|
Личните ми НЛО наблюдения - 3то издание(2001, 2002, 2003) 1 част
За първи път през живота си се докоснах до оптика през далечната 1983 година - случайно в ръцете ми попадна малък бинокъл(вероятно 8х30) и първото нещо, което се опитах да направя с него бе да захвана
някои от “чудните” самолети по синевата, които знаех само от списанията и картинките… вместо това обаче успях само да уцеля уличната лампа над мен… По това време нашите често ме водеха близо да летището в София - там с часове наред седяхме и гледахме кацащите и излитащи самолети. В първите години от живота ми изпадах във възторг при вида на самолет в небето, впрочем научих се да чета не на буквари като другите деца а на списание “Криле”, за което дълъг период от време бях абониран. И с конструкторите, които ми подаряваха в предучилищната възраст най-умеех самолети да сглобявам…
…Беше три години след това през 1986 година, когато една вечер баща ми донесе у нас първият ми телескоп - ако си спомняте онзи сглобяем пластмасов Astrocabinet на цена 20 лева, който се продаваше в доста магазини в центъра на София и представляваше атрактивен хит
за подрастващите от рода на актуалното тогава “направи си сам”. Най-отпред на стериопорената кутията имаше изобразен далекоглед монтиран на звезден фон, а лещите, тубуса и другите конструктивни елементи бяха изрядно подредени в стериопора, вътре се намираше даже и книжка с чертежи на различни оптически конфигурации, които можеха да се приложат, не без значение бяха и твърде важните и бих казал основни указания за водене на астрономическо наблюдение …След залез слънце, когато настъпваха онези чудни и меки летни вечери на 80те, често обръщах телескопа към току-що изгрялата над хоризонта Луна и с нескриван възторг разглеждах осеяната с кратери и петна повърхност. След година и половина в края на 1987г. астрономическите наблюдения станаха ежеседмична практика и неотменна част от моя живот, водех старателно всяко едно наблюдение на записки, които пазя даже и до ден днешен… В тях се включваше дата, време, данни за използвания телескоп, външни условия, смущения, обект на наблюдение, резултат от наблюдението.
Зимите се събирахме най-често в петък вечер и монтирахме телескопа на някои най-често изоставен социалистически строеж, след което взимахме внимателно звездната карта и на фона на бедната улична светлина се опитвахме да търсим звездите и съзвездията по нея. Апаратурата ни не отговаряше даже и на начално аматьорско ниво, задълбочени астрономически знания практически почти отсъстваха, но докато нашите другари се учеха на цигари и чупеха прозорците на училищата, ние се занимавахме все пак с нещо далеч по-смислено от техните гаменщини и вандалщини. С течение на времето започнахме да различаваме съзвездията на небето, навлизахме в чисто астрономически понятия като “опозиция на Марс”, “максимална източна елонганция на Венера”, научихме се и да определяме величините на различните звезди по небосвода. Година след година 80те си отиваха, натрупах 4-5 тетрадки с протоколирани наблюдения, но така и не се насочих професионално към астрономията като професия поради сбор от субективни и обективни фактори.
.. . но по пътя на детското увлечение към тази велика и древна наука даже и най-малка представа си нямах на какви събития ще стана свидетел само след няколко години време…
…Незабравимото лято на 1991година, вятъра на промяната за който пееха Скорпиънс и това беше последната година, в която проявявах сериозен астрономически интерес, тогава се снабдих и с първата малко по-сериозна оптика - бе една от онези полски тръби, с които военните гледаха на стрелбища и полигони простреляните мишени. Металната кутия се отваряше и тръбата седеше легнала чисто нова и блестяща, излъчваше респектиращ мириз на огнестрелно оръжие, триногата се сглобяваше бързо и лесно а образа беше по разбиранията ми навремето направо “перфектен”. Първият астрономически обект, към който насочих новият инструмент бе планетата Венера… Гледката, която се откри пред мен тогава ме порази - за пръв път виждах пред живота си фазата на друго небесно тяло освен на Луната, в този момент вечерницата беше в максимална източна елонгация - тоест привечер на 45 градуса от Слънцето след залез имаше достатъчно време за подробно наблюдение над нея. През 40х оптическа сила се виждаше един малък бял сърп… Когато насочих тръбата към Луната, направо ахнах от пейзажът които ми си откри - стотици малки и големи кратери, ивици планини, кометни попадения, разнообразни петна и всичко това на 40 пъти увеличение - истинска красота!
Когато през деня нямах много за учене или тренировка по цели часова разлиствах Астрономическия календар или раздел Астрономия в учебниците по Физика, тогава обаче вече си давах сметка, че от мен истински астроном никога няма да стане - просто живеех с детските си мечти, които беше време да изоставя… най-вече защото в астрономията нямаше хляб, така ще нещата между желанията и реалността доста се разминаваха както впрочем за съжаление става почти винаги в живота.Често не издържах до края на деня и в късния следобед изкарвах телескопа да наблюдавам най-различни земни и въздушни обекти, много обичах да шпионирам преминаващите над София пътнически и понякога военни самолети. Вече отдавна се бях научил да захващам с оптика авионите на небето, отначало ми трябваше тринога за инструмента и самолета да оставя плътна инверсионна диря, за да мога по нея лека-полека да стигна до него в границите на зрителното поле… Когато получих 40х кратната тръба много бързо се научих да я използвам и без тринога, макар че това въобще не беше лесно имайки предвид трептенията, които се получаваха и самолета “танцуваше” по зрителното поле. Следях ги когато се показваха в началото на хоризонта като малки точици с двете бели чертички зад тях, през телескопа се виждаше едно малко самолетче, което оставяше зад себе две или четири инверсионни дири в (зависимост от това дали самолета беше с два или четири двигателя )покачвайки се и приближавайки бавно по хоризонта. Когато”самолетчето”, което често беше и джъмбо-джет наближеше обаче ,така нарастваше че имаше случаи да не мога да го събера в зрителното поле на инструмента! Разбира се различаваха се структурни елементи като прозорци и надписи. Рядко, но все пак имах късмет да наблюдавам и военни самолети, тръбата имаше прицел и когато нашите ВВС все още през началото на 90те имаха учения и миговете трящяха в небесата, просто трябваше с едното око да гледаш прицела, за да уцелиш самолета, а с другото окуляра и макар и за твърде кратко успявах да се насладя на порещите атмосферата “стрели”.
