|
be mnogo e dalgo ama ako iskate, i ako vi e interesno
... Вавилонците са знаели за “сърпа” на Венера. Начертали са фазите и. Но “сърпът” на Венера е невидим с невъоръжено око. Следователно пита се: как жреците на древния Вавилон са могли да наблюдават фазите на Венера, без да имат телескопи? Те са знаели и за четирите луни на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Тук има две обяснения: първата теория според, която вавилонските жреци са имали телескопи, изглежда твърде смела; според втората теория халдейските и шумерските жреци успели да запазят през многото поколения елементи от астрономията отпреди Потопа.
... Ацтеките били осведомени за кълбовидната форма на планетите и се забавлявали с една игра на топка, която показвала как боговете ловят небесните тела из космоса. Догоните от Африка знаят за съществуването на тъмен двойник на Сириус, отдалечен от Земята на около 10 св. Години и видим само с помощта на телескопа.
... Анаксимен е съзнавал преди 2500 години не само разстоянието, което ни дели от звездите, но също, че съществуват техни “неосветени придружители”. А едва през последните няколко години астрономията получи точни данни за планети в други слънчеви системи. Демокрит (460-361 г. пр.н.е.) предложил точно обяснение на Млечния път, като съставен от множество звезди, отдалечени и разпръснати в пространството. Едва преди около 200 години нашата наука стигна до подобно заключение. Дали това са били философски допускания или сведения, получени от пазителите на античната мъдрост, които са позволили на старите гърци да направят такова изстрелване в бъдещето? Демокрит твърдял, че Слънцето има гигантски размери и че лунните петна са образувани от сенките на високи планини и дълбоки долини. Той смятал, че звездите са Слънца. Питагор стигнал до извода, че Земята е кълбо, а Аристарх от Самос настоявал върху факта, че тази Земя обикаля около Слънцето. Ерастотен, консерватор в Александрийската библиотека, изчислил земната обиколка с малка грешка, ненадминаваща 360 км. В “Мнения на философи”, труд, приписван на Плутарх, се посочват 804 милиона “стадии” като разстояние, отделящо Земята от Слънцето. Това е почти същото число, което приема модерната астрономия, при условие, че нашата преценка на античния “стадий” е правилна. Дали астрономите от античността са притежавали точни инструменти? Ако ли не как са могли да отгатнат такива изключителни неща? Емпедокъл претендирал, че на светлината е нужно време за да се разпространява. Метродот от Лампсак казвал, че е толкова абсурдно да се приема земята за единствения населен свят в пространството, колкото да се твърди, че само един житен клас ще порасне в широкото поле.
... Дълги векове брахманите грижливо опазили астрономическата таблица на “Суриа Сидханта”. В този астрномически текст от антична Индия диаметърът на Земята е изчислен на 12 617 километра. Разстоянието от Земята до Луната е дадено 407 198 километра. Числото прието от модерната астрономия за екваториалния диаметър на нашата планета е 12 756,5 км, а най-голямото разстояние, което ни разделя от Луната приблизително 406 731 км.
... В навечерието на Втората световна война германският инженер Вилхелм Кьониг, изпратен на разкопки в Ирак, направил забележително откритие. Близо до Багдат той случайно открива селище от Партското царство, където изравя известен брой глинени съдове, които по формата си приличат на батерии. Ето какво представляват: всеки глинен съд съдържал цилиндър, направен от меден лист, а вътре в цилиндъра били запоени със сплав 60% олово и 40% калай. Пръчката била закрепена с тапа от асфалт. Долната част на цилиндъра се запушвала с медно кръгче. За изолация използвали битум. Пространството между медния цилиндър и желязната пръчка изпълвали с някакъв електролит, но батериите били толкова стари, че нямало никакви следи от химически продукт. Заинтересуван от находката, известният учен Уили Лий поискал от Дженеръл Илектрик Къмпани в Питсфийлд, Масачузетс, да направи копие на батерията с идеята да я изпробва дали работи. Лабораторията на Дженерал Илектрик произвела дубликат на батерията, като я напълнила с меден сулфат вместо неизвестния електролит – и уредът проработил. В същия район, където са намерени батериите, археолозите открили и материали, покрити с метал чрез електролиза и стари 4000 години.
... Манданите, тези бели индианци от Северна Америка, си спомнят за епоха, когато техните предци живеели до Океана “в градове с неугасими светлини”. Атлантида ли е било това? Дали от тези оцелели атланти древните хора са получили странните лампи.
