Напомням, че текстът на книгата е защитен от ЗАПСП, както и, че с автора можете да се свържете на:
Русе 7012 Дондуков-Корсаков 55
082-238162


Откъс от книгата "Отвъд конфекцията НЛО", Иван Лазаров, ЛаковПРЕС, С., 2002.
стр. 44-48

1990 г. Н Л О ТЕЛЕПОРТИРА "ЗАПОРОЖЕЦ"

(с незначителни съкращения)

Все още нямам обяснение на обстоятелството, което вместо да успокои изследователският ни ентусиазъм във връзка със случая за полтъргайстът в студентското жилище, ни предложи нова провокация и дори атакува с друга, по-необичайна, по-стряскаща и стигаща до абсурд информация. Лека кола "Запорожец" лети във въздуха ?! Това ни изправи на крака. Фактът и смайващите свидетелства ни пресираха със съдържащия се формално логически парадокс. Изследователският ни ентусиазъм се "пукаше по шевовете", напрежението бе неописуемо. Веднага щом бяхме информирани за преживяното странно, но и страшно събитие - двама русенски младежи са летели с лека кола "Запорожец" - сформирахме екип уфоизследователи, който веднага тръгна по горещата следа. Така да се каже беше спазено изискването за актуално теренно проучване, респективно получаване на автентична информация. Посетихме мястото на произшествието и жилищата на младежите Иван С. Иванов - 23 годишен и Божидар С. Живков - 21 годишен и двамата от Русе. Те наистина бяха изненадани от спешното ни посещение, но не толкова от факта, че ще разговаряме и ще дирим истината, колкото от присъствието на различни представители на частнонаучното познание. Оглавявайки екипа, направих потребното за да скъсим дистанцията и младежите разказаха необичайните си премеждия през лятото на 1990. Методологията на работата ни изискваше спазването на някой условности за които лично аз настоявах, т.е. трябваше да се елиминира доколкото е възможно евентуалната уговорка между двамата за еднакви отговори на нашата анкета. Психиатърът в екипа имаше единствено и много отговорно задължение - да следи и разбере за вероятните и възможните договорени спекулации между двамата. Възприехме изслушването да бъде поотделно и после заедно, което резултира в нюансираните подробности на свидетелствата им. Не бяха пропуснати и разказите на близките и роднините на младежите, което внесе повече обективност при осветляване на цялостната картина на събитието.
Жадната за сензации местна преса, а и централната, погълна без уговорки, проверената и определено смело квалифицирана от нас находка. Направи впечатление фактът, че когато централните вестници и уж специализирани издания огласиха събитието, както винаги, официален научен коментар нямаше. Липсваха и каквито и да са критични бележки и становища! Рискувам да стана досаден, но пак ще повторя - мълчанието вероятно е добър аргумент, защото спестява лицемерието и празнодумството, но истината за загадките губи много от своя автентичен и обективен блясък. Дори с риск да си признае, че този факт не може да има научно обяснение, самата наука пак ще спечели,поне доверието на хората в нея като институция,мисля си аз. Ясна, звездна, безоблачна и обичайна вечер на 26 юли 1990 г.
Сюжета се разиграва във времето между 23:00 и 24:00 часа.
Двамата приятели Божидар и Иван се прибират от разходка до крайпътно заведение "Мотел-кафе" популярно като "Гайката", намиращо се на изходната магистрала Русе-Варна с лека кола марка "Запорожец". Самочувствието и настроението е обичайно и нормално. След като тръгват с колата, изминават само няколко десетки метра и... Автомобилът им се издига плавно, като самолет във въздуха и полита. Двигателят изгасва, осветлението на таблото и фаровете също изгасват. Колата лети без да издава никакви звуци или шумове при пълна тъмнина вътре в колата и около нея. Момчета по-скоро са много объркани и почти не могат да оценят положението в първия момент, отколкото изненадани защото все още знаят какво става. И двамата свидетелствуват, че усещанията им са били странна смесица от суетене, уплаха, изненада, незнание и неразбиране на всичко, което се случва. Твърдят, че първото нещо което са разбрали и усетили, е че са на височината над крайпътните дървета. Автомобилът им се рее или планира или лети, не знаят как да го квалифицират. Всичко е необичайно бавно, плавно и двамата го оприличават с движението на първокласен качествен асансьор. Шофьорът зад волана е Божидар. Разказва, че не може да си обясни защо се е опитвал да запали двигателя и светлините по време на летенето. Добре помни този епизод, защото всичките му опити са били безуспешни. В същото време, докато са във въздуха и в колата, Иван го попитва: "Божидаре, какво става бе, каква е тази щура работа, ами ние сме във въздуха, ще паднем, ще се утрепем. Тук има нещо гнило и опасно. Трябва да разберем какво е това!" И прави опит да отвори вратата, но безуспешно. Някакъв подсъзнателен инстинкт за самосъхранение проработва и те вече не толкова съзнателно разбират, че се намират в извънредно опасна ситуация. И двамата твърдят, че са видели два автомобила по шосето под тях. Фаровете им били запалени, светлината обичайна и се движели с със скорост, която не могат да определят. Също така и не могат да кажат каква е била марката и модела на движещите си под тях автомобили. Докато се опитват да осъзнаят какво става, да оценят ситуацията макар че двамата дават противоречиви оценки на обстановката и поведението си вътре в колата по време на летенето, налага се впечатлението според техните свидетелства, че след първичния шок те идват на себе си и забелязват, че колата им започва да се снижава до повърхността на земята, респективно шосето. Автомобилът се приземява плавно, безшумно и почти неусетно, също както е излетял. Според техните разкази, тези маневри са били дори по-качествени от подобните на самолетите. Първо до земята са се докоснали задните колелета после предните. Според тях, а и според нашите измервания, изминатото разстояние е малко повече от 1000 метра по въздуха.
