Интересно как думички като "може би" могат да се използуват на най-неочаквани места :))

--------------------------------------------
4.3. Чисти антигравитационни разработки.

От гледна точка на подемната сила бяхме разделили реактивните
летящи дискове на две главни категории. Първо в тази глава
разгледахме хибридните модели на хеликоптери-чинии и самолети-чинии
със смесена аеродинамична и антигравитационна подемна сила. След тях
сега дойде реда и на "чистите" антигравитационни модели, които летят,
без да използват никакви пропелери, крила, издатъци или други подобни
аеродинамични асистир и ефекти. Те се издигат във въздуха,
поддържани единствено от антигравитационната подемна сила, генерирана
от жироскопирането на тежки физически масир. Те като че ли май летят
на въртенето на всичко друго, само не и на жироскопи направени от
извънземния елемент 115р.
Отказването от аеродинамичната подемна сила, създавана от тромавите
хеликоптерни вентилатори, в полза на по-ефективната чиста
антигравитационна подемна сила, породена от въртенето на по-
обтекаемия корпус на чинията, довежда до значителни аеродимични
икономии. Това значи първо значително намаляване на челното
съпротивление на апарата, дължащо се особено на въртенето на тази
половина от вентилаторните лопати, които при движението си в кръг се
движат противоположно на посоката на полет на чинията - по същия
начин, както и при всеки хеликоптер. Това съществено повишава и
скоростта на полета в атмосферата. Второ, съществено се повишават и
оборотите на въртене на обтекаемия жироскопиращ корпус, поради
липсата на ротационното аеродинамично съпротивление на хеликоптерните
лопати. Повишаването на оборотите на жироскопиращата част на диска
позволява и намаляването на неговото тегло, а от там и на общото
тегло на летящата чиния. Защото помним, че антигравитационната
подемна сила е равна на произведението на масата на жироскопиращата
част и на нейните обороти на въртене. Така че когато има възможност
да се увеличат оборотите, може паралелно с това да се намали масата,
без това обаче да намали подемната сила. Тя можи и да се увеличи
(Терз, V.94 и IX.95).

За развъртането на лещовидните корпуси на многобройните
изпробвани чисти антигравитационни модели, лишени вече от
хеликоптерните лопати, се изпробват разнообразни формули за
' $"(&" -%. Първоначално се изпитват множество набързо скалъпени
извънбордови окачвания на стандартни авиационни турбореактивни,
правопоточни, вероятно и пулсиращи двигатели, които развъртат
корпусите на чиниите със своята тангенциална тяга. Същият тип
двигатели се използват и за хоризонталната постъпателна тяга.
Бързо се установява наличието на голямо ротационно аеродинамично
съпротивление, дължащо се на големите гондоли на жироскопиращите
извънбордни двигатели. Затова при по-късните конструкции те са
преместени вътре в тялото на летателния апарат. По времето на войната
това е една типична практика за немците - новите концепции са
изпробвани веднага с набързо монтирани върху корпуса извънбордни
двигатели, а едва после се преминава към конструирането на по-
трудоемката и по-бавно осъществима версия на същия летателен апарат,
но вече с вътрешнобордови двигатели (Терз, V.94 и IX.95).

Четиримоторният диск с извънбордни турбореактивни двигатели.