... Неотдавна търговци от Нова Гвинея открили в джунглата, близо до връх Вилхелмина, долина, населена с амазонки. За тяхно голямо учудване търговците видели големи камъни с диаметър от 3,5 метра, качени върху колони и излъчващи севтлина подобна на неоновата.
... Установено е, че пирамидата на Хуфу е построена по такъв начин, че обиколката на нейната основа е равна на окръжността, прекарана с радиус равен на височината на пирамидата.
... Колкото повече биват изучвани пирамидите, толкова повече имаме чувството, че те са били построени от една раса гиганти на науката. Според известна легенда мегалитните паметници били пострени чрез употребата на звукови вибрации. Гравитацията била неутрализирана от музикални напеви и магнетизирани тояжки, които повдигали каменните блокове във въздуха. Тази фантастична на пръв поглед възможност залужава да бъде проучена основно в нашата епоха на авиацията и космонавтиката. Сред арабите има любопитно предание за строежа на голямата пирамида: “Те сложиха листове от папирус (с изписани върху тях многобройни тайни неща) под камъните и после удариха с една тояжка. След това камъните се устремиха напред във въздуха и покриха разстоянието на изстреляна стрела и по този начин те стигнаха до пирамидата”. Възможно ли е древните хора да са владеели силите на отблъскване така, както и силите на привличане, ако са имали научни знания за енергията и материята, различни от нашите. Блоковете от Баалбекската тераса в Ливан са от петдесет до сто пъти по-тежки от тези на Голямата пирамида. Дори и най-мощните съвременни кранове не са способни да ги вдигнат от подножието на възвишението до върха му, където се намира платформата. Кои са били тези титани, строители на мегалитните съоръжения от Ливан, Египет и Перу?
... През 1520г. т. нар. адмирал Пири Реис (1470-1554) публикувал в Османската империя атласа “Бахрийе”, предназначен за мореплавателите. Тези карти на сърнешка кожа с бележки по белите полета били открити от Халил Едем, директор на националните музеи на 9 ноември 1929г. в двореца на Топкапъ в Истанбул. В бележките адмирал Пири разкрива произхода на картите. По време на морска битка през 1501г. срещу испанците, турски офицер на име Кемал хванал пленник, който участвал в трите пътувания на Христофор Колумб. Този испански пленник притежавал дял от твърде любопитни карти. Благодарение на тези карти Христофор Колумб можел да определи крайната цел на пътуването си. Ако това предположение е точно, то ни обяснява написаното от сина на мореплавателя Фердинанд в книгата му “Животът на адмирал Христофор Колумб”: “Той намираше грижливо място на всички данни, които моряци или други хора можеха да му дадат. И ги използва така добре, че се убеди твърдо във възможността да достигнат и открият множество страни на запад от Канарските острови”. Сред документите на испанеца, отнети от турците, имало карти, нарисувани от Колумб през 1498г., тоест шест месеца след откриването на Антилите. Все пак тези карти представляват цялостно Северна и Южна Америка, реките им, Гренландия и Антарктида, напълно непозната през 1498г. Разстоянието между Южна Америка и Африка е посочено с изненадваща точност. Д-р Афетинан, турски професор пише в книгата си: “Най-старата карта на Америка”: “Вглавата (посветена от Пири Реис на Западното море) ние намираме всичко, каквото се е знаело през неговата епоха за Америка. По този повод той разказва, като се позовава на хорски приказки, че някаква книга, останала от Александър Велики, била преведена в Европа и след като я прочел, Колумб тръгнал да открива Антилите с кораби, получени от испанското правителство.
