|
Predpolagah, 4e 6te imam mnogo newernici, no 4ak pyk tolkowa :)))
“Царичина” е феномен. Не само български, но от световен мащаб. Това е безпрецедентен случай. Операцията от 1990 година не напомня нищо подобно до тогава.
Всъщност “Царичина” се превръща в една забулена в мистерия легенда. Съвременна легенда или болна тема на обществото? Шантаж? Дали военните крият някаква шокираща истина или са се вързали на “някакви си там шарлатани”, хвърлили са хиляди левове на вятъра и са направили цял народ луд? Това са въпросите, които се задават по медиите и на които трябва да намерим отговора. Каквото и да се е случило то е накарало висши военни чинове (от полковник нагоре) да дадат старт на свръхсекретна операция. Тази операция се изразява в копане. К’ ъв зор е накарал Министерство на отбраната да изкопае “нещо”, за което няма никакви доказателства освен твърденията на групи екстрасенси, ясновидци и радиоестезисти. Това е като да те пратят за зелен хайвер и ти да го намериш!!!
Razbirate li na kakwo 6te trqbwa da si otgoworim? Az wqrwam 4e 6te uspeem, wypreki, 4e az otdawna sym nameril otgowora za sebe si
otnowo puskam edna ob6irna tema 6toto znam 4e nqma da razrowite arhiwite....
nqkoi ot materialite sa wzeti ot www.starmen.org
Природно описание :
Тук се намира и единственото по-ясно обособено находище на бяла мура в Средна Стара планина. Скалистите, трудно достъпни терени на Царичина гарантират оцеляването на повече от шестстотин вида растения, от които двадесет и три се считат за застрашени от изчезване и са вписани в Червената книга на България. Между тях са витошкото лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале, чиято красота застрашава оцеляването им. Преминаващи туристи събират букети от тях, без да осъзнават реалната опасност да не ги открият при следващото си посещение. Освен великолепните певци - дроздовете и чинките, тук най-многобройни са грабливите птици и совите.
Както навсякъде в резерватите на Централен Балкан и в Царичина изконен господар е кафявата мечка. Тук броди волният вълк, а при повече предпазливост в буйните потоци можете да зърнете палавите видри. На великолепието на Царичина можете да се любувате по време на целия преход между хижите Вежен и Ехо. Така ще забележите и бурните темпове, с който гората си възръща териториите, отнети от каракачанските пастири - млади смърчове и мури са се изкачили почти на самото било на планината. И може би не е далеч времето, когато над младата гора ще останат да стърчат само гордите чела на Вежен и Юмрука...
Вестник “Сега”: “Село Царичина. Тук 2 години в голяма секретност офицери от Генералния щаб търсиха под земята (180 метра) следи от висш разум по внушение на две контактьорки. Трима военни министри - Мутафчийски, Луджев и Сталийски, бяха дали благословия за уникалната операция”. (това е придружено със снимка на селото)
"Загадката Край София" - под това заглавие Вестник "Днес" 6 броя си от 20.11.1992 оповести за тайнственото копане в района на село Царичина, Костинбродско. Съвсем естествено забулената в тайна дейност на Министерството на отбраната на обект Nо 1 (така го кръстихме ние) стана прицелна точка за новинарите от много ежедневници. Постепенно "завесата" се вдигаше, но с малка достоверност за събитията. Много от авторите на публикациите по адрес на "оная дупка" си приписваха в различна степен заслугата за най-достоверен източник. Добре известно е, че беше проведена и нарочна пресконференция В Софияпрес от екипа на вестник "Нощен труд". Ангажирано беше Националното радио (нощният блок на програма "Хоризонт", "Неделя-150", "Постфактум”). Въпросното копане стигна чак до пленарната зала на Народното събрание (инициативата е на народния представителПетър Балабанов). На по Късен етап се включиха почти всички ежедневници. Екип на БНТ - "Ефир-2" влезна в тайнствения тунел. Осъществен бе журналистически ред на мястото на събитието по нареждане на тогавашния заместник-министьр на отбраната Никола Даскалов. Обектът бе посетен от госпожа Весела Георгиева кореспондентка на "Франс-Прес" в София и дори от двама френски журналисти, и т. н.