По наше мнение най-много въпросното обстоятелство е, че нямат спомен колко време е траяло летенето!? Когато автомобилът вече е на твърда земя фаровете се самозапалват, двигателя също започва да работи. Тук също се срещаме с нещо необичайно. Те продължават да се движат с колата по шосето докато се приберат в домовете си. Всичко става някак си механично, като че са подвластни на някакъв разумен, но не осъзнаван от тях автоматизъм. През това време и двамата се опитват да си кажат нещо, но не се чуват и разбират, не могат да вникнат в смисъла на казаното. Вероятно са били в особено състояние на психо-физиологическа абнормност, според нашите анализи и оценка на разказа им.
Не можем да се освободим от подозрението, че и двамата са били за кратко време в своеобразно състояние на някаква необичайна и загадъчна за анализ, травматична психическа неадекватност, провокирана от нещо или от някой.
При пристигане в домът си пръв от колата слиза Иван. Въпреки че не за пръв път се прибира в подобен късен час на нощта, родителите му интуитивно усещат че нещо се е случило с него и го молят да разкаже, какво се е случило. Той споделя за "произшествието" си а те поясниха пред нас, че никога не е бил толкова припрян, нервен и притеснен. Бащата и майката на момчето останали доста стреснати от чудноватия разказ и първата им реакция била, че може би това е някаква дебелашка шега на двамата приятели. Също така шеговито ни подхвърлиха, да не вярваме на младежите, защото, вероятно са били почерпени и са си измислили тази преживелица. После разбрахме мотивацията на родителите за подхвърлената реплика - страх от възможната ирония, присмех и изпадане на момчетата в неудобно положение?!
Божидар, шофирал по време на събитието плахо споделя, че след преживелицата с летенето, не може да си обясни защо и как изпада в някакво според неговите думи, състояние на шок. Дори използва и думата парализа. Когато спира колата пред къщата си, остава в нея около час и повече почти неподвижен, като статуя. Според неговите думи, като че ли е бил под хипноза или някакво въздействие с подобен резултат. Искал е да слезе,не може. Искал да каже нещо,но не успявал да промълви нищо. Лично той няма спомен колко време е бил в това положение. Близките му го осведомяват за продължителността на всичките тези състояния. По наше мнение и според информациите от световната уфологична литература, подобна анамнеза както и случаите на загуба на памет и спомени за време по време на такива проявления на непонятното, вероятно става въпрос за характерен и типичен пример на феномен който наричаме досег или среща на земни хора с неземни прояви, въздействия и технологии. Ако погледнем по-задълбочено фактологията и се абстрахираме от маловажния баласт от подробности и нюанси по време на това "летене", няма никаква основателна причина да не допуснем, че е бил осъществен категоричен контакт с НЛО. Няма никаква причина да не приемем, че НЛО е телепортирал един "Запорожец" на 1 км. разстояние, като цялото това събитие е траяло около 1 час според нашите анкети, анализи и квалификация. Никой досега не е предложил по-разумно и адекватно решение и отговор на този уникален български факт. Според мен, това е така, защото фактологията влиза в крещящо противоречие със съвременната наука и особено със законите на днешната физика.
Свидетелствата на двамата младежи сочат, че след този "щур случай" - според техния жаргон - Божидар спи много малко и почти винаги е бодър, не се оплаква от умора, докато преди това преживяване е имал склонност към продължително спане и постоянна липса на бодрост. Самият той признава, че сега е обладан от бистро мислене, от липса на скованост и обърканост при вземане решения, от активност.
При Иван нещата са други. Станал е по-вглъбен, по-голям резоньор. По негови сведения и според наши анализи, той е започнал да проявява особена чувствителност с типични характеристики, които са присъщи на индивиди със силно изразено "биополе", което създава у него усещането за специфичен дискомфорт. Отначало силно се впечатлил от това си състояние, но вече е привикнал с този си "придобивка".
Не е демонстрация на излишна самоувереност ако заявя, че дистанцията на времето все повече ме убеждава, че с двамата младежи се е случило нещо, което може да бъде разположено в граничните области на днешното човешко познание. Убеден съм, че този случай надскача границите, възможностите и парадигмата на цялостната днешна наука.
Нещо повече, никакви скептични, саркастични и подозрителни подмятания на някой уфоинквизитори не могат да игнорират фактологията.
Налице са достатъчно надеждни анкети, свидетелства, изследвания и консултации със специалисти, които изключват каквато и да е измама, евтина шега или опит за провокация срещу уфоизследователите. Що се отнася до психосоматичния статус и интелигентност на свидетелите оказа се, че и тук нещата са обичайни и нормални, както ни увериха помолените да ни съдействат специалисти.
Абсолютно безумен нихилизъм ще демонстрираме, ако не приемем състоялото се с автомобила, като реално случило се събитие.
Спестявам квалификациите, които някой по-суетни уфоизследователи непременно биха направили за случая, като например "Среща от I, II, III, VI вид" или нещо в този дух. Защото всичко свързано с феномена НЛО ако бъде сложено в някакви рамки или схеми, иманентно ще съдържа в себе си предпоставено уфологично, респективно гносеологическо ограничение. Аз възприемам събитието като поредна проява на феномена НЛО. Една телепортация на земен обект от този все още неизучен и не еднозначно квалифициран неземен обект. За мен е по-ценно,може би най-важното, да удостоим случилите се чудатости с автомобила с повече внимание и доверие. Да ги анализираме адекватно и коректно, а това ще бъде най-добрия атестат за уфологичното ни мислене.