|
Физика вместо фанстасмагории
Както вече казахме, ВВС на САЩ изясниха 98% от общо 13 134 доклада за неизвестни летящи обекти. Какви заключения показват останалите два процента?
“Преди да започнем да анализираме малките зелени човечета, би трябвало по-напред да се опитаме да обясним и останалите два процента естествени явления” - така гласи предложението на немският ракетен специалист Вернер Фон Браун. С тях той намеква за избуялата преди стотина години фантазия, която допускала, че на нашата съседка, планетата Марс, съществува цивилизован живот. Рисунки от 19 век ни показват тези марсианци като хибрид между човек и насекомо, с тънко тяло и голяма глава. Вместо коса те имат пипала на главите си, а вместо ръце - криле на прилепи. Представяли си марсианците и като малки зелени човечета - трудолюбиви, интелегентни и коварни. Тези марсианци дълго време подхранвали шаблоните на фантастичните романи.
При изяснените 98% от случаите наблюдателите бъркат НЛО със самолети или облачни образования, със синоптични балони или птици, с понесена по вятъра лъскава хартия или изгарящи в плътните слоеве на атмосферата изкуствени спътници, с детски хвърчила или въздушни отражения, с инверсионни дири на реактивни самолети или метеорити, с прожектори или опити с ракети с миниатюрни дирижабли или пясъчни смерчове, с така наречените дублирани слънца, както понякога наричат ефекта от пречупването на светлината в наситения с влага въздух около Слънцето, а и с много други неща.
А могат ли и оставащите два процента да се обяснят с естествени явления и какви?
Вернер Фон Браун между другото препоръчва да се отдели специално внимание на загадъчните феномени на кълбовидната мълния. А и не следва ли да потърсим повече електрически природни феномени в атмосферата за изясняване на някои наблюдения на НЛО, тъй като при определени обстоятелства те създават впечатлението, че нещо тайнствено лети или виси във въздуха?
“Подобни феномени имат нещо общо с четвъртото агрегатно състояние на материята, което физиците наричат плазма. Голяма част от материята в Космоса се намира именно в това състояние” - се казва по този повод в книгата на Лео Льобзак “Бягството на млечните пътища”. Като пример за материя в това състояние той посочва самосветещи звезди, интергалактическия газ и слънчевите вихри, под което разбираме онзи поток от атомни частици, които Слънцето непрестанно излъчва. Плазма произвеждаме и на Земята например във волтовата дъга на горелката на електрожена или в неоновите тръби. От плазма е съставен и онзи яркосветещ облак, който обгражда всяко космическо тяло при навлизането му в плътните слоеве на атмосферата и временно блокира радиовръзката между пилота и наземната станция.
Като всеки газ плазмата е съставена от свободни атоми или молекули. За разлика от газовите молекули обаче тези са електрически зарадени, защото от тях са откъснати електрони. В състояние на плазма материята в много отношения се изявява не като неутралния газ. Плазмата е електропроводима. Плазмените облаци се деформират в магнитни полета. А и странното поведение на кълбовидните мълнии се обяснява с факта, че и те вероятно представляват плазмени образования.
Откъде идва наименованието “плазма”?
От биологията навярно ни е достатъчно познато понятието протоплазма, тоест основната субстанция на животинските и растителните клетки, в които се извършват всички жизнени процеси. Най-важните й съставки са колодиално разтворени белтъчини, въглехидрати, масти, липоиди и соли.
И тъй като плазмата в известен смисъл прилича на пихтиеста маса, американският физик Ървинг Лангмюър през двадесетте години дал на тази форма на материята сегашното й име по подобие на наименованието протоплазма.
Какво общо има обаче всичко това с нашите летящи чинии?
Стотици от наблюдаваните досега и в момента НЛО показват същите белези като плазменият облак от йонизирани(електрически заредени) въздушни молекули или частици прах, което ни навежда на мисълта, че и тези НЛО може би представляват плазмени образования.
Настина още не можем да кажем как биха могли да се образуват тези явления и светлината на това положение, очевидно обаче съществува някаква връзка между тях и една особена форма на електрически заряд с просветки, който немците наричат “огньовете на свети Елм”, а в САЩ - “електрическа корона”.
Под наименованието “огньовете на свети Елм” се разбира безшумният електрически разряд при гръмотевични бури при гръмотевични бури или при внезапен силен вятър, придружен от сняг или град, който се изявява като синкаво светлинно езиче или снопче по била на покриви, високи мачти, върхове на кули, а в по-ново време - при отделни условия - и по електропроводите за високо напрежение, които дотогава в тъмното понякога приличат на светещи бисерни нанизи. Заради формата им - светлинни снопчета - наричат “огньовете на свети Елм” още и светлинни китки.
Льобзак смята, че и за своята теза може да се позове първо на факта, че “електрическата корона” при определени обстоятелства може да бъде светещ плазмен облак или нещо като кълбовидна мълния, така че по този начин да намерят своето обяснение поне на една част от наблюдаваните неизвестни летящи “предмети”. Би могло да се допусне, че и нарастващото замърсяване на въздуха особено през последните петдесет години е засилило този процес. По този начин биха могли да се образуват онези НЛО, които са били видени ниско над земната повърхност и в близост с далекопроводи за високо напрежение.