Един от тези слънчеви и приятни следобеди - 4 септември 1991 година, въобще нямах и ни най-малка представа какво събитие предстои да се случи. Времето меко, приятно и спокойно, небето беше синьо и прорязано от самолетни инверсии. Още от обяд изкарах тръбата в задния си двор и часове наред стоях и само зяпах по преминаващите над София пътнически самолети. Имах на разположение и един слаб японски бинокъл 7х35 SEARS, с който търсех авионите преди да обърна телескопа към тях. Спомням си към обяд имах на гости двама съседи, които се задържаха известно време с мен и това донякъде удължи престоят ми на двора. След като те си тръгнаха започнах лека-полека да губя интерес от многочасовото зяпане по чартърната авиация пресичаща софийското небе. Приготвях се да разглобя триногата, да събера комплекта в кутията и да се занимавам с нещо по-смислено, когато един дребен на глед факт ми привлече вниманието - високо в небето на около 85 градуса (тоест не съвсем в зенита, малко на югоизток) стоеше без никакво движение или инверсионна диря малка сребриста точка - просто ето така си стоеше както би се виждала звезда посред бял ден ако мога така да се изразя. Отначало в първите секунди, макар че ме учуди, обекта не предизвика кой знае какъв възторг - бях склонен в онези първи моменти да му дам напълно конвенционален произход без да знам всъщност за какво става въпрос … (тук да внимават скептиците!) минаваха ми мисли за какво ли не като се започне от балон, плик, ако щете летящ цвят от дърветата, макар че беше вече ранна есен, ракета, самолет летящ право нагоре(въпреки липсата на инверсионна диря). Погледнах часовника си беше 15 часа и 25 минути. Обърнах оптическата тръба към сребристата точиха с достатъчно добрия 64мм обектив обезпечаващ относително добра светлосива на 40х пъти увеличение и какво видях - през инструмента се наблюдаваше малък, абсолютно кръгъл сребрист обект с видимо метална повърхност, които много добре отразяваше слънчевата светлина и даже слънчевото отражение беше добре видимо на неговата западна полусфера от корпуса. През телескопа сребристият обект изглеждаше точно като съчма от лагер на велосипед гледана от известно разстояние. Много се учудих на това небесно представление, бях чел няколко книги на тема НЛО но съвсем не допусках че въпросният обект е НЛО или, че аз лично ще се превърна от един от очевидците на такова явление някога през живота си. Веднага звъннах на един съсед, приятел и човек с които имах зад гърба си известен брой астрономически наблюдения и му казах какво виждам на небето и ако проявява интерес да заповяда да дойде. След няколко минути той пристигна, техните имаха чудесен съветски бинокъл ТЕНТО 10х50, с който ставаха идеални авиационни наблюдения, но за мое дълбоко разочарование в най-важният момент той не беше успял да измъкне със себе си.
След като съседа пристигна и погледна през окуляра сребристия обект и дойде отново мой ред, забелязах втора сребриста точка да се приближава бавно към първата… Вторият сребрист обект беше много пъти по-малък от първия и абсолютно неоткриваем за невъоръженото око. Тъй като на разположение имахме и един незначителен бинокъл 7х35 можеше да се направи много добра съпоставка - с невъоръженото око големият сребрист обект се виждаше като точка, с 7х кратния бинокъл големият сребрист обект се виждаше почти неуголемен а вторият по-малък обект бе едва ама едва забележим, през 40х оптическа тръба големият сребрист обект се виждаше като съчма от лагер на велосипед, а вторият по-малък сребрист обект ясно се очертаваше като точка…
…Наблюдението започваше да става интересно, почти не изпускахме обектите от поглед, вторият по-малък сребрист обект се приближи до първия по-голям и започна да обикаля в кръг около него точно като електрон орбитиращ около атом. Тогава не съм записал никъде конкретно с каква скорост е било това орбитиране около големия сребрист обект, но въз основа на все пак не толкова избледнелия спомен мога да гарантирам, че отначало скоростта беше не по-ниска от 1,5 оборота за секунда време… Почти през цялото време държахме на прицел двата сребристи обекта в небето, оптическата тръба “инсталирана” заедно с късата тринога на най-обикновена сгъваема маса и беше доста неудобно човек да кляка и да наблюдавам със затаен дъх през окуляра на почти прав ъгъл, за сметка на това наблюдението с бинокъла беше много пъти по лесно и елементарно със своето удобство , но практически почти нямаше смисъл поради слабото си увеличение от едва 7 пъти. С течение на времето забелязахме, че малкият сребрист обект, който циркулираше около големия скъсяваше радиуса на обиколките, както и скоростта на движение… към 16 00 часа той се движеше вече много по-бавно( да речем 4-5 секунди на оборот)и видимо приближен на разстояние почти до големия обект. На този момент бяхме осъзнали, че се случва нещо много необичайно но беше твърде късно да се вдигне достатъчно шум, все пак се осмелихме да се обадим на Българска Телевизия но когато им обяснихме за какво точно става въпрос получихме един типично просташки женски отговор твърдо доказателство за “професионализма” на операторките, които изкарваха с чест и достойнство стотинките си там - “Е аз кво да направя ?”(явно заплатите им са били все пак високи )….Все пак знаех колко е важно да се помнят всички детайли по минути, когато в 16 05 часа отправих последен взор нагоре - от двата сребристи обекта нямаше и помен…всякакви опити да намерим сребристи точки на небето се увенчаха с категоричен неуспех - прегледахме цялата небесна шир с невъоръжено око (с оптика е практически невъзможно), но сребристите обекти не бяха вече във видимата от нас зона…
…След това наблюдение минаваха години, светът около нас се променяше, много пъти сме говорили за него с моя съсед относно тази необикновена случка и в интерес на обективността ще изложа тук подробно неговото мнение по въпроса - “Смятам, че тогава наблюдавахме балон” - това негово становище той защитава от 1991 до ден днешен вече цели 12 години и през всичкото това дълго време не си бе сменил и за момент мнението по въпроса… добре… обаче тук следва да задам няколко въпроса, отговор на които нито той, нито никой никъде нито в интернет днешно време не можа да даде -
1 - как така балон ще се появи изведнъж на небето, ще стои на едно място повече от 45 минути без да се движи и така внезапно ще изчезне? Та въобще възможно ли е изобщо балон да виси на едно място повече от 45 минути време без въобще да извърши каквото и да било движение?
2 - какъв се явява в случай, че наблюдаваният обект от нас е балон вторият сребрист обект, който се приближи до първия, циркулира в продължение на около 30 минути приближавайки се максимално до него? Съседа отговори на този въпрос с довода, че това е било сондата на вероятният метеорологичен балон, обаче преди той да стане очевидец на събитието вторият обект още не беше пристигнал. И тук следва един под въпрос - каква физическа сила е предизвикала това въртеливо движение толкова време на вторият сребрист обект, вятър? Ако вятър разклати апаратурата под балона, защо тогава той не се помръдна даже и на градус встрани? (положението на тръбата беше непроменено)
3 - ако приемем, че вторият сребрист обект е бил апаратурата под метеорологичният балон, защо тя също беше сребриста? Не би ли трябвало тя да има някакъв друг цвят а не също сребрист?
4 - доколкото знам метеорологичните балони наистина висят в небето и то на много големи височини от по 25-30 КМ, където разширяващия се водород придава обем на балона и той погрешно бива взиман за НЛО, обаче все пак формата на балона никога не става идеално кръгла, какъвто беше обекта който ние наблюдавахме - идеално кръгла сребриста сфера, даже и слънчевото отражение беше добре видимо от западната й страна както вече един път написах.
Съседа така и никога не успя да отговори на тези въпроси, но продължи да упорства и даже сега наскоро преди година-две като отново го попитах по този въпрос той отговори потвърди първоначалното си скептично становище, че “тогава наблюдавахме балон” …Този казус сигурно щеше да бъде практически нерешаем, ако след години не беше стана друга случка, много по-мащабна, шокираща и разтърсваща, която напълно успя да обори теорията за балона над София.
…Декември месец 1991г. вече бях влязъл така да се каже в “живота” - черната Металика току-що излязала, та под оловно тежките ритми на Джеймс, бандата ни тероризираше населението на повече от два квартала, зверските побойща и хеви-метъл изтъпленията срещу инакомислещите за мен вече бяха ежедневие, хората които вчера ми бяха посочвани с пръст като аутсайдерите на обществото и за мен бяха непоправими изверги сега ми бяха първи приятели и другари по единомислие, доста стандарти и представи относно битието много радикално и даже направо революционно се измениха за адски кратък период от време …и повечето макар и с много отрицателен знак носиха сигурни белези на личностното ми развитие .