Днес няма съмнение, че Пири Реис е сложил ръка върху картата, използвана от големия мореплавател”. По повод картата на Пири Реис много неща остават необясними. Кога и от кого е била начертана с контурите на Антарктида, освободена от ледовете – в епохата на Колумб или може би в тази на Александър Велики? В края на краищата едва през международната геофизическа година континентът е бил сондиран през ледената му покривка и е била съставена картата му. На същата карта на Пири Реис, Гренландия е представена във вид на два или три острова. А Гренландия е покрита с лед с дебелина 1600 метра и едва неотдавна френска полярна експедиция могла да установи факта, че Гренландия е съставена от два главни острова. Арлингтън Х. Малъри, американецът, смятан за авторитет в картографията, поискал от Хидрографскта служба на САЩ да сверят загадъчната карта. По този повод майор Ларсен направил следната декларация: “ Хидрографската служба на военната флота проучи една стара карта, наречена картата на Пири Реис” съставена преди повече от 5000 години. Тя е толкова точна, че само полет около Земята би могъл да я обясни. Първоначално Хидрографската служба отказва да повярва в това, но накрая тя констатира автентичността на картата и дори я използва, за да поправи някои грешки в наши съвременни карти”. Според Малъри на архаичната карта са отбелязани всички планински вериги в Северна Канада и в Аляска, “включително някои планини, които не се намираха върху картите на картографската служба на амриканската армия, но след това бяха нанесени. Географската дължина, отбелязана на картата, е точна, нещо абсолютно невероятно, защото ние сме се научили да я изчисляваме едва от двеста години. И накрая Малъри казва: “Не знам как са успели да съставят тази карта с такава точност без да са използвали самолет. Картата докава съществуването на наука в отдалечената епоха, за която се смяташе, че няма никаква наука. Дали Александър Велики се е сдобил с папирусите, пазени в египетския храм в Саис? Неговите жреци сигурно са знаели за Америка, защото според Платон те казали на Солон, че Атлантикът “е истинксо море и страната около него може да бъде наречена континент”.
... Индуската Рамаяна съдържа подробни описания на Вимана или самолет. Виманата има солидни размери: двуетажна е, с прозорци и купол. Този самолет от античността може да лети според сръчността на водача “с бързината на вятъра”, като издава мелодичен звук. Нейното контролиране изисква значителна интелигентност. Може да пресече небето или да спре и да остане неподвижна във въздуха. Виманите били пазени в хангари, наречени “вимана гриха”. Според свидетелства от античността виманата е летяла над облаците и от тази височина “океанът изглеждал като малко блато”. Летецът виждал “земите около океана и устията на реките, които се вливат в морето”. Архаичните самолети са използвани за военни действия от царете и за спорт от важните люде, които търсели удоволствия. Позволено ли е да смятаме, че и най-големите подробности са плод на най-обикновено въображение?
... В Китай император Чун, царувал преди 4200 години, конструирал летяща талига. Той не само е първият пилот отбелязан в историята, но и първият парашутист. В поемата, наречена “Ли Сао”, Че Юан (340-278 пр.н.е.) описва едно пътуване във въздуха. Той бил коленичил пред гроба на император Чун, когато се появила кола от нефрит, запрегната с четири дракона. Чу Юан се качил в апарата и се издигнал на голяма височина над Китай в посока към планинската верига Кун Лун. По време на пътуването в небесата той могъл да наблюдава земята, без да му пречат ветровете или пясъците на Гоби. Император Ченг Танг (1766г.пр.н.е.) основател на династията Шанг, наредил на Ки Кунг Ши да построи летяща кола. Този античен инженер изпълнил нареждането и за да изпробва апарата си, долетял с него до провинция Хонан. Все пак апаратът бил разрушен по височайша заповед, за да не попадне тайната на механизма в непригодни ръце.
Летящите машини от древен Китай са били продукт или на научно издирване, или на оцелелите знания на раса, живяла преди Потопа. Тъй като китайците не са разполагали с технология в онази епоха, остава да приемем втората хипотеза. Полетът до Кун Лун направен от Чу Юан може би ни подсказва извора на техническите познания в античен Китай. Мощната верига на Кун Лун е смятана от китайците за жилище на боговете. Тези “самолети” били традиционно предназначени за императорите и за учените даоисти, поддържащи предполагаема връзка между “гениите от планините” и обществото на смъртните. Непряко доказателство на нашата теория, според която авиацията е била позната през Античноста, ни дава терминът “летяща кола” от китайския речник. След появата на самолета в началото на нашия век китайците не били принудени като нас да измислят нова дума: те трябвало само да употребят старата фей-чи (летяща кола).
... Във втората половина от царуването на император Яо (2346г.пр.н.е.) се появил странен човек. Наричал се Чих Чианг Цу-ю. Толкова ловко стрелял с лък, че императорът му дал титлата “божествен стрелец” и го нарекъл “главен механик”. Според китайските летописи той се качил в една небесна птица. Когато бил “отнесен от центъра на огромен хоризонт”, забелязъл че вече не можел да наблюдава движението на слънцето. Нашите астронавти, които летят в пространството от Земята към Луната също не могат да видят изгрева или залеза на слънцето. Древният текст, който ни разказва за полета на “главния механик”, дали не свидетелства, че човек е пресякъл междупланетното пространство още преди хиляди години? Големият китайски мислител Чуанг Цу написал през 3. век пр.н.е. произведение, озаглавено “Пътуване през безкрайното”. Той разказва как се е издигнал в пространството на разстояние 52300 км от земята на гърба на приказна птица с огромни размери. Според даоистките вярвания “Чен Жен”, или съвършените хора, са способни да летят във въздуха с крилете на вятъра. “Те минават през облаците от един свят в друг и живеят на звездите”. Тенг Му, ерудит от династията Сунг, говорел за други небеса и други земи. Ма Це Жан, известен физик от стария Китай, бил възнесен жив на небето, след като овлядял философията на Дао.