Същият този модел, но в конфигурацията с ракетни двигатели, ще
бъде разгледан подробно в глава 6.6. Тук искам само да отбележа, че
е твърде вероятно той да е бил построен първо с четири извънбордни
турбореактивни двигателя, за да се провери концепцията. Още преди
това тя обезателно е изпробвана като малък радиоуправляем модел с
извънбордни двигатели за самолетни модели. Още един път ура за всички
авиомоделисти по света - това е още един от многобройните немски
модели, които могат да се моделират успешно от тях и с трите вида
двигатели - с бутални, с реактивни и с ракетни двигатели.
Конструкцията на тази чиния представлява един естествен преход към
по-мощните реактивни двигатели, едно съществено подобрение от
витломоторната чиния на Юнкерс, разгледана в глава 3.3.. Настоящата
чиния послужи също и като едно важно експериментално потвърждение на
идеите, залегнали в следващите модели на чисто-антигравитационни
реактивни чинии, но вече със вътрешнобордови двигатели. Най-вече на
Флугшайбатар на Белонцо, Миите и Шривер, която ще разгледаме по-
нататък в настоящата глава.
Единствената разлика между ракетния вариант на тази чиния, описан в
глава 6.6., и турбореактивния вариант тук е в двата отвора на всяка
двигателна гондола, изисквани от турбореактивните двигатели - единия
за всмукване на въздуха - отпред, а другия за изхвърляне на
отработените газове - отзад, вместо един единствен, изискван от
ракетния двигател - само един отвор отзад за соплото на двигателя.
Иначе четирите реактивни двигателя могат да се монтират в същите
гондоли, като ракетните, и могат да се използват същите резервоари за
гориво, като естествено не ще бъдат нужни резервоарите за окислителя.
VT16: Извънбордов блиц с 4 реактивни двигатели:
zzzzzz

Освен това при турбореактивната версия на чинията ще действа и
допълнителния двойно-спиновр жироскопен антигравитационен ефектр,
който се генерира от роторите на четирите турбореактивни двигателя,
жироскопиращи едновремено по две оси: около "голямата" централна
вертикална ос на симетрия на цялата чиния, и около "малките"
хоризонтални надлъжни оси на всеки един от двигателите.

Фуу файтърите - огнените
кълбовидни изтребители-прехващачи с вътрешнобордови газотурбинни двигатели.

След чисто антигравитационните модели с извънбордни двигатели
идва естествено реда на тези, задвижвани от вътрешнобордови двигатели
- турбореактивни или други специално разработени за случая
газотурбинни двигатели. Следващите два модела са относително най-
популярните и известни може би от немските летящи чинии, и те именно
са и причината за появата на името Фуу файтър, Foo Fighter, или огнен
кълбовиден изтребител, дадено на тях от пилотите на съюзниците. Тези
$" революционни модела изтребители-прехващачи са безпилотния
антирадарен изтребител Кугелблицр и неговия пилотиран наследник
Фойербалр.
B&WKGLBL: ч/б рисунка на фуфайтъри и бомбардировачи:
zzzzz


Безпилотният Кугелблиц.

Ренато Веско (1968) разгласи за първи път след войната голямата
история на тези революционни огнени кълба, построени от немците. Те
са конструирани от Службата за авиационни радио-изследвания в
Оберпфафенхофен, Flugfunk Forschungsanstalt am Oberpfaffenhoffen (FFO)
в аеронавтическия научноизследователски институт във Виенер Нойщат
край Виена. Кугелблиц-ът, Kugelblitz, или Кълбовидната мълния в
превод, е сферичен по форма и по мое предположение има диаметър около
4-5 метра. Двигателят(ите) са монтирани вътре в корпуса.
Апаратът е конструиран като автоматичен безпилотен изтребител на
самолети. Неговата съвременна дефиниция би била безпилотна
противосамолетна оръжейна платформа. Поради необходимостта бързо да
се издига и спуска вертикално нагоре при преследването на тромавата
плячка от бомбардировачи, или при избягването на техния масиран
картечен и оръдеен бордови огън, той се нуждае много от своята
сферичната форма. Особено когато трябва бързо да се издигне от земята
вертикално нагоре до голямата височина на вражеските бомбардировачни
формации - тогава именно неговата сферична геометрия е много по-добра
за случая от традиционната лещовидна форма на другите летящи дискове,
с нейното голямо сечение и високо аеродинамично съпротивление във
вертикална посока (по Харбинсън, 80).