Средата и втората половина на 90те години беше време за всичко друго, но не и за астрономии, телескопи, бинокли, наблюдения, НЛОта , и прочее щуротии както смятах, които бяха отдавна изживели времето си и по-скоро носеха същността на вече отминала епоха на детството. Преживявах като почти всеки нормален младеж вътрешно духовно съзряване и всякакви неща по встрани, които смятах за регресивни не занимаваха и вълнуваха въображението ми. Всичко това ви го пиша, за да покажа в детайли в каква огромна степен проблемът НЛО бе отдалечен от новият ми начин на живот, не ме вълнуваше, не ме касаеше и не ме занимаваше. Е, все пак нашият казус със сребристите обекти над София стоеше все така нерешен, но вече по-скоро в качеството си на обикновен спор отколкото истинско разследване на НЛО наблюдение .Когато понякога се случваше да си спомня за онзи следобед вече започнах вътрешно да поддавам, че ние сме наблюдавали просто един обикновен балон и нищо повече не се е случило там горе високо в небето… Все пак понякога се случваше да отправям по един подозрителен взор нагоре, имах на разположение чудесен ТЕНТО бинокъл 15х50 за всеки случай ако нещо някога се случи отново… през 1997г. покрай Земята премина и кометата Хейл-Боб и проведох няколко протоколирани наблюдения, но само с това се изчерпваше наблюдателната дейност до този момент за всички тези дълги години… отново представа си нямах какво предстоеше да се случи един ден в небето над София…
15 април 1998 година, сутринта изпълнявах бойната задача по “въоръжена” охрана на военната катафалка, която пренасяше заплатите на поделение 46580, в което служих за кратко и което същия ден с много голяма радост напусках. Това беше може би най-отвратителното местенце в административно-управленската структура на 1 Българска армия, дислоцирано на 30 км източно от София до с.Крушовица и изпълняваше ролята на огромна логистична база по старите съветски стандарти на БА, впрочем за него писах подробно в темата “Ядрено оръжие в БА провокира НЛО ?”. През цялото време ме занимаваше само един единствен въпрос, който принципно е в съзнанието на почти всеки един солдат и на който разбира се вън от съмнение предварително знаех отрицателният отговор - ще ме пуснат ли в отпуска или не? … Фактът, че майорът след малко ще вкара в колата 45 000 лева пари и те можеха да станат обект на криминално деяние мен почти не ме вълнуваше… По обяд старата разбита съветска катафалка се отби в поделение Суходол (София) за някакви резервни части, майора слезе от машината и тръгна да гони технически задачи, останахме аз и шофьора пред входа да го чакаме. Нямаше какво да правя и излязох на чист въздух, бяхме паркирали на около 30 метра от КППто и аз седнах кроейки планове как да притисна по някакъв дипломатичен начин взводния си за отпуска… и като почти всеки замислен човек погледа ми ту се забиваше в земята, ту се рееше в небето, като че ли оттам ще дойде отговора на зададеният за решение социален ребус…
…Към 12 25 минути забелязах в западна посока от София на около 45 градуса височина да приближава самолет, детайлът който привлече вниманието ми към него бе, че първо въпросният самолет се движеше по някакъв нестандартен въздушен коридор, второ липсваше каквато и да било инверсионна диря след него оставяна от двигателите и трето ми се струваше(правилно ми се струваше) че самолета някак си няма нито тяло, нито крила, нито двигатели доколкото успях да видя с невъоръжено око и въобще при него отсъства каквато и да било структура на нормална авиационна машина. Продължавах да следя обекта, той се издигна от 45 до над 90 градуса в посока запад-изток, премина зенита и вече беше от другата страна на около 90 градуса, но аз все още не успявах да различа каквито и да било детайли на нормален аероплан, въпреки че той мина точно над мен - просто това беше една сребриста точка, която се движеше по небето без да оставя никаква следа. За момент ми мина през съзнанието една много “еретична” и даже както след секунди разбрах иронична мисъл , която не съм вярвал че ще споделя някога някъде , камо ли в интернет след години, та тя беше именно такава - “Само недей да си мислиш, че това горе е НЛО” …Точно в този момент обаче сребристият обект както се движеше изведнъж чисто и просто спря! Тогава моментално си спомних за наблюдението на двата сребристи обекта преди 7 години време в онзи септемврийски следобед на 1991ва и действително в този момент на небето стоеше същата ама досуш същата сребриста точка и при това надалеч от старото си местоположение на небето(а може би е било една и също място)! Преди обаче да успея да направя каквото и да било и да реагирам по какъвто и да е начин… от изток приближиха още три аналогични на първия сребристи обекта, които се “срещнаха” с него! В този момент в небето над София имаше четири сребристи обекта!…
…Първоначално изпаднах в състояние, което мога най-точно да характеризирам като психологически шок - не можех да повярвам на очите си на това, което виждам горе на небето посред бял ден. Веднага скочих и ги посочих на шофьора на катафалката, който запали цигара, и замислено започна да ги наблюдава без обаче нищо да казва. Разбрах, че той ми е почти напълно безполезен(освен разбира се, че се явява основен свидетел) в тази доста гореща ситуация и на бегом влязох в поделение Суходол търсейки нашия майор. По пътя в суматохата срещнах няколко офицера и веднага им доложих, че на небето има няколко НЛО - голяма грешка, защото военните като чуха думата НЛО въобще не приеха фактическата ситуация на сериозно - “Видял си самолет, бе момче” . Абсолютно никои от тях не прие думите ми за обективна истина, разбира се опитах се да намеря отнякъде бинокъл, знаех че във всеки батальон има зачислен по един армейски 8х30 или поне артилерийски 6х30 със скала с деления(градусите сега щяха да свършат чудесна работа), но разбира не оптически прибор а никакво внимание не получих от тях, като че ли се намирах в някакъв кошмар, в които ти се пие вода и никои ама никои не ти вярва на думите… След не дълго време напразно тичане, обикаляне и предизвикване на безрезултатна сумотоха осъзнах, че не мога да очаквам никакво съдействие от глупавите и твърдоглави български фрицове, които освен командата “равниссс” знаеха още две-три думи на кръст, камо ли някаква по-специална техническа помощ в този важен момент, и най-доброто, което можех да направя е да гледам и запомням внимателно всичко, което се случва в тези минути с историческо значение.
Междувременно, докато траеше суматохата долу на земята, четирите сребристи обекта извършваха кръгообразни маневри един около друг, като ми направо впечатление (това ще се окаже много важен детайл по-късно), че те като че ли се стараеха да бъдат на известно разстояние един около друг. Четирите сребристи обекта не се приближаваха на по-малко от около 3-4градуса разстояние и просто обикаляха един около друг бавно и плавно… наблюдавах ги с просто око и те се виждаха изключително малки и даже на момент поради яркото пролетно слънце и малкото облаци отгоре трудно забележими и човек ако не е известен за какво става въпрос и просто погледне нагоре, то той едва ли ще ги види, беше нужно наблюдаващият субект да се взре внимателно в синевата, за да открие че там високо горе има четири малки сребристи точици, които обикалят плавно една около друга… Само при мисълта, че у нас разполагам с перфектен бинокъл 15х50 в отлично състояние, а над мен високо горе в небето кръжат четири НЛО и то отново за втори път след 1991ва и то в такъв невероятен мащаб, аз направо изпадах в истерия, идеше ми да скоча на първото такси, да се докопам колкото се може по-бързо до бинокъла, и да го насоча към тях, но разумът нямаше начин да не надделее и това не можех да сторя по никакъв начин, защото вредоносните последици върху пагонът ми биха били твърде тежки, сериозни и може би дълготрайни, така просто си останах безпомощен с невъоръжено око наблюдавайки четирите сребристи обекта в небето над София .