И наистина - появилите се в околностите на Ексетър в американският щат Ню Хампшир НЛО особено често са били наблюдавани в близост с такива далекопроводи. Само този факт естествено не би потвърдил правилността на изложената теза. Аргументацията обаче остава твърде убедителна, когато сравним отличителните белези на НЛО с тези на кълбовидните мълнии или на светещи плазмени облаци. Най-важните от тях са:
-кълбовидните мълнии се изявяват в различни цветове, преобладават обаче червеният, интензивно синковабелият и зеленият цвят. А и мнозина от наблюдавателите на НЛО от околните на Ексетър разказват, че обектите били червени, синкавобели, зелени или представлявали комбинации от тези цветове;
-там, където се появяват, кълбовидните мълнии често издават съскащи или бръмчащи звуци - отличителен белег, който също така често се повтаря в докладите за НЛО;
-кълбовидните мълнии могат да се задържат неподвижни във въздуха, но и светкавично да политат нагоре, надолу и странично и то много по-бързо от всеки самолет. Освен това могат рязко - до 90 градуса - да променят курса си. Всичко това важи и за много от наблюдаваните НЛО. Те или висели над една постоянна точка неподвижна във въздуха, или път невиждано бързо се стрелкави в близост до жици. Наблюдателите с по-развито въображение в подобни случаи си мислят, че екипажите на летящите апарати в момента наново дозареждат енергийните запаси на машините си от далекопроводите;
-продължителността на “живота” на кълбовидните мълнии обикновено не надвишава няколко секунди, но има и изключения. В околностите на Ексетър и на други места са наблюдавани подобни явления дори в продължение на повече от секунди до максимум 15 минути.
-наистина кълбовидните мълнии рядко достигат диаметри над един месец, но една оптическа измама може да ни подведе “да видим” и много по-големи размери. Наблюдавани са НЛО с най-различни размери: показанията се колебаят между големината на баскетболна топка и 60 диаметри до 60 метра. Такива внушителни измерения със значителна сигурност могат да се изтълкуват като оптически измами, защото всички НЛО с размери над 60 метра(с изключение на три от тях) са били наблюдавани нощем, когато наблюдателят не е имал възможност да направи безупречна визуална съпоставка с други видими предмети в близост.
Толкова много абсолютни прилики или приблизителни сходства увеличават вероятността при значителна част от наблюденията над НЛО наистина да е ставало въпрос за кълбовидни мълнии с различна форма, които да са били в някакви причинна връзка с “огньовете на свети Елм”(тоест с “електрическа корона”).
Льобзак признава, че отделни въпроси остават все още открити; те обаче се отнасяли по-скоро до физическото поведение, отколкото до принципният характер на явленията. Все още нямало обяснение например за неколкоминутната вътрешна устойчивост на светеща плазма. В тази връзка един физик веднъж споменал, че някои пушачи били способни да правят кръгчета с цигарен дим, които съхранявали формата си доста продължително време, без това да може да се обясни така лесно.
Обаче причините за появата на “огньовете на свети Елм” се откриват по-лесно. Едно от условията за осъществяването им очевидно са няколко жици под напрежение няколко пъти по 100 000 волта, особено тогава, когато се намират сравнително ниско над земята. Друго условие очевидно е замърсяването на въздуха. Така например края Ексетър се появявали “електрически корони” особено често тогава, когато не било валяло продължително време или - поради близостта на морския бряг - когато по проводниците на далекопроводите полепвали солени кристалчета.
Вземем ли под внимание всички тези взаимозависимости, включим ли в сметките нарастващото замърсяване на въздуха и ставащата все по-гъста мрежа от далекопроводи за високо напрежение по света, тогава много наблюдения на НЛО намират своето естествено обяснение. Понятен става и досега още загадъчният факт, че редица НЛО предизвикват радарно ехо, защото светещата плазма на кълбовидните мълнии също така предизвиква интензивно ехо върху екраните на радиолокаторите. Обяснява се също така и обстоятелството, че магнитните стрелки често се объркват в близост с НЛО и се повяват смущения при международните телефонни връзки на големия разстояния, както и при приемането на радиопрограмите. В опитен порядък може да се демонстрира как от кълбовидни мълнии се излъчват силни електрически полета, които и без друго могат да бъдат причина за тези смущуния. Наблюдатели и НЛО са получавали увреждания на зрението, каквито познаваме от облъчването с ултравиолетовите лъчи. По експериментален път може да се докаже, че и от плазмените облаци се излъчва интензивна ултравиолетова светлина.
И така: може би сме много по-близо до разбулването на загадката НЛО, отколкото предполагат и най-запалените поклонници на летящи чинии. А онова, което ще остане от всички техни фантасмагории, ще бъде именно чистата наука.
“Всички чудеса в една книга” - Хелмут Хьофлинг.(1986г.)
89-94 страници
|
Кълбовидните мълнии и НЛО