... По време на обиколките си из Тибет и Монголия проф. Николай Рьорих чел в будистките книги откъси, засягащи “железни змии, които поглъщат пространството с огън и дим”, както и други откъси, в които се говорело за “жители на далечните звезди”. В руското списание “Неман” (кн. 12 от 1966г.) Вячеслав Зайцев описва странни каменни дискове, открити в областта Баян Караула, на границата на Китай и Тибет. Те имат дупки в центъра, също като грамофонна плоча, двоен канал с йероглифи спираловидно излизащ от центъра към ръба на плочите. Професор Цум Ум Нуи разчел надписите, гравирани върху браздите, с помощта на четирима свои колеги. Но тяхното откритие се оказало толкова сензационно, че Академията по праистория в Пекин отказала отначало да публикува текста. И едва по-късно, когато накрая разрешението било получено, китайските учени могли да отпечатат книга със заглавие, предназначено да заинтригува читателите: “Дискове с йероглифи разкриват съществуването на космически кораб преди 12000 години”. Анализът, направен в Москва, на частици от материала на дисковете, дал неочаквани резултати: той съдържал голямо количество кобалт и някои други меали. Изследвани с осцилограф, дисковете показали особена честота – като че ли били заредени с електричество преди хиляди години. Гравюрите върху тези дискове от Баян Караула представляват Слънцето, Луната и звездите, както и няколко странни точки, плъзгащи се по небето към Земята. Чи Пен Лао от Пекинския университет открил на свой ред интересни рисунки в планините на Ханан и на един остров в езерото Тунгтинг. Правени 45000 г. пр. н.е. тези гравюри върху гранит изобразяват хора с широки хоботи и космически кораби с цилиндрична форма. Наистина е трудно да се допусне съществуването на астронавти и на космически скафандри в толкова отдалечена епоха. Във всеки случай след изучаването на митове и на исторически документи се разбира, че в далечните векове е имало хора, които са се издигали в небето, както и че посетители от Космоса са слизали на земята.
... Ако наследените от Атлантида “капсули на времето” са заровени дълбоко под пирамидите, разкриването им ще изисква различна техника. Древното предание разказва за подвижни стени, тайни врати, светлинни блясъци в дълбините на коридорите във вътрешността на пирамидите. Генератор захранван от източник с неограничена мощност, би могъл да предизвика подобни явления. Гайгеровите броячи или други чувствителни апарати биха могли да уловят колебанието на магнитното поле и така да открият присъствието на кухини. Подземнията на атлантите може би съдържат образци от науката и технологията преди Потопа. Архаичните машини ще ни разкрият нови принципи в инженерното изкуство. И този дар, който ще ни споходи от далечното минало, би могъл да промени пътя ни към бъдещето. Като разказва за едно предание на коптите, наследници на старите египтяни, Масуди (писател от 10. век) твърди в ръкописа си под номер 9576 в Бритиш Мюзеум, че пирамидите “съдържат надписи с непозната и нечетлива писменост дело на хора и на народи, чиито имена и съществуване са забравени от дълго време”. Ибн Батута, друг арабски учен (12. век) пише: “Пирамидите били построени от Хермес за да спаси изкуствата, науките и другите знания през потопа”. Коптският папирус от манастира в Абу Хормейс съдържа следния откъс: “Пирамидите бяха построени по следния начин: върху стените са записани мистериите на науките астрономия, геометрия, физика и много други необходими знания, които всеки човек, познаващ нашата писменост, можеше да прочете”.