Към 12 50 часа един от четирите сребристи обекта(може би първия) се отдели от групата и пое курс югозапад при това с ускоряваща скорост,
виждаше се точно както би се виждал ако бе възможно сателит посред бял ден, с тази разлика че сателита се движи без промяна на скоростта, а НЛО я увеличаваше постепенно с алгебрична прогресия. Загубих го от полезрението си в момента когато се скри зад Витоша, някак си сетивно се усещаше как увеличава скоростта и едновременно с това се отдалечава от наблюдателя... Останалите три сребристи обекта се разпръснаха плавно в небето и бавно поеха курс на изток, където ги загубих окончателно от поглед след десетина минути време (към 13 00 часа)… Дълго след като излязоха от полезрението ми аз гледах далеч на източният хоризонт, като че ли очаквах те да се върнат обратно над София… но това така и не се случи…
Когато се върнах в старото си поделение гледах като призрак шокиран от това, което видях в небето над София, въобще забравих за всякакви отпуски и подобни истории, аз току що наблюдавах четири НЛО в небето над София и нито един военен даже не прояви и елементарно внимание на това, стоях в шок и се мъчех да проумея станалото…
През следващите няколко месеца спомена за грандиозното НЛО шоу в небето над София не ме напускаше, веднага поръчах няколко актуални книги на тема НЛО(книгите на братята Ламер, преписи от които прилагам в някои от темите тук), започнах да чета, да се ровя, да се интересувам а и даже да смятам дилетантски въз основа на определени статично построени положения и мисловни реконструкции. По причина на много наряди , то логично имах и достатъчно свободно време през нощта, което оползотворявах освен с четене на уфологична литература и в правене на най-различни аналитични калкулации, градене на хипотези и разиграване на разнообразни статични и динамични теоретични варианти по метода на мисловната реконструкция. Въпросът, който може би най-много занимаваше съзнанието ми в тази насока бе “Каква бе причината тези сребристи обекти да се държат на известно разстояние един около друг, защо по време на първото НЛО наблюдение през 1991ва малкият сребрист обект трябваше да циркулира повече от 30 минути време, за да се приближи до големия НЛО, това някаква операция за скачване на двата апарата ли беше, която трябва да се съобразява с някакво магнитно поле около тези машини, което е генерирано от двигателната им система?”…Освен това важно беше и да предположа с относителна точност на каква височина и с каква скорост сребристите НЛО са оперирали, това можеше да стане само ако използвам резултатите от наблюдението с телескопа през 1991ва и задам хипотетична база на размера на наблюдавания от мен тогава обект въз основа на някакви все пак реалистични статистически рамки. Доколкото бях чел в дебелите книги и статистики относно НЛО размерът на сходни наблюдавани в най-различни точки по света обекти варираше от няколко до няколко стотин метра в диаметър и аз бях значително затруднен от този факт(затруднен съм и до днес), затова реших да приема за една разумна база 30 метра диаметър на обекта от 4 септември 1991ва година, въз основа на която база спрямо увеличението и приближението на оптическата тръба 40х64мм и въз основа на друга база - 15 сантиметров обект на 1200 метра разстояние видимо през тръбата и с доста пресмятания и превръщания(разбира се много грубо и със сигурна грешка), на трета база - рисунката на размера на НЛО от протокола писан относно наблюдението от 4.09.1991г., грубо, аналогично и с минимална базова грешка от около 10% успях да изчисля, че АКО сребристият НЛО, който наблюдавах над София с телескопа през 1991ва е бил 30 метра в диаметър, то дистанцията между мен като наблюдател до него е била 180 КМ, тоест ако сребристият обект е с размери 30 метра, то е висял в небето над София на височина около 180 КМ - просто това излиза математически смятайки по основната базова пропорция, която получавах, при така зададените параметри въз основа на рисунъка от 91ва и предполагаемият размер на НЛО от 30 метра. Фактически това означава, че обекта може да е бил 15 метра в диаметър и да е висял на 90 КМ, или да е бил 7 метра и да висял на 45 КМ, или 3,5 метра съответно на 22,5 КМ, обаче съгласете се, че хипотетичният размер на сребристия НЛО може да бъде загатнат най-точно въз основа на малкия НЛО, който го обикаляше, въз основа на необоримата презумция че той не може да бъде с неограничено малък размер след като беше видим все пак, или иначе казано съвсем не звучи реалистично малкия НЛО да е бил например с размери няколко сантима например, нали? Просто ако малкият обект бе с нереалистично малък диаметър то нямаше съответно начин да бъде отразен от Слънцето и така добре видим през 40х оптика. Аз не мога да определя точно колко по-малък беше малкия НЛО спрямо големия, но те със сигурност бяха повече от 10 пъти, или иначе казано АКО големият НЛО е бил 30 метра в диаметър, това означава че малкият е бил сто на сто под 3 метра, съответно ако големият е бил 15 метра, малкия по-малък от 1,5 метра на височина 90 КМ, при 7,5 метра за големия НЛО, малкия НЛО трябва да е по-малък от 70 см и двата обета да са висяли на 45 КМ над земната повърхност…
По отношение на кръгоообразното движение - съгласете се, че съпоставката на двата факта има идентична функционална взаимозависимост - извършване на маневра в продължение на повече от 30 минути време с постепенно приближение посредством движение в кръг, и при второто наблюдение на НЛО на 15 април 1998 - четирите аналогични сребристи обекта се пазеха на известно разстояние един около друг… явно е че тук има някакво било то магнитно или друг тип поле примерно гравитационно, което оказва влияние на известно разстояние около машините и не им позволява драстично приближение, а когато това се налага се извърша дълга повече от половин час маневра представляваща постепенно приближение, която технологически цели да изравни разликата в стойностите на полетата (били те магнитни, гравитационни или електрогравитационни) на двете машини, тоест поляризацията на квантово равнище да бъде сведена до минимум… в крайна сметка ако действително обектите са оперирали на такива суб-орбитални и почти орбитални височини(180КМ си е направо орбита, а според дефиницията на НАСА над 120КМ се води космично пространство), това означава че те трябва да се движат по орбита около Земята с минимум 7,9 км сек и то по доста елиптична орбита, тъй като по принцип сателит, който има зададена толкова ниска константна орбита не би издържал и една обиколка - тоест абсолютно задължително нужна е според законите на физиката поне първа космическа скорост, за да не бъде привлечен сателита от земната гравитация, но и даже при тази скорост на такава изключително ниска орбита, той би се задържал по-малко и от една земна обиколка, освен ако орбитата не му е силно елиптична - примерно 175Х20 000 КМ... Явно обаче тези сребристи обекти съвсем не се подчиняват на законите на физиката, като че ли двигателната им система успява да ги заобиколи като ги задържа на едно място строго фиксирано спрямо земното въртене на видимо на принципа на геостационарна орбита, която е обаче не е 180 а 33 000 КМ и при нея сателита се движи около Земята със задължителните 7,9КМсек, но точно на тази огромна дистанция това движение съвпада с въртенето на Земята по екватора и практически спътника не променя позицията си спрямо земната повърхност продължавайки да се движи по своята орбита… а не както в нашия случай обект с диаметър няколко десетки метра да виси на не повече от 180 КМ височина, а ако някой изрази предположение тук че все пак сребристият обект би могъл да е на геостационарна орбита, то аз ще отговоря, че при тази така поставена хипотеза, НЛО би трябвало да е първо огромен на размери (да речем 5-6 КМ в диаметър, за да бъде видим ) и второ не виждам начин по който той може да бъде така геометрически осветен при такъв ракурс в небето, Слънцето се падаше на около 30 градуса на запад, а отражението беше на края на корпуса (западната страна), което означава че обекта действително е бил ниско (суб-орбитална височина), трето въобще не виждам начин обект с такива огромни размери да остане скрит при наличието на такова огромно число наблюдателни средства, пето и може би не последно - на геостационарна орбита едва ли осветяването на 5 КМ НЛО ще бъде точно такова, каквото наблюдавахме най-вече поради атмосферният ефект… така че в крайна сметка най-реалистично става въпрос за обект с размери 10-30 метра на височина 60-180 КМ, който бива обикалян от втори обект десетина пъти по-малък(следователно 1-3 метра).