много двигатели - на дали

един двигател

Моята първа хипотеза за принципа на задвижване на Кугелблица е,
че статорът на турбинния двигател, заедно с целия корпус (вътре в
който е монтиран статора), се въртят в посока обратна на ротора вътре
в тях. Статорът и корпуса контраротират (контражироскопират) заедно
спрямо ротора в тях. Естествено всички детайли ротират около
вертикалната ос на апарата.
По-подробно обяснено, Кугелблицът е задвижван от вътрешнобордови
газотурбинен двигател, който жироскопира апарата около вертикалната ос
и в същото време го придвижва праволинейно в желаната посока.
Сферичният корпус на апарата се развърта чрез тангенциални струи
газове, създавани от множество "микро-дюзи". Това не са няколко на
брой видими големи отвори на обикновени реактивни дюзи, разположени на
равни интервали около екватора на сферичния корпус. Това са милиони
тангентни "микро-сопла", равномерно разпределени по цялата външна
повърхност на огненото кълбо. Техните роли се изпълняват от микро-
порите на специалния порьозен огнеупорен сферичен външен кожух. Той
обгръща отвсякъде корпуса на Кугелблица. Кожухът е изработен от новия
революционен порьозен синтерован метало-керамичен материал, открит от
немските металурзи. Това е т.н. "въздушна гъба", "Luftschwamm", или
по-точно в съвременен превод "газо-метал" (по аналогия на газобетона).
Милионите пори на кожуха са разположени равномерно по цялата негова
сферична повърхност.
Поради това, че нажежените изгорели и недоизгорели отработени газове
от турбинния двигател са изпускани от цялата кълбовидна обшивка на
апарата, те създават около него един свръх-прегрят и йонизиран
граничен слой. При свръхзвуков хоризонтален полет например неговата
дебелина е 20-30 см. отпред и 3-4 метра отзад зад апарата. Слоят
служи като йонизирана свръхтечлива аеродинамична "смазка". Тя
намалява почти до нула аеродинамичното съпротивление при полета на
1"0:5'"3*.".2. огнено кълбо. Това важи както за транслационното челно
съпротивление при постъпателния му полет, така и за ротационното
съпротивление при жироскопирането на кълбото и генерирането на
антигравитационния ефект. Специални йонизиращи присадки са прибавяни
допълнително към горивото, за да повишат йонизацията на отработените
газове.
Ето защо за пилотите на нощните бомбардировъчни атаки на съюзниците,
които наблюдават и описват в многобройни съобщения в пресата от онова
време своите смразяващи срещи с огнените кълба, те изглеждат като
осветени отвътре със странна светлина стъклени украшения на коледна
елха, висящи в небето над горяща Германия. Тягата на двигателите им,
скоростта на движението им в небето и температурата на горенето на
изходните газове - всички тези параметри са строго свързани с цвета и
с интензивността на светене на Кълбовидните мълнии. Цветът преминава
при повишаването на мощността от червеникав през оранжев и жълт, като
при максимална мощност става ярко бял. Това са моментите на най-
бързите, почти светкавични маневри на Кугелблиците.
Моята втора хипотеза за двигателя на Кугелблица е, че статорът на
неговия газотурбинен двигател не е прикрепен неподвижно вътре в
корпуса, а може да се върти на лагери около вертикалната ос на
апарата. По такъв начин роторът (вътре в статора) жироскопира в една
посока, а статорът около него се върти в обратната посока (контра-
жироскопира спрямо ротора). Освен това статорът се върти вътре в
корпуса на апарата, който остава неподвижен. Почти задължително е
резервоарите с гориво и окислител да са разположени отгоре и отдолу на
въртящият се статор, за да могат да жироскопират заедно с него,
губейки по този начин теглото си.
Маршал Яров, специалният кореспондент на Ройтерс към Върховното
съюзническо командване в освободения от немците Париж публикува на 13
декември 1944 г. една уникална статия в английския провинциален
вестник УСаут Уелс АргусФ, УSouth Wales ArgusФ, в която пише
(Харбинсън, 1980):
УВ духа на Коледния сезон, немците са поднесли един нов
подарък на съюзниците, произвеждайки едно ново УсекретноФ оръжие.
Това ново устройство, което очевидно е едно противовъздушно
оръжие, наподобява стъклените топки, които украсяват коледните
елхи. Те са били забелязани да висят във въздуха над Германска
територия, понякога единично, понякога на гроздове. Те са
оцветени в сребристо и явно са прозрачни.Ф