И всички пишеха, пишеха... А Каква е истината? Краткият път към началото започва няколко дни след учредяването на Асоциация "Феномени" (21.ХI.1990г.). На този ден бе създадена Асоциацията за изследване на паранормалните явления И тъй като участвах в това събитие и като член на групата, представяща Министерството на отбраната, и като човек, вярващ в аномалните явления и проявява интерес към тях, си позволявам да започна именно оттам.
Няколко дена след тази дата при сегашния генерален директор на Асоциацията инж.Стамен Стаменов (тогава изпълнителен секретар) идва Димитър
Кекеменов, родом от с.Царичина. Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. Разказът на Стаменов много го заинтересува. Двамата взимат решение да информират Военното министерство. По това бреме работех като заместникначалник на Военнонаучния отдел на Генералния щаб. И тъй като Стамен Стаменов е мои възпитаник от Военновъздушното училище, той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен. Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно. На нея присъстваха пол.проф.Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и
Дора СинеВа ПетроВа - радиостезист. Срещата се състоя в една от канцелариите на фирмата 'Потенциал”, а разговорът с Димитър Кекеменов -
във видвсзалата. Кекеменов разказа, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил). Той каза, че може покаже къде се намира това място. Попитахме го дали може да го посочи. “Мога, разбира се “- отговори с готовност той.
-Митко ти какво сънува в петък срещу сьбота?-попита го Димитър Сираков. При този Въпрос Кекеменов се смути, но Сираков му помогна.
-Адаш ти беше в стая, нали?
-Да - отговори той.
- Кои бяха в стаята? - отново попита Сираков.
- Раковски,Левски и Ботев ли бяха?
-Да - отговори запитаният.
-И какво ти казаха те?
-Раковски сложи ръка на рамото ми и каза: "Дими-
тре, българино, победи българите" - отговори Кекеменов
Тогава Сираков каза, че и той е сънувал същия
сън.
На срещата Димитър Кекеменов бе донесъл и схема на района, начертана със зелен флумастер. На нея бяха изобразени новият асфалтиран път и район с млади борови насаждения, в който вероятно се намира въпросното място. За всичко това доложих на моя началник в Министерството на отбраната - полковник професор Наплатанов.
Информирахме и генерал-полковник Раднъо Минчев, тогава началник на Генералния щаб на Българската армия. Решено беше на пети декември да проведем рекогносцировка, за да уточним къде е мястото. Предвиждахме да отидем дотам с вертолет. За наша зла участ този ден имаше необичайно силен снеговалеж и авиаторите отказаха да летят. Просто нямаше видимост и никой не искаше да рискува. Чакахме до 14 часа, но снегът нито намаляваше, нито спираше. Тогава решихме да използваме друг вариант. Предложихме да вземем един микробус
("Латвия") и да заминем с него. Така и направихме. От Министерството на отбраната тръгнахме полк.Наплатанов, майор Серафимов, Димитър Сира-
ков, Дора Синева Петрова и аз. Пътьом взехме и дъщерята на полк.Наплатанов - Марина. В този момент никой от нас не предполагаше, че името на това момиче ще бъде трагично свързано с нас и с нашата работа. Така групата от шест души потегли
за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая, че никой от нас не беше чувал за това село, камо ли да знаеше къде се намира. На топографска карта 1:25000 определихме маршрута за движение - София, Костинброд, Градец, Царичина. След Костинброд ни водеше дъщерята на полк.Наплатанов. До услугите на топографската карта изобщо не прибягнахме. Добре, че ни водеше, защото пътните табели за това село липсват. Длъжен съм да поясня, че Марина беше екстрасенс—контактьор и затова тя водеше. Първата й намеса бе на разклона за Драговищица. Пътуващите тогава добре си спомнят, че тя каза да следваме пътя вляво. На километър от този разклон задминахме разклона за Градец в посока Белидие хан. Г - жа Наплатанова се намеси и каза да се върнем назад и да свием вдясно. Изпълнихме и тази маневра. Преди да влезем * в Градец, попитахме накъде да се движим, тъй като отново имаше разклон. "Направо" - беше отговора тогава видяхме табелата с надпис: Царичина - 3,5км. Тази табела още седи на мястото и беше фотографирана от журналистите на "Нощен труд". Така стигнахме до Царичина. На около 500 метра от мястото, където сега се намира "оная дупка", отново бяхме спрени. Последваха указания (пак чрез Марина) да сбием вляво от шосето (по новия асфалтов път) и да минем през вилите. Направихме това, въпреки че снегът беше дълбок и мокър. Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото. Уточнихме го и го нанесохме на картата. На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна. Това място може да се окаже историческо, защотосега там се намира входът на "оная дупка". Качихмемсе в колата и тръгнахме обратно за София. По време на пътуването и в двете посоки настроението беше доста приповдигнато. Шеги, смях и песни огласяха микробуса. В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев. Доложихме му за пътуването, за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. Всичко това явно заинтересува началника на Генералния щаб. По късно ще се срещнем с размишления, отнасящи се до личностната манипулация, (психологическо въздействие или влияние върху мисловния код на човека), които вероятно наклониха везната към положителното решение на генерал Минчев за започване на работата. Тогава още нямаше кодови наименования. Казвам това, защото по-късно се появиха три. На съвещанието при началника на Генералния щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започването на работата и други въпроси. Специално внимание ми бе обърнато да направя протокол, след като открием съкровището, и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военното Министерство.
Разказът На Димитър Кекемянов :
Разказът на Димитър Кекемянов:
Много пъти съм сънувал и съм получавал подсказване и потвърждение от вътрешен глас, че в Цариинската местност има нещо скрито, нещо много важно, свързано с времето на цар Самуил. Дълго време, години наред, пазех тайната за себе си. Просто изпитвах притеснение, щом през ума ми минеше мисълта, че трябва да споделя с някого онова, което ме терзаеше. Сега, когато научих за създаването на Асоциация "Феномени", се престраших.
За великия български цар съм слушал неведнъж от дядо ми. Той ми разказваше, че владетелят е идвал в нашия край да се лекува често е бил съпровождан от сина си и това е една от легендите за името Царичина (цар и чина, сиреч цар и син). Тъй от разказите на дядо знам, че царят е идвал тук не само да се лекува. Друга, по-важна мисия е имал той. Според онова, което съм сънувал, става дума за нещо от рода на съкровищата, но далеч по-важно. Срещите, които съм имал на сън с известни личности от нашата история ми подсказваха, че съм потомък на Самуиловия род и като такъв трябва да извърша нещо велико. Много пъти, впрочем почти винаги, когато съм минавал покрай едно място в Царичина, вътрешен глас ме спираше. Заставяше ме да обърна сериозно внимание на самото място и неизменно ми повтаряше: -Виж, тук се Крие нещо много важно! Често пъти същият този глас ми Казваше: "Тайната на Мона Лиза се Крие... Много интересна информация е скрита на различни известни исторически места в България." И отново на връщане Към Царичина гласът ми казваше, че местността, като възвишение криела много интересно нещо, от което щяла да се получи информация, засягаща цялото човечество. Моето мнение е, че с тази информация трябва да се запознае само Министерството на отбраната. На никой друг не бих имал доверие, че ще се заеме с тази работа безкористно. Така завършил разказът на Димитър Кекеменов. По-късно Стаменов и Кекеменов осъществяват среща най-напред с Димитър Сираков - биоенерготератевт. Втора среща провеждат с екстрасенската Дора Петрова. На третата среща се събират четиримата. Разговорът продължава два часа. По думите на Стамен Стаменов била обменена интересна информация с космопланетарно, глобално проблемнорегионално-проблемно - за България съдържание. Тримата решават, че тази информация трябва бъде доведена до знанието само и единствено на Министерството на отбраната. Останалото е известно. То е отразено в раздел първи на книгата. • Какво прави впечатление в разказа на Кекеменов? Понапред и на първи план се изкарва съновидение. Потвърдено ли е или не, открито ли е или не не в района на Царичина, не е от значение. Убедилият разказ раздвижва доста духове и в крайна сметка Генералният щаб се ангажира с разработването на тази идея. Случаят с Димитър Кекеменов не е уникален по начина на получаването на информация. Мнозина от така наречените сензитиви получават информация именно в такова сьстояние. Нека си спомним, че и Димитър Сираков го заинтересува съновидение, което в пълен обем е имал и Кекевенов. Странно съвпадение! Димитър Кекеменов - обекти в Дф "Витоша", а Сираков е безработен. Петрова е в системата на Националната разузнавателна служба, а Стамен Стаменов – изпълнителен секретар на Асоциация "феномени". Но не за такова става дума сега. Думата ми е за съновиденията - са спътник не само на тези двама души. По - късно подобни цветни сънища спохождат и други хора от екипа, провеждащи операция "Слънчев лъч".
Вестник “Новинар”:
Писанията за този тунел са толкова много, че могат да го задръстят. Според едни усиленото ровене било заради подземна колония на извънземни, според други - специално обучени хора трябвало да приберат мумията на "зелено човече", а според трети - загиваща чужда цивилизация закопала около българското село устройство, съхраняващо информация за най-значимите й постижения.
Източникът на загадъчния лъч е космическото тяло SS 433, което вече няколко десетилетия не дава покой на астрономите. То е разположено на 11 000 светлинни години от Земята. Поведението му е доста странно - движи се със скорост около 25 000 км/сек едновременно в две противоположни посоки, т.е. едновременно се приближава и се отдалечава от нас. Учените се побъркаха - това противоречи на всякаква логика. Единственото обяснение е, че SS 433 е изкуствен обект, изграден за по-специални цели от високоразвит интелект. Не е изключено там да е монтиран свръхмощен излъчвател, който изпраща послания на планетата ни, или пък задейства някакво устройство. Експерти от лабораторията "Стар" предполагат, че то може да е анабиозна вана, където в продължение на векове (а защо не и хилядолетия) "спят" извънземни. Вероятно е настъпил мигът, когато гостите трябва да се размразят, за да започнат изпълнението на определена програма.
Авторите на друга хипотеза смятат, че преди стотици хиляди години на Земята долетял космически кораб, чийто компютър съхранявал важна информация за "рецептата", по която се създават разумни живи същества, за генетичния им код, за ролята на протеините в клетките и т.н. Компютърът бил зарит под Царичина. Втората версия на изследователите е, че мистериозният лъч е включил този компютър. "Моментът съвсем не е случаен, човешкият геном вече е разчетен, по всяка вероятност конструкторите на умния уред искат да улеснят земните хора, разкривайки подробности във връзка с бъдещи приложения на генетиката", обясняват те. Някои специалисти обаче се опасяват, че под въздействието на онзи лъч компютърът вече е изиграл зловеща роля - стартирал е програма за създаване на биороботи, които са програмирани да вършат поразии.
В основата на друга, много интересна хипотеза, лежи предположението, че от повърхността на Земята към ядрото й се вият особени канали. Местата, където те излизат на повърхността, са огнища на бедствия - земетресения, наводнения - и там често акостирали неидентифицирани летящи обекти, шетали извънземни. Поддръжниците на тази версия споменават тайнствен гравитационен лъч, който идва от земното ядро, минава през каналите и се насочва към ... SS 433. Според тях този лъч е носител на информация и някой (нещо) навярно го използва като средство за шпиониране
Копаенето край Царичина било именно с цел да се открие отворът на такъв канал.