За мен вече беше ясно и напълно осъзнавах, че НЛО съвсем не са човешка фантазия или евтина вестникарска клюка както чудно ли защо много хора и правителства се опитват да заблудят световното обществено мнение в продължение на десетилетия и с всеки изминат ден ми ставаше ясно и що за балон сме наблюдавали през 1991 със съседа - това е било просто НЛО, но нито един от двамата за дълъг период от време не е могъл да преодолее психологическа бариера на един такъв наистина нелек за осъзнаване и осмисляне факт. Няма никакъв начин четирите обекта да са били както казват много хора балони, или самолети, нито хеликоптери, или ракети, нито спътници, нито каквото и да било строено по познатите до този момент официално конвенционални технологии, това далеч обаче не означава че обезателно обектите са били с извънземен произход, възможно е например да става въпрос за някаква природна аномалия или оптически феномен в атмосферата , или може би изпитание на нов клас разузнавателни средства съоръжени с принципно нов тип двигателна система, кой знае? Но все пак ако действително това са били апарати строени от когото и да било, то те извършваха маневри без никакви инверсионни дири, без никакви маневри характерни за нормален аеоркосмически апарат с ракетни или реактивни двигатели - всичко беше плавно и неестествено за машина произведена по нашите известни до момента авиокосмически технологии. Вече беше време да приема очевидния факт за истина - аз наблюдавах четири сребристи НЛО над София. След като успях да проумея неоспоримите факти взех твърдото решение да проуча в най-малките детайли с всички сили, възможности въпроса за тези сребристи обекти, които вече два пъти аз наблюдавах в небето над София (а колкото пъти съм ги пропуснал мога само да гадая, това може да става и сега докато пиша темата...)
В края на 1998 година освен с изчисления на хипотетичната база аз започнах усилена работа и в друго направление - възстанових спрените в края на 1991 година оптически наблюдения, но този път не с традиционната астрономическа а с много различна и строго специфична цел - на всяка цена през следващата 1999 година да засека, наблюдавам и детайлизирам аналогичните сребристи НЛО с максимално мощна оптика като по възможност направя и снимки, които да дадат повече реални данни относно всички параметри на техните материални проявления в това число височина на полета, скорост, по възможност да се заснемат някакви отличителни знаци по тях, някакви технически структурни детайли и прочее основни елементи. Ето го и настоящият протокол, по който се извършва тази системна наблюдателна дейност -
Дата -
време-
място -
прибор-
задача-
климатични условия-
специфични особености-
доклад-
Сигурно тогава съм бил наистина твърде наивен(да не говорим за хората, които съм подвел) като съм смятал, че ще успея в рамките на 12 месеца, макар и с почти всекидневни наблюдения да имам късмет отново да наблюдавам същите сребристи НЛО, като че ли те ще се появяват на небето специално заради това, че аз съм отишъл на лов с оптика за тях - това не само не стана през 1999 година, но през следващите 2000 и 2001 година като се изразходваща стотици дълги часове висене в студ и пек в най-различно време от денонощието почти само в преследване на тази единствена цел. Проведени бяха няколко стотин часа прилежно протоколирани наблюдателни мероприятия като се използваха най-разнообразни оптически инструменти - бинокли и оптически тръби със сила от 6 до 50 пъти и диаметър на обектива от 30 до 70 мм насочени в небесното пространство над и около София ден и нощ, но основната задача - същият тип сребристи НЛО трети път да бъде засечен не беше осъществена - само се губеше ценно време в напразно висене и мръзнене студ и пек в търсене на нещо, което едва ли някога отново ще имам късмет да наблюдавам въпреки огромното упорство което проявявах, просто НЛО не се появяваха или ги изпусках и колко и да висях по поляни и площадки и да обновявах оптическия си арсенал с по-съвършени прибори за наблюдение, аз просто нямах късмет отново да наблюдавам тези сребристите обекти. Но тук има нещо друго - в процеса на изследване се установиха редица странности ако мога да се изразя особено на нощното небе, които странности няма да бъдат предмет на тази вече набираща напълно достатъчен обем тема. Тук само ще загатна, че е твърде възможно особено нощният наблюдател да стане свидетел на поява на НЛО без въобще да разбере това... просто природата на това явление се оказва твърде широка, за да може да се правят изводи само въз основа на няколко години небесни наблюдения (и именно затова съзнателно страня от изследването на другите типове НЛО).