"Прозрачността" се дължи вероятно на това, че когато тези
устройства са забелязвани да висят неподвижно във въздуха, на
минимална газ така да се каже, те са обвити в нажежена обвивка от
отработени газове, в светещо йонизирано хало. То именно създава
оптическата илюзия, че тези обекти са като че ли прозрачни, без ясно
очертани контури.
S28: 1 или 2? снимки фуфайтъри:
zzzzz

Внимателно изследване на спектъра на емисиите от изгорелите
газове от сферичните Кугелблици, заснети от случаен очевидец и мой
приятел на много детайлна цветна фотография, направена през 1952 г.
около планината ... Райниър в щата Вашингтон, на тихоокеанското
крайбрежие на САЩ, потвърждава много красиво горната хипотеза за
системата на задвижване на летателния апарат. Тя е изказана за първи
път не от друг, а от главния конструктор на италианските ВВС, проф.
др. Ренато Веско, в неговата книга "Да се прехванат, но да не се
обстрелват" (1968). В нея той публикува факти за много унищожителни
атаки на Кълбовидни мълнии над формации от съюзнически бомбардировачи
през периода 1944-1945 г.
KGLBL2: снимка фуфайтър над планина:
zzzzz

Газотурбинните двигатели, задвижващи Кугелблиците, са още едно от
многото чудеса на немското двигателостроене. Те са от типа двигатели
- тоталната реакцияр (total reaction engines), както ги нарича д-р
Веско (1968), и при тях "статорът" контраротирар в обратната посока
на ротора, значително повишавайки механичното КПД на двигателя, а
също и антигравитационните му показатели. От много следвоенни
експерименти с антигравитационни ефекти става ясно, че едновременното
контраротиранер около вертикалната ос на два жироскопа в
противоположни посоки значително повишава ефективността на
антигравитационния двигател. Това важи не само за турбинните, но и
за електрогравитационните двигатели, изпълнени като контраротиращир
електродвигатели - като например моделите задвижвани с безплатна
енергияр, построени от тайното общество Врил за техните едноместни
изтребители-прехващачи, които ще разгледаме в следващия том.
Тук при Кугелблица ролята на първия и по-бърз жироскоп се играе от
по-лекия от двата жироскопа - от ротора на двигателя. Ролята на
втория и по-бавен жироскоп - от по-тежкия статорен ансамбъл - от
контраротиращияр в обратната на ротора посока "статор" на двигателя.
Отвън на него е прикрепен сферичния корпус на Кугелблица, заедно с
тежките резервоари, електроника и въоръжение, монтирани в корпуса.
Роторът се върти по-бързо от статора, защото има по-малък инерчен
момент (в този случай - по-малката способност да завихря етерар
наоколо, сиреч е подложен на по-малък "завихрящ товар"). Трябва да се
обърне внимание на най-важния детайл в конструкцията на апарата -
резервоарите за горивото и за течния окислител са разположени в
екваториалната жироскопираща част на корпуса (твърде вероятно единия
над дисковидния двигател, а другия под него), и тяхното тегло е
нулирано от тяхното жироскопиране.
VT17: хипотетичен разрез на Кугелблица.
zzzzz