Електромагнитният сигнал, насочен към софийското село, е уловен и от канадски астрономи. Те пък хвърлиха друга научна "бомба" - мястото, откъдето е излъчен сигналът, е върху или под повърхността на астероида Ерос. Ха сега, де! Какво е инсталирано на гигантския камък, отдалечен на 315 424 760 000 км от Земята? Защо изведнъж се наложи на 12 февруари там да кацне американската сонда "NEAR"?
Официалното обяснение на първия в историята на космонавтиката десант върху астероид е, че от НАСА искат да удължат живота на сондата. Дали обаче то не е прах в очите на "простолюдието"? Възможно ли е, след като е прихванат мистериозният сигнал, "NEAR" да е получила команда за кацане, за да огледа Ерос съвсем отблизо и да изпрати ценни фотографии, както и стана? Възможно е. Световноизвестният американски астроном Франк Дрейк, един от учените-оптимисти, които твърдят, че в края на ХХ или в началото на ХХI век човечеството ще установи контакт с извънземна цивилизация съобщи, че електромагнитни импулси с източник SS 433 са уловени от радиотелескопа в Аресибо, Пуерто Рико. Част от тях били дешифрирани и предствлявали космическо послание, в което се споменава за концентрични окръжности, появяващи се периодично тук-там на Земята. Кръговете са с диаметър от 3 до 60 м и са откривани най-често в житни ниви. По правило културите там никога не съзряват и никога не добиват плод. В 84 на сто от случаите окръжностите са строени в две редици, разположени под малък ъгъл една спрямо друга.
В посланието се споменавало и за специална течност, без която съществуването на подателите му би било немислимо. Навярно става дума за водата, предполагат някои специалисти. Защото вероятността живото вещество да се е зародило в нея - както е станало на Земята - е твърде голяма. Освен това се знае, че водата е не само съединение, в което са разтворени хранителни вещества, но и среда, обменяща информация с всички природни елементи. Други учени пък са на мнение, че съвсем не е задължително споменатата течност да е водата. Вселената предлага голямо разнообразие на живот, част от него може да се е пръкнала в друг вид вещество, смятат те.
Почти по същото време, когато радиотелескопът в Аресибо засякъл импулсите, космическата лаборатория в Лос Аламос, САЩ, съобщи, че тайнствена сила принудила сондите "Пайъниър 10", "Пайъниър 11" и "Одисей", движещи се в периферията на Слънчевата система, да се отклонят леко от траекториите си. Мнозина учени предполагат, че това "побутване" на космическите апарати не е случайно, че то е дело на неизвестния някой (нещо), изпратил(о) сигнала към Царичина. "Това е вселенско "намигване", вселенска "шегичка" с цел легитимиране - да знаем, че те (то) съществува(т), да очакваме нови послания", коментира Дрейк.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
(Открито в 9 ч. и 15 м.)
Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Кадир Кадир и Снежана Ботушарова
Секретари: Христо Атанасов и Руслан Семерджиев
……………………………………….
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Петър Балабанов е тук. Давам му думата, за да развие своя актуален въпрос към министъра на отбраната.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Благодаря ви! Уважаеми колеги! Господин Сталийски, аз няма да развивам надълго тази история, която очевидно има иманярски характер. Искам просто да ви попитам: знаете ли, че в България работят едни от най-добрите геофизици в Европа? Хора, които бяха ангажирани от НАТО да проучват терени за евентуални археологически обекти или други интересни обекти в Гърция, където НАТО смяташе да прави почивна база. Аз сам съм ги виждал как със своята апаратура, без всякакво копане, могат да покажат на екрана на дисплея какво има под земята. Между другото именно те, а не американци или японци, или канадци направиха план на подземните етажи на бункера на Хитлер край Виница, които са заляти с вода и са много добре минирани.