По отношение на оптическите прибори, които използвахме се разчита най-вече на продукцията на съветските и постсъветски оптико-механически заводи, които без съмнение превъзхождат западните си образци многократно в качествено отношение и три-четири пъти по-ниска себестойност при значително по-дълъг експлоатационен ресурс. Причината за разликата в качеството е използването на редица композитни материали в оптиката на западните аналози, което значително влошава качеството на изображението, което дават. Типичен пример за превъзходството на руската оптика е брилянтният призмен бинокъл с централно фокусиране (БПЦ) 20х60 произведен от Загорският оптико-механически завод(ЗОМЗ) и използван активно в дневните и нощни наблюдения по идентифициране и щателно наблюдение на предполагаеми НЛО. БПЦ 20х60 се отличава с достатъчно висока светлосила за захващане и наблюдение и на най-слаби обекти на дневното и нощно небе обезпечена от 60мм обективи на достатъчно силно за призмен бинокъл 20х кратно увеличение, което практически позволява за сравнение да се прочете номер на автомобил на дистанция от 800 метра. Широкоъгълността от 3,34 градуса на този брилянтен оптически прибор обезпечава относително добър наблюдателен обзор, при екстремални условия на евентуална внезапна поява на НЛО или бързо летящ самолет с неустановен произход, БПЦ 20х60 е може би идеалният инструмент за адекватно отреагиране при инцидентно неочаквано наблюдение. В бъдеще се планира покупката на още по-мощен и изпипан в качествено отношение БПЦ 25х70 произведен от същият Загорски оптико-механически завод в подмосковието, който призмен бинокъл с изключителни количествени и качествени характеристики е съоръжен със специална тринога за стациониране на положението му, което в още по-голяма степен обезпечава възможността за проследяването на бързо движещи се обекти в небето като стратосферни хиперзвукови самолети, навлизащи в атмосферата спътници и ниско прелитащи военни самолети. Колкото до използваната в момента “зрителная труба” Юкон с променливо увеличение от 20 на 50 пъти регулирано от варио-система при 50 мм обектив, тя е много далеч във всеки един аспект от определението за качествен оптически прибор. Изделието производство на беларуската фирма Сибир оптикс носи характеристиките по-скоро на детска играчка и е доста несполучлива имитация на сериозен оптически инструмент, като явно предназначението му е да пробие пазарите като подбие цената на западните си аналози, които също не се отличават с високо качество но са умерени на цени спрямо пазарите, на които се котират и сравнително ниската техническа култура на хората и любителите, които правят грешката да ги закупят.Технологическата причината за ниското качество на варио-тръбата Юкон се крие основно в пластмасовите елементи, от които тя е конструирана в това число и оптическата пластмаса, от която е направена оптиката й плюс скромната арпертура на обектива от 50 мм, която е крайно недостатъчна за събирането на светлина по време на нощните наблюдения особено при повишаване увеличението над 32 пъти… Единственото предимство на този несериозен и подчертано некачествен прибор е неговата безусловна компактност, която на тегло от 720 грама и външен вид наподобяващ домашна дигитална камера се явява достатъчно предимство за увеличението си от 50 пъти и при идеални атмосферни условия с инструментът могат да бъдат наблюдавани в детайли значително отдалечени въздушни и земни обекти. В бъдеще зрителната тръба Юкон трябва да се замести от брилянтната зрителна тръба ЗРТ 457 със средни качествени и високи мощностни характеристики производство на Казанският оптико-механически завод. За разлика от Юкон на Сибир оптикс, изделието ЗРТ 457 се отличава с несравнимо по-високо качество на оптиката(напълно липсват пластмасови оптични елементи), метална конструкция и висока експлоатационна надеждност, 70 мм обектив обезпечава нормална светлосила и много добро качество на шейсет кратното увеличено изображение, което практически позволява инспекция на видимите при добро време обекти на небесната шир по целият хоризонт в радиус над 120 км от наблюдателя. С тази относително мощна зрителна тръба теоретично е напълно възможно при идеални атмосферни условия да се прочете номера на автомобил на дистанция от 2400 метра.
Фактически разполагането с двата идеални за целта на задачата оптични инструмента - БПЦ 25х70 и ЗРТ 457 се обезпечава относително пълно наблюдателно покритие 360 градуса денонощно на дистанция над 120 км за нормалните пътнически самолети и хиляди километри за изкуствени спътници разбира се при позволяващи нормални атмосферни условия. С този наблюдателен комплект може да се “инспектират” всякакви летателни апарати като се започне от разните пара и делта планери, балони на големи височини, мине се през хеликоптери, военни и пътнически самолети и се стигне до изкуствени спътници орбитиращи около Земята. Наблюдение в отделни детайли на орбитални апарати с двата посочени оптични инструмента е практически невъзможно, освен ако не става въпрос за огромни конструкции в орбита, които до този момент не са изведени или поне липсват официални данни за тях.
Двата инструмента са може би идеалните прибори за начинаещи астрономи като дават достатъчно качествен обзор най-вече със светлосилата си над редица астрономически обекти в дълбокото звездно небе. Начинаещият астроном-любител може да наблюдава освен кратерите на Луната и фазата на Венера, спътниците на Юпитер, пръстена на Сатурн, звездни купове, относително приближени комети. Сравнителната конструктивна простата, лекотата и здравината на материалите правят БПЦ 25х70 и ЗРТ 457 надеждни и лесно преносими до отдалечени понякога в планински райони наблюдателни площадки оптични прибори. Засилва се и интерес по отношение на биноклите със стабилизиран образ, те представляват своеобразен връх в приборостроенето и символизират авангардът на портативните наблюдателни средства. Съществуват генерално две системи за изправяне на образът, който при увеличения над 12х пъти започва да трепти пред очите на наблюдателя следствие трептенията на ръцете му, първата система която се използва в оптико-механическите заводи на територията на руската федерация са базирани на принципът на монтиран в изключително сложен оптичен механизъм жироскоп, който не позволява никакви даже ни най-малки трептения на картината. Загорският оптико-механически завод предлага два модела бинокли със стабилизиран образ, като по-мощният дава увеличение 20 пъти на 50мм обективи. Бинокъл със стабилизиран образ даващ увеличение над 12х пъти е безценно средство в случай на инцидентно наблюдение от всякакъв характер, особено когато то се случва много бързо и наблюдателят е развълнуван от събитията, за да бъде в афектирано състояние да получи стабилизиран образ с нормален бинокъл при по-голямо увеличение. Базовата цената на такова изключително устройство може да стигне хиляди долари. Американската система прилагана в биноклите със стабилизиран образ вместо жироскоп използва специален процесор в оптико-електронният преобразовател, който извърша работата по неутрализиране на трептенията, в личният Web на “прихващачът” Стив Хаусер посещавал и заснемал Ареа 51(виж Отсети линкове най-долу) се дават данни относно 50х кратен бинокъл със стабилизиран образ, базовата цена на такова уникално оптично изделие може да гони и 10 000 USD, което прави целесъобразността му под въпрос. Конкретни технически и комерсиални данни относно мощни бинокли със стабилизиран образ по електронен път липсват даже и в интернет, което означава че те са крайно диференцирана и вероятно забранена за износ технология. В общи линии очебийна е разликата в технологията за засичане и наблюдение, с която боравят ловците на НЛО в САЩ и Англия - те използват напреднали технологии като ID-сканери, CCD-матрици специални електронни камери за заснемане на аномалните обекти. Някои от тях твърдят, че в наблюдателната си практика имали 4-5 отделни наблюдения на НЛО, но както винаги в повечето случай става въпрос за нелепи и глупави грешки от тяхна страна, фактът че над 98% от снимките на НЛО в интернет са или пълна фалшификация или погрешно идентифицирани земни и астрономически явления е достатъчно красноречив. Личните ми опасения при боравенето с такъв тип дигитални наблюдателни технологии е възможността от грешки в самата апаратура и затова според мен универсалното средство за засичане на небесен феномен си остава широкоъгълният бинокъл, а за детайлното му наблюдение и заснемане - мощна зрителна тръба с инсталирана камера или най-малкото добър фотоапарат, което определям като най-правилна skywatch-наблюдателна тактика.