Имам известни колебания за типа двигател, монтиран в Кугелблица.
Ако това е един или няколко малко видоизменени, но все пак
конвенционални турбореактивни двигатели, както беше моята първоначална
хипотеза - то тогава не ми е ясно къде са били въздухозаборните
отверстия за двигателите. Най-вероятното е те да са разположени в
двете полярни области на сферата.
Ако обаче това е един нов, създаден специално за случая недишащ
дискообразен радиален газотурбинен двигател, както твърди проф. Веско,
то твърде вероятно е той да използва за окислител течен кислород,
носен в резервоари на борда, както при ракетите. Тогава и течното
гориво, и течния окислител, са впръскват под налягане в горивните
камери с помощта на турбопомпи, разработени първоначално за
многобройните немски ракетни двигатели. Такъв двигател не би имал
нужда от въздушен компресор, както въздушно-дишащите турбореактивни
двигатели. Горещите газове, излизайки от горивните камери, въртят
ротора на турбината в една посока, а "статора" в противоположната.
Затова и казваме, че това е един контражироскопиращр газотурбинен
двигател.
Лопатките на турбината са изработени от високотемпературни
труднотопими материали, които и досега са суперзасекретени от
илуминатскияр елит. Най-вероятно от материала, който немците наричат
импервиум, Impervium. Това сигурно е един от първите земно-
произведени суперздрави и суперлеки материали с атомно-подредени
метални решетки, тайната за чието производство вероятно е дадена на
немците от техните извънземни сътрудници и помагачи. Този материал
позволява на лопатките да издържат на изключително високата
температура на екзотичната горивна смес от желирано гориво с
алуминиеви присадки. Те рязко повишават температурата на горене в
турбината - а от там и цялата термодинамична ефективност на този
невероятен двигател. Температурата на горене на това гориво е
достатъчна да разтопи като масло всеки друг един конвенционален метал,
включително може би и волфрама.
Подемната сила при Кугелблица се генерира от двата антигравитационни
ефекта, развивани от неговия газотурбинен двигател: от контра-
&(0.1*./(0 -%2.0 на неговия ротор и "статор", и още от ентропийно-
жироскопнотор изгаряне на горивото в двигателя и около корпуса.

Първоначално безпилотните Кугелблици са изпробвани в режим на
дистанционно управление по радиото от земята, като операторът
наблюдава на телевизионен екран своята цел - бомбардировача на
съюзниците. По-късно се отработват и автоматичните режими на търсене,
откриване, опознаване и следване от разстояние на тромавите летящи
крепости на противника. От репортажа, разпространен от Асошиейтед
прес от фронтовите ескадрили на съюзниците, и публикуван в Ню Йорк
хералд трибюн на 2.II.1945 г., става пределно ясно, че немците са
отработили този проблем доста добре:

УИзглежда, че нацистите са хвърлили срещу нас нещо ново в
нощното небе над Германия. Това са странните мистериозни топки на
УФуу ФайтъритеФр, които се състезават с изтребителите,
извършващи нахлуващи бойни мисии над Германия, като летят
успоредно на крилата им. Повече от месец пилоти са се сблъсквали с
това зловещо и тайнствено оръжие по врене на нощните си полети.
Явно никой не знае какво е това небесно оръжие. Огнените топки се
появяват изведнаж (сиреч дилитат с голяма скорост и след това
мигновено се забавят до скоростта на бомбардировачите - б.а.) и
следват самолетите на много километри. Те изглежда са
радиоуправляеми от земята, както твърдят съюзническите
разузнавателни доклади...Ф (Харбинсън, 1980).

