, от 14 часа и 20 минути до 14 часа и 45 минути на височина 11 километра са засечени голям брой неидентифицирани радарни еха, които се движели в права линия над Цюрихското езеро. Едно общо имат швейцарските НЛО с тези от другите страни - и те се движат със свръхвисоки скорости, много са повратливи и са способни да извършват маневри, които никой обикновен самолет не е в състояние да извърши. Въпреки необичайните траектории на обектите, на невероятни скорости и ускорения едва ли някой се е загрижил за радарните данни. Военните са заинтересовани само от радарните цели, които биха могли да представляват неприятелска заплаха. Поради това компютрите на радарните устройства са така програмирани, че филтрират целите с качества, които не са притежават от самолетите(Независимо от това такива събития могат да бъдат архивирани.)Военните вършат следователно само своята работа по контрола на въздушното пространство и не се интересуват от неидентифицирани цели, каквито изобщо не би трябвало да има. На учените от изследователските институти са познати, разбира се радарни наблюдения на НЛО, но поради лошото реноме на феномена не предприемат изследвания, за да не се злепоставят пред колегите.
Едно от малкото изключения в историята на изследванията на НЛО дават белгийските военни. По време на вълната от наблюдения през 1989г. белгийските ВВС работиха в тясно сътрудничество с изследователи на НЛО от организацията “SOBEPS”, за да могат да проучат хилядите съобщения направени в разстояние на няколко месеца. От това време произлиза и случаят датиран от ноември 1989г.
През нощта на 29 срещу 30 ноември в белгийското въздушно пространство е засечен от няколко военни радарни наземни станции странен обект. Излетели два бойни самолета Ф16, които преследвали НЛО в продължение на 75 минути. Изследователите от “SOBEPS” са имали възможност да видят съдържанието на черната кутия на двата самолета. В този уред са архивирани всички релевантни данни на самолетите Ф16, между другото и информации от радарното устройство. Многократно по време на преследването на обекта радарните устройства са постигнали един т.нар. “Lock on”. Това означава, че се обръщат по посока на обекта и са в състояние да установят точните данни, като скорост, посока и височина на целта. Заедно с установяването на целта, т.е.на самолетите Ф16, наземната станция многократно е наблюдавала и НЛО върху своите екрани.
Неговата скорост е варирала от 55 км/час до 1800 км/час. Пилотите, които са засекли НЛО върху радарният екран, докладвали, че НЛО ускорявал и се е гмуркал надолу винаги са превключвали на “Lock on”т.е. на автоматично преследване на целта. При това изглежда, че той е достигнал ускорения от порядъка на 40 пъти земното ускорение ! Известно е, че една съвременна комплицирана военна радарна инсталация би могла да произвежда изображение фантом, проф. Меесен от Белгия обяснява много от направените от самолет радарни изображения с такива ефекти(конкретно грешки във филтрите Калман при обработка на сигналите). При някои случаи, като току-що описания, има обаче потвърждение на сигнала от различни приемници, така че вероятността за грешка е силно намалена. Въпреки това трябва да се отнасяме много внимателно към радарните изображения от Ф16.
Текстът извлечен с избирателни съкращения от “НЛО - Близки срещи” Хелмут Ламер, Оливер Силда, между стр.143 и 162.
|
Радарни наблюдения на НЛО