По отношение на организацията, която се създаде отначало в първите години на слепият ентусиазиазъм разполагах с двама асистенти, които имаха твърде бедни и ограничени познания по астрономия и аерокосмическо дело, реално погледнато в по-голямата степен ми пречеха отколкото помагаха по време на наблюденията(е, поне пренасяха приборите до наблюдателните площадки), а теоретичните спорове с тях просто бяха лишени от всякакъв научен смисъл и обективна аналитичност. Сметна се за най-рационално и целесъобразно да се разработи сравнително проста но за сметка на това ефективна система за реагиране в случай на поява на НЛО, чиито основни принципи в общи линии се основават на въздушната тревога. Когато някои от членовете на UFOalert констатира НЛО на небето(стартиращи елемент - сребрист обект без структура) той е длъжен на момента да го идентифицира с помощта на оптически прибор(минимална сила 6Х), за да установи действително дали обекта представлява метална сфера по указания в инструкциите образец, след което ако констатацията е положителна е задължен да се обади по списък на останалите членове на тревогата и да им предаде координатите в градуси на обекта(хоризонт, височина), те от своят страна са задължени по най-бързият възможен начин да разпънат оптическите си арсенали на предварително указаните им зони(по индивидуален и колективен план), да намерят обекта по указаните координати на небето(в рамките на две минути), да извършат ефективно наблюдение на НЛО като се стремят да определят максимален брой параметри и особености ако има (както и да направят снимки при техническа възможност), и накрая да протоколират най-прилежно цялото наблюдение заедно със снимковият материал (ако има такъв въобще) като реквизитите включват и данни за свидетелите в това число и техни показания и изказани мнения относно наблюдаваният обект и неговата природа.
…Резултатите от функциониране на тази операционна команда в началото особено първата година бяха плачевни - направо валяха сигнали за НЛО почти всеки месец по всякакво време на денонощието, като ставаше въпрос най-често за досадни грешки от рода на включил светлините на приземяване боинг или плик е подхванат от вятъра и се е сторил като сребриста точка, абютирентски балони създадоха не малко проблеми през 1999 и 2000 години като заблуждаваха “опитните” skywatchers, затова се наложи една малка но много съществена корекция относно компетентността - аз получавах централно всички сигнали и когато лично констатирам(това така и не се случи), че въпросният обект действително е НЛО - тогава давам ход на цялата система, за да не получи като в приказката за лъжливото овчарче…
В началото на 2001 година целите на тази дългосрочна skywatch program не само, че далеч не бяха изпълнени въпреки изразходваните парични ресурси за оптики и време за наблюдения, но и нямаше изгледи в близките години ситуацията коренно да се промени, въпреки силите и жертвите, които заедно можехме да хвърлим по пътя на единствената цел .Строго обективно погледнато целият колектив тъпчеше на едно и също място без да отбележим даже и минимален прогрес и причината за това беше адски проста - сребристите НЛО не се появяваха по време на нашите наблюдения и можеха и да не се появяват за много дълъг период, даже и никога повече. Достигането на точка “топик” в наблюдателните мероприятия наложи да се използва някакво още по-радикално и всеобхватно средство, с помощта на което да се мръдне поне малко в посока напред в програмата ни - противно на предположенията и тотално погрешните съвети на много хора за още и още по-мощни оптически средства(направо безсмислено), аз се спрях на обикновеният персонален компютър свързан с глобалната информационна мрежа съставена основно от HTML документи - Web страници, която още от 1997г. в България функционираше и беше публично достъпна(но тогава използвах за съвсем други цели).Така и не съм предполагал до какви основни разкрития може да се стигне въз основа на целенасочената изследователската работа с Web броузър даващ достъп до търсачни програми, с помощта на които да се търсят конкретни фактологически данни в огромните информационни ресурси на World Wide Web чрез системно използване на ключови думи и комбинации от думи като silvery object, silvery UFO, silvery object another circling и то за такива кратки срокове, които със сигурност още 100 години наблюдения ако ще не с 50 а с 5000 пъти оптическа мощност нямаше никога да ни донесат защото пробивът принципно можеше да бъде осъществен само чрез качествен а не количествен скок в изследваната област…
Първото нещо, което ми направи основно впечатление когато влязох в информационните датабази и преглеждах стотици рапорти на НЛО наблюдения писани предимно от субекти в САЩ, бе че всеки ден НЛО бяха наблюдавани на различни точки по света - тоест ежедневно над различни географски райони летяха неидентифицирани обекти и хората докладваха за тях в Интернет на различните организации занимаващи се с този проблем като например MUFON, BUFORA, NUFORC и други. Но аз още в самото начало много добре осъзнавах простия факт, че ако не сведа усилията си само и предимно върху това, което аз видях като небесно проявление то много бързо и лесно ще потъна в един огромен хаос от ненужна нам информация и в крайна сметка нищо съществено няма да свърши като практически резултат в тази насока. Програмата на Файл99 се интересува само от тези апарати или обекти, който се появяваха над София през 1991 и 1998 и ден по ден целенасочената работа по всички информации свързани пряко или косвено с тях набираше скорост. Във Файл99 се колекционират данни за сребристите обекти, които имат определена или строга взаимовръзка... Първоначално открих няколко сходни свидетелски показания за подобен род НЛО над различни градове в САЩ, но разбира се съвсем не можех да бъда сигурен дали става въпрос за аналогичните сребристи сфери и съответно взех правилното решение да не върша черната работа по огромните база данни а направо да потърся съдействието на сериозен уфолог с доказана репутация, който да има практическата възможност и желание да помогне на мен и нашият проект, за да намерим конкретни данни относно появи на тези сребристи обекти над други географски точки от Земята и да установим причинно следствените им връзки и зависимости от обективен характер. За мой голям късмет достатъчно бързо попаднах на точният човек(сега направо се учудвам от късмета си!)-това беше не кой да е, а известният руски уфолог от Ленинград, член и сътрудник на RUFORC господин Михайл Герщейн. Впрочем никак не е случайно, че именно руснак първи съдейства на проекта, след като през 1994г. Академията на науките на Руската федерация признава официално уфологията за наука. Когато изпратих на Герщейн през април 2001година подробно описание на двете UFO sightings получих и първите по-сериозни с конкретността си данни относно този тип НЛО, които автоматически съставиха Документ1 във Файл99, което означава първичен документ, който съдържа фактологически данни относно доказана аналогична поява на НЛО над друга географска точка като даже в него са посочени информационните източници, от които се черпи информацията като залог за максимална степен на достоверност.
Файл99, Документ 1 -
“Thank you for describtion of our own UFO sightings. I check my UFO database for this date, but don’t find records about UFO on that days. But similar objects was very often sighted in USSR/Russia. For example, September 5, 1989, town Spassk-Dalniyi (Far East). Many local people saw oval silvery object ;near this UFO appeared second, smaller object and began to make circles around it. This sighting was described in newspaper “Majak kommunizma”, Sept. 9, 1989. Another similar sighting was in town Samarkand (Middle Asia), April 14 1988 :two UFO , the smaller circling around bigger one (describtion:newspaper “Rigas Balls”(Riga Voice), May 3 1988, and so on.
Sincerely,
Mikhail Gershtein”
Първите съвпадащи елементи от тези аналогични НЛО наблюдения, които веднага излизат на пределен план са от темпорален характер, тоест наблюденията над България-София и СССР-Самарканд и Спасск Далней, се случват преди всичко в едни и същи месеци(април и септември ) както и в сравнително сходни дати. Данни по един и същи ден да са наблюдавани на повече от едно географско място този тип сребристи НЛО засега няма. Когато обърнах внимание на факта относно сходните дати през април и септември, Герщейн контрира, че отговора на този въпрос се крие в самата статистика а не в някакви особености относно тези месеци и че по принцип април месец в Русия бил най-уфологичният месец вероятно защото било пролет и повече хора излизали сред природата и по този начин ставали по-често свидетели на небесните аномалии…
…Следващият пресечен елемент открих, когато отворих големия стар Атлас включващ много и най-различни карти на Америка, Европа и несъществуващият вече СССР, потърсих двата въпросни града Самарканд и Спасск-Далней и каква зависимост открих всъщност? Като се продължи с показалка паралела на София далеч на изток… Самарканд се оказва незначително на юг спрямо него(Таджикистан), а Спаск-Далней на около 500 КМ на север… тоест основателно може да се твърди, че появите на аналогичните сребристи обекти се случва освен с сходни месеци-дати и по продължението на една дебела няколко стотин километра линия поне до колкото ми е беше известно към тогавашния момент от западна България до Далечния изток близо до Япония оттатък Китай и Индия. Месеци след това коментирах с друг руснак имащ интерес и занимания в областта на уфологията - офицерът от руските ВВС Сергей Грушин тези времеви и географски закономерности на НЛО и той отговори, че по принцип отдавна са правени изследвания в тази посока(даже е издавана и книга) и НЛО се движат по точно определени коридори в определени периоди от време, които са в очевидна зависимост от Слънчевата активност(11,5 години).