Това ми дава основание да ви препоръчам такъв начин на действие в подобен случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, заповядайте!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Балабанов! Въпросът, който вие поставяте, е продължение на непрекъснати въпроси, отправяни към министерството, относно провеждане на научно-техническия експеримент в с. Царичина, Костинброд.(хъм...) Бяха проведени целви разследвания от страниците на някои вестници и в редица предавания на Българското радио.
Във връзка и в отговор на този интерес министерството, чрез своя ежедневник "Българска армия", бр. 288 от 25 юни чрез БТА направи официално изявление. В общи линии това изявление представлява отговор на повдигнатия от уважаемия господин Петър Балабанов въпрос.
Това, което аз имам да добавя и обобщя се заключава в следното:
Информацията, която предлагат вестниците "Нощен труд", "Труд", Дума", "Време" и предаването "Постфактум", на което аз съм редовен клиент, "Подкрепа", "Наука и общество", "Нощен живот" е в огромната си част недостоверна, казано буквално често измислена и фалшива.
Целта естествено е този факт да се превърне в сензация и да позакръгли тиража на някои недотам популярни печатни издания. Аз искам да отворя една скоба и да кажа, че министерството е отворено за всички. Всеки може да покаже депутатската си карта, да дойде, няма ред, няма чакане, няма записване. Това е нещо като централната баня, както беше преди. И така трябва да бъде. (Смях в залата)
Затова се учудвам защо господин Балабанов не дойде при мен. При мене идват толкова хора, аз не съм връщал никой - и комунисти, и наши от СДС, и от ДПС. Щяхме да се разберем пределно ясно по този въпрос. Този въпрос не е отсега. Аз се учудвам защо той не го е поставил пред моя предшественик. Всичко е пределно ясно. Той е прав в едно - че трябва да има яснота.
Проблемът обаче, уважаеми дами и господа народни представители, става много сериозен, когато се пише и говори за 30 смъртни случая. Мога съвсем сериозно и отговорно, като министър, да окачествя тази информация като съвършено невярна. Нещо повече, да ви уверя, дами и господа, че в Царичина няма нито един случай дори на травма. Една от честите злоупотреби е, че обектът не е регистриран в списъка на въпросите, представляващи държавна и военна тайна. И в такъв случай, ако цитирам уважаемия господин Балабанов, не би трябвало да има никаква пречка да се разкаже на обществеността за това, което се разиграва пред очите ни . Уважаеми дами и господа, нищо не се разиграва. Копае се! Оставете тези легенди за земни, извънземни и подземни. Оставете тези легенди за археологически разкопки. Сега пред българския народ, а българският народ сме както от ляво, така и от дясно, седи една съществена и важна задача - това е реформата. Лъжа е, ако смятате, че реформата е спряла. Реформата ще продължи! Само за 24 дни, откакто съм министър, реформата мина през Министерския съвет. Мина и бюджетът. В момента законопроектът, който според мен не беше добър, 24 текста от него се преработват.
Много ви моля, армията е ваша. Пазете я! Защото едни такива дребни, бих казал клюкарски проблеми, отклоняват всички от най-важното - от една армия, която да е нова. Защото, аз винаги съм казвал, ние не сменяме системата, ние сменяме режима!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов, имате думата да кажете доволен ли сте или не от отговора на господин министъра.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Аз искам да благодаря на господин министър Сталийски и да го уверя, че в най-скоро време ще се възползувам от любезната му покана. Вероятно в понеделник ще съумея да дойда, за да разискваме този въпрос по-подробно.
Само с разрешението на госпожа председателствуващата аз не съм включвал във въпроса си нито убити, нито ранени. Просто нямам такава информация.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Аз цитирах вестниците.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Да, в българските вестници действително се пишат най-различни неща.
Доволен съм от това, че Българската армия не е включила в арсенала си черната и бялата магия, както би могло да се заключи от някои злоумишлени информации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли да уточните допълнително информациите си при посещението си при господин министър, а аз трябва да спазя правилника.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Благодаря. Ще се възползувам от това в най-близко бъдеще”
а ето и изявлението на Сталийски днес пред в. “Сега:” Какво не успяхте да свършите в кабинета на Филип Димитров?