Според проф. Веско (1968), Кугелблиците са въоръжени с едно ново и
революционно оръжие - с мощни магнетронни генератори на
електромагнитни импулси, които в по-ранните варианти на антирадарни
автоматични изтребители "прогарят" и спичат приемниците на радарите за
нощно виждане на противниковите бомбардировачи, заслепявайки ги по
този начин. В по-късните усъвършенствани варианти на изтребители-
прехващачи импулсите са достатъчно мощни да подавят от разстояние
електрическите запалителни системи на бомбардировъчните двигатели и да
ги изключат, което води до падането на летящите крепости на гроздове,
без да е направен и един изсртрел. Харбинсън описва няколко такива
атаки в своите книги (80 и 85).
Бордовата авионика включва всичко най-добро, произведено от немските
електротехнически институти - първите примитивни изчислителни машини
на диоди и транзистори, телевизионни камери за дистанционно
управление, и цяла гама от датчици: акустични, магнитни,
електростатични и инфрачервени. Те позволяват на Кугелблица
безпогрешно и автоматично да намери целта си в нощното небе. Тук г-н
Бориславов (96) зададе един много точен въпрос: "Как наистина цялото
това оборудване е работело зад завесата от плазмоподобна огнена маса,
обвиваща кълбото?" Аз бих продължил в същия дух: Как се екранира
бордовата електроника от страхотните електромагнитни шумове,
генерирани от вихрещата се йонизирана плазма около корпуса? Как
апаратурата е предпазвана от още по-мощните електромагнитни импулси на
бордовите магнетрони, които са в състояние да "спекат" от разстояние
подобните електронни вериги на радарите на вражеските бомбардировачи,
и да ги подавят и "замасят"? Аз нямам никакво съмнение, че
отговорите както на тези, така и на десетки други критични въпроси
немците са получили наготово, заедно с целия пакет от извънземно
ноухау, използвано при построяването на тези уникални и невиждани до
тогава апарати.

За любителите на още по-крайните хипотези измежду читателите
ще предложа още един вариант, обясняващ прозрачността на Кугелблица в
полет. Не като следствие на огнената газова обвивка около корпуса му,
за която говорихме преди малко, а като страничен ефект на съвсем
различен физичен ефект.

Зоркото око на някои от моите задморски читатели, добре
запознати с американската ъндърграунд литература върху тайните
Теслови изследвания в областта на електромагнетизма, веднага би
забелязало, че прозрачността на Кугелблица в полет може да се
/.12(#-% също и ако изкуствено се генерират допълнителните
физически ефекти, съпътстващи жироскопната антигравитация. Това
може да бъде например едно малко преместване във времето. Защото
оптическата и радарна размазаност, които накрая преминават в пълна
невидимост, така лелеяна от военните, не са нищо друго освен едно
преместване само на части от секундата настрани във времето на
физическата система на корпуса на антигравитационния апарат.
Твърде вероятно е немците да са изпробвали за първи път тук своите
портативни бордови генератори на невидимост. Те са проектирани за
немските пилотирани изтребители-прехващачи, и първо се изпробват
на безпилотните огнени кълба. Генераторите са от типа на
многократно по-обемистите техни братовчеди, използвани няколко
години по-рано в САЩ през 1942 г. от Никола Тесла за успешното
провеждане на Филаделфийския експеримент. При него се постига
радарна и оптическа невидимост на военноморския разрушител
Елдридж, както и преместването на целия кораб (телепортирането му)
в пространството, а също и във времето. Но на това подробно ще се
спра в следващите книги (Терз и Билек, 92; за Тесла виж
библиографията накрая на книгата).
Да не забравяме, че и двата проекта - и немските Кугелблици,
и американския Елдридж, са били финансирани задкулисно от едни и
същи банкерски фамилии, които естествено винаги събират,
сравняват, и разпространяват обратно резултатите от тези пионерни
експерименти сред секретните научноизследователски институти на
... УпротивникаФ. Това винаги се осъществява най-лесно и прикрито
посредством съответните национални клонове на едно и също глобално
тайно общество. Та нали немското тайно общество Врил е развойния
клон на немското тайно общество Туле, което пък е само немския
политически клон на глобалното тайно общество на Рицарите
темплиери. Те именно информират немците за резултатите от
американския експеримент с кораба Елдридж, а после пък информират
англичаните за успехите на немските огнени кълба и всякакви други
антигравитационни проекти.
Моето предположение е, че е възможно "прозрачността" на
Кугелблиците да се дължи на портативни генератори на невидимост,
монтирани на борда им. По-вероятно е генераторите да са били
монтирани на следващите значително подобрени модели на
Кълбовидните мълнии, задвижвани не от контражироскопиращитер
газотурбинни двигатели, а от новите за немците електростато-
гравитационни системи, разработени от Никола Тесла за тайните
общества още в края на ... миналия век. За тези Тевслови блицове
ще говорим в следващия том на книгата.
Електростатичните Теслови кълба се използват от тайните
общества в началото на нашия век за снабдяването на тяхната
колония Луна-1, построена от Илуминатитер на Луната в края на
Първата световна война (Терз, XI.92, VI.94). След това в началото
на Втората световна война ученикът на Тесла Гилермо Маркони
доразработва за италиянците същите Теслови сфери. Неговите
проекти стават основата на електростато-гравитационните космически
кораби, частно финансирани от Ватикана след войната и построени в
Латинска Америка в края на 40-те и началото на 50-те години
(Геновезе, 65). Същите оригинални Теслови модели отново изплуват
след войната в тайните частно финансирани илуминатски програми -
този път в секретните руски антигравитационни проекти, разработени
в закритите институти-пощенски кутии в Сибир. В тях пленените
немски инженери построяват даром за руснаците, само срещу кора
хляб, същите Теслови сфери, сега вече наречени "Космос", за
нуждите на таините илуминатор-съветски междупланетни космични
програми (Терз, XI.92, VI.94; Джъдж, 75).
След цялата пъстра история на електростато-гравитационните
Теслови сфери, появяващи се отново и отново в различни частни
илуминатскир програми по целия свят, аз започнах да подозирам,
че съществува една голяма вероятност чертежите на сферите да са
били "подхвърлени" от Илуминатитер и на немските тайни
конструкторски бюра по антигравитация по време на войната за по-
нататъшното им безплатно доразработване. Предполагам, че
портативните електростатични Кугелблицир са били умалените
безпилотни версии на пилотираните Теслови блицове, разработени от
немците в последната година на войната по програмата на евтините
Фолксблицове. Тях ще разгледаме най-подробно в следващата книга
(разсъждение върху Лин, 91). Това мое подозрение се подкрепя и от
факта, че някои от Кугелблицитер са произведени не от авиационна
или двигателостроителна фирма - както би се очаквало за един
газотурбинен летателен апарат, а от службата по електромагнитни
изследвания към Луфтвафе - от споменатата по-горе Служба за
авиационни радио-изследвания в Оберпфафенхофен.