Третият пресечен елемент, който установих в хода анализиране данните от наблюденията обаче се оказа твърде спорен и с голяма доза спекулативен субективизъм(та и с политически оттенък), поради което няма да бъде разгледан в този постинг напълно подробно. Касае се за причината поради която тези апарати(ако въобще са апарати) проявяват интерес точно към тези градове - Самарканд е голям промишлен център, около Спаск-Далней някъде има ICBM база, а на 60 КМ от София близо до Самоков българските военни държаха до 1988 ракети с разглобени от тях ядрени заряди. Както писах в старата ми тема “Имаше ли намеса през80те?” е принципно прието НЛО да проявяват интерес към ядрени съоръжения и особено към ядрени оръжия, евентуалните причини за което смятам добре успях да изясня в същият този постинг. Просто е възможно НЛО да проучват някакъв неизвестен нам природен феномен високо в йоносферата(свързан със Слънчевата активност?…) и техните появи да нямат нищо общо с наземни съоръжения предмет на човешка дейност, макар че вече писах за техния предполагаем “интерес” към ядрени централи и ракетни бази. В едно от електронните писма до Герщейн аз изказах и тази хипотеза, наред с много други предположения и той изрази известна степен на съгласие.
Пролетта на 2001година изказах и една но както подчерта Михайл само моя теория, относно кръговото движение на по-малкия НЛО, според която това е нищо повече от операция за скачване на малкия НЛО с големия(близко до ума), която представлява изравняване на магнитните или гравитационни полета между двата апарата посредством кръгово обикаляне едновременно с бавно и постепенно приближение на малкия НЛО към големия продължаваща около половин час време на суб-орбитална височина. Към тази моя теза изказах и предположение, че очевидно тази операция за скачване е технологически сложна и опасна, тъй като се борави с големи стойности на евентуалните магнитни и или гравитационни полета и може даже да представлява опасност за двете НЛО като при евентуална авария се стигне до нарушение на този квантов баланс между тях и даже завърши с експлозия и разрушение на двете НЛО…вижте сега сами след малко повече от една година какво открих след целенасоченото системно сканиране с търсачни програми въз основа на определени ключови думи в информационното поле на World Wide Web - Националният Център на САЩ за НЛО наблюдения NUFORC(www.nuforc.org), наблюдателен доклад от 19 май 2002 година:
Файл99 Документ 2 -
Sighting report
Occured:4/19/2002 20:11
Reported:4/19/2002 6:35:04 PM 18:35
Posted:4/25/2002
Location:Melbourne Beach , Florida
Shap:Sphere
disk circled by point , explosion
At sunset object at nearly 90 degrees(straight up) bright bluish sphere , with bright pinpoint object circling it , about 5 seconds period . At 20:11 it exploded , shower of lights , like fireworks , except very high on the sky . Binoculars&telescope used to see the orbiting point , main object looked like bright start or planet . Could see explosion through binolucars , falling debirs glowing , then nothing .
http://www.nuforc.org/webreports/S22586.html
…Значи отново имаме през април месец сребрист обект в небето обикалян от втори значително по-малък от него също сребрист обект (точка както описва наблюдателя), като при това даже очевидно маневрата е завършила именно както предполагах, че ще се случи преди една година в емайла си към Герщейн - с експлозия... Единствената съществена разлика е, че всичко това се е случило не над Русия или България а над САЩ, освен това описаното в NUFORC наблюдение почти по нищо не се различава с моето от 4 септември 1991 - обектите на наблюдение са напълно аналогични, отново са използвани оптически прибори телескоп и бинокъл(е, не се дават точни технически данни за тях), с тази разлика че очевидно circling-operation завърша с голяма авария…
! Сега тук искам да обърна внимание на всички вас върху един изключително важен и съществен детайл в това наблюдение, който съм сигурен че едва ли някои от вас забелязва и обръща внимание особено ако чете темата за първи път… скоростта на обикаляне на малкия обект около големия, която е описана в този рапорт на NUFORC е “5 seconds period” , докато в началните минути на наблюдението ми от 4 септември 1991 малкият сребрист обект обикаляше големия значително по-бързо - около 0,7 секунди за оборот, то в гореописаното наблюдение очевидно наблюдателя е хванал обектите към края на този процес, когато малкия обект циркулира значително по-бавно, впрочем ако трябва да направя съпоставка с наблюдението ми от 4.09.1991 то малкият обект беше забавил циркулирането около големия на около 5 секунди за период към 16 00 часа - тоест пет минути преди окончателно да загубим обектите от небето(може би една-две минути реално)… Значи ако действително става въпрос за извършване на операция по скачване на малкия обект в големия предхождаща изравняване на мощни магнитни и или гравитационни полета, то тя очевидно е завършила с авария в най-последните си заключителни минути, като резултат е последвала голяма експлозия, но в предвид предпологаемото огромно разстояние до обектите (60-80, 100 или повече КМ?) това не е оказало почти никакво сериозно влияние върху земната повърхност… Но аз все пак не мисля, че НОРАД са изпуснали шоу от такъв мащаб над територията на САЩ все пак и … така да се каже, че когато се ровя малко повече в база-данните относно сребристите обекти, прескачам напълно безполезно разбира се до сайта на НОРАД и накрая се забивам по фирмените каталози на TASCO, ZEISS, SWAROFSKY търсейки зрителна тръба с инсталирана камера на нея, то твърде често се случва да получа следният надпис на Internet Explorer - INTERNET ALERT! Предупреждаващ мен потребителя, че компютъра ми е подложен на проследяване… (това стана и когато се опитах да вляза в много остър словестен дуел с настоящият министър Соломон Паси в клуб “Терористичната атака срещу САЩ” тук в dir.bg) …
Гореупоменатият наблюдателен доклад класифициран като първичен документ изтеглен от базата данни на NUFORC автоматично състави документ 2 на Файл99 съдържащ фактологически данни относно аналогично наблюдение на сребристи обекти над друга географска точка. За съжаление очевидно NUFORC имат изрична забрана да публикуват ел.пощи на рапортуващите им субекти като превантивна мярка, вероятно по съображения свързани с националната сигурност на САЩ, което де факто изключително много затруднява установяването на контакт с такива свидетели, обмяна на жизнено важен опит и разбира се започването на съвместно координирана skywatch дейност тясно фокусирана върху определени дългосрочни цели от научно-изследователски характер.
Продължението в постинг2 част долу/b]Редактирано от File99 на 25.10.03 21:24.
|
Личните ми НЛО наблюдения(3то издание) 1 част