- Мога да кажа нещо, което свърших. Приключих с една дупка и смятам, че е мой плюс.
–Дупката в Царичина ли?
- Да! Е, какво е това?
- Какво е това?
- Това е лудост. Не е виновен нито Йордан Мутафчиев, нито Митко Луджев (бивши военни министри - б. а.). Там се хвърлиха много пари.
- Колко?
- Не е държавна тайна, но имам съображения да не казвам.
- Какво са търсели там?
- Отивам с един комунист генерал. Ама той дори не е комунист, а болшевик. Слизаме надолу - около 20 метра под земята. Алуминиеви стълби. Казва ми: "Г-н министър, чувате ли гласове?" Абе какви гласове, то вода шурти отвсякъде, той гласове чува. Щом тоя генерал болшевик чува гласове, какво искате. Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него. Така и така да дадете 100 000 лв.
Аз съм възпитан да обичам армията, да обичам войската. И не мога да оставя да войската да гладува заради някакви там дивотии. Отказах. Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам. Това ми е една от черните точки в цялото 7-месечно министерстване.
книгата “Колелото на съдбата – светлина от Акаша” от Елисавета Логинова (ясновидката, която изписва 1000 страници с неозвестни йероглифи) и Владимир Зарев. Препоръчвам ти да прочетеш книгата, тъй като не мога да ти я препиша тук.
РЕЦЕНЗИЯ:
Очевидно става въпрос за СВРЪХСЕКРЕТНА операция на Б.А. Името на тази операция е “СЛАВА”. Логичният въпрос, който следва е “ЗАЩО точно “Слава”??? И тук мога да заема замалко позицията на Сталийски, въпреки, че яростно я отхвърлям. Има много възможонсти и могат да се измислят много теории какво са правили българските военни в Царичина две години в пълна секретност? Според Сталийски това е “научно – технически експеримент”, а после казва: “Копае се!”. От това аз мога да предположа, че става дума за експеримент, който има за цел да изпробва нов метод на копаене. Следователно това ще донесе много СЛАВА на откривателите му. И от тук вече идва “проектът “Слава”. Но дотук бях с тази теория...Аз не знам дали г-н Сталийски осъзнава как си противиречи. Време е да чуем и друга теза. Ами ако медиите са прави? Ако наистина “легендите за земни, извънземни и подземни” са верни? Ако в село Царичина военните наистина са изкопавали кивот с прародителя на човечеството – двуполов човек дошъл тук от взривилата се планета Фаетон? Тогава те са написали историята на света наново. И ето това вече ще донесе истинска СЛАВА на онези, които са открили “новата стара история”.
И тук започват противоречията на ексвоения министър Сталийски:
Противоречие # 1: Когато той казва: “Копае се! Оставете тези легенди за археологически разкопки”, сигурно не е мислел какво ще каже след години пред в-к “Сега”: “Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него.” На мен “къс гранит с разни йероглифи на него” ми звучи съвсем като арехеолгическа разкопка.
Противоречие # 2: Той казва: “имам съображения да не казвам” във връзка с зададения му въпрос колко пари са пръснати по проекта в село Царичина. А после казва:”Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам.”
Nadqwam se 4e sym wyzbudil liubopitstwoto wi, dokolkoto wyob6te imate takowa...6toto to liubopitstwoto sy6to e w glawata, ama na was glawite sa wi prazni, a o4ite newijda6ti i u6ite ne4uwa6ti elementarni, o4ebyrka6ti i u6ebyrka6ti istini...
На търсачите на истината, където и да са те, вие знаете кои сте!!!
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от УФOЛOГЪT-MAHИAK на 02.12.02 20:37.</EM></FONT></P>Редактирано от УФOЛOГЪT-MAHИAK на 02.12.02 21:36.
|
Сагата ЦАРИЧИНА продължава