Масуди разказва и други странни истории, свързани с пирамидите. Според него цар Сурид, управлявал Египет три века преди потопа, построил две големи пирамиди за своите “капсули на времето”. Жреците го били предупредили за един голям потоп, последван от пожар, който щял да дойде от съзвездието Лъв. Благодарение на това фараонът дал заповед да се построят пирамиди, които да послужат за вместилище на всички видове съкровища и чудодейни предмети. Върху стените и таваните на пирамидите наредил да се гравират надписи от науките астрономия, математика и медицина. Масуди стига до подробността да опише автоматите или роботите, сложени до входа на съкровищниците, за да ги пазят и унищожат “всички с изключение на онези, които с поведението си се окажат достойни да бъдат допуснати”. Сред старите египтяни паметникът бил наричан “Ху” сиреч Покровителят. Още в онова далечно минало се разказвало преданието, че под Сфинкса има тайно помещение. Дали “Ху” не е пазачът на предипотопното подземие, хранилище на документи?
Какво ли съобщение носи Сфинксът на човечеството? Освен с името на “Покровител” Сфинксът бил наричан също “Хор-ем-акхет” или “Хор на хоризонта”. Хор е бог, който живеел на небето като сокол. Името му подсказва астрономическо разрешение на проблема, който ни занимава. Би могло да се отнася до положението заемано от Слънцето на хоризонта или в зодиака. Щом приемем, че Сфинсксът е имал астрономически смисъл, се приближаваме до решението на задачата. Първо трябва да вземем предвид преданието, според което потопът обезлюдил света, когато Слънцето изгрявало под знака на Лъва в пролетното равноденствие. Зодиакът от Дендера, който странно започва под знака на Лъва, регистрира влизането в нов цикъл между 10950 и 8800г. пр.н.е. Коптският папирус “Абу Хормейс” (преведен на арабски през 9. век) уточнява по следния начин датата на катастрофата с Атлантида: “Потопът трябваше да настане, когато сърцето на Лъва навлезеше в първата минута в главата на Рака”. От друга страна, от учения Макризи (15. век) научаваме, че “огънят трябваше да изригне от знака на Лъва и да погълне Земята”. От тези древни източници може да се направи заключение, че знакът на Лъва отбелязва времето в прецесията на равноденствията, когато Атлантида намерила края си и започнал нов цикъл. От “Книгата на мъртвите” научаваме как пътят на Слънцето по небето бил пазен от два лъва – два бога наречени “Акеру”, които седели до вратите на зората и на вечерта. С лъвското си тяло Сфинксът е бог пазач чието значение трябва да се потърси в слънчевия цикъл. Голямата година на прецесията на равноденствията. Лъвското тяло на Сфинкса символизира цикъла на Лъва. Главата му е на мъж. Зодиакът съдържа едно единствено мъжко лице – това е знака на Водолея. Следователно съобщението на Сфинкса може да се прочете така: “От периода на Лъва и бъдещия век на Водолея”. И какво предлага Сфинксът на предстоящия цикъл на Водолея? “Капсула на времето”, скрита някъде под него и под пирамидите.
... В произхода на всички древни цивилизации винаги стои божественото същество, носител на културата. Тот я донася в завършен вид от една западна страна. Ако съдим по титлите му “Повелителят отвъд моретата” и “Пазител на двете земи” (които са му приписани от “Книгата на мъртвите” и от известни надписи на фараоните) може да се допусне, че той е бил владетел в Атлантида. Според една многозначителна легенда пренесъл на крилете си другите богове в отвъдната страна на Кха, на изток. Дали не става дума за пренасянето на културния елит по въздушен път от Атлантида в Египет? Китайската книга “И Дзинг” приписва на “небесните гении” заслуга за въвеждане на Земята на земеделската култура за доброто на човешката раса. Да отбележим по този повод, че произходът на царевицата е истинска загадка. Колкото и да са търсили, не са успели да я открият в диво състояние. Тази култура винаги е била свързана с човешката раса. Възрастта и е определена според факта, че са открити следи от царевица в земни пластове отпреди 30 000 години. Почти същото може да се каже и за житото. Дали тези зърнени растения са били облагородени в Атлантида, или са били донесени от друга планета, както твърди източното предание?
... Австралийските племена признават, че дължат културата си на небесни същества, като Баям Дарамулун и Бунджил, и тутакси прибавят, че не знаят нищо за миналото на тези богове пратеници, преди те да слязат сред тях. Теночтитлан столицата на ацтеките, бил разположен на остров в средата на езеро, заобиколено от концентрични канали. Градът бил пострен по този начин, за да се съгласува с плановете, изработени на Изток в Ацтлан, от който ацтеките претендират, че произлизат. Може ли да бъде просто съвпадение, фактът, че този град Теночтитлан е представлявал почти копие на столицата на Атлантида – такава, каквато я описва Платон в своя “Критий”?...
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
|
edni ot nay.... 2-ra chast