Абсолютно съм убеден, че такова мощно оръжие като Кугелблица не
% разработено от нулата от немските инженери и учени. Дори да се
вземе в предвид и помощта на услужливите чуждопланетни учители на
Третия райх, работили зад гърба на немците в техните подземни
научноизследователски бази. На дали и Земята е първата планета,
където огнените кълба дебютират за първи път на бойното поле. Най-
вероятно Кълбовидната мълния, вече многократно използвана в бойни
действия на много други планети, и многократно подобрявана и
усъвършенствана, да е била взета наготово от някоя войнствена
извънземна цивилизация. Там тя сигурно е била дълго разработвана и
успешно използвана в техните дългогодишни кръвопролитни войни.
Когато войната тръгва зле за немците през 1944 година, техните
извънземни наставници се разтърсват из своите авиационни музеи, и
разпитват своите многобройни извънземни военни съюзници за подходящи
низкотехнологични оръжия, които могат да се произвеждат от
примитивната по техни стандарти земна индустрия. И Кугелблицът се
оказва само едно от десетките такива "немски открития", чиито истински
извънземни корени се губят между многобройните милитаристични и
нееволюирали духовно планети в нашата галактика, населени с вечно
воюващи цивилизации.
Както съм и убеден, че след краха на хитлеровия Нов ред (пошушнат на
нацисткия елит и на тайните немски общества зад кулисите му от
представителите на Черната армада от извънземни цивилизации, служещи
на Тъмната страна на силата), същите тези немски Кугелблици са били
пробутани на следващата наивна и милитаристична върхушка на някоя
друга воюваща планета, за да може Черната армада да спечели и нейните
жадни за власт управници за своята тъмна кауза.