|
"На 23 май 1983г. американския президент Роналд Рейгън обяви , че САЩ ще разработват глобален защитен чадър срещу балистични интерконтинентални ракети . Чадарът щял да е толкова непроницаем , че нито една ракета няма да експлоадира на американска територия . Начинанието се оказа най-скъпият проект за въоръжаване в историята на човечеството , макар че беше предварително осъден на провал . Проектът влезе в историята под името "Звездни войни" или Стратегическа отбранителна инициатива (SDI).
Повечето учени от самото начало смятаха ,че "Звездни войни" са неосъществими . До началото на 90те години САЩ вложиха в SDI около 25 милиарда долара . Година след обявяване на проекта бяха разпределени поръчките за научно изследване и бяха развити отбранителни концепции . Бяха взети предвид всички научни рерурси за разработване на методи , които да отговарят на поставените изисквания . Концепциите трябваше да се съобразени със седем отбранителни пункта . Най-важните периоди за действие по времето на атомен удар са фазата на тласъка (Boost), фазата след тласъка (Post-Boost) и средната фаза (Mid Course), както и термичната фаза на отбрана .
Фазата на тласъка - по време на тази фаза ракетата се нуждае от три до пет минути , за да транспортира ядрените бойни глави на височина 200 КМ . Стратезите на SDI са на мнение ,че повечето ракети трябва да се свалят през тази фаза . За начинанието особено подходящи се оказали четири отбранителни типа - химически лазер , оръжията с елементарни частици , електромагнитни оръдия и ренгенов лазер .
Химически лазер - химическото лазерно оръдие използва освободената в химическите реакции енергия за фокусирано насочване към дадена цел . Учените от SDI искаха да разположат лазерните станции в Космоса . Главния проблем е ,че са много големи и трудно се извеждат в орбита . Освен това оръжията , за да могат да разрушат една ракета се нуждаят от енергия от25 мегавата . Понастоящем най-мощните експериментални лазери произвеждат енергия от 400 000 вата . А и лазерните станции биха били уязвими от противосателните оръжия (ASAT). Друг метод за лазерна защита биха били разположените в Космоса огледални системи , които да усилват излъчваните о Земята лазерни лъчи и да ги насочват към приближаващите се ракети . Недостатък на тази концепция е загубата на енергия , претърпявана от лазерния лъч при преминаването му през ниските слоеве на атмосферата .
Лъчи от елемнтарни частици - тези оръжия се базират на факта , че субатомните частици поради високата си енергия унищожават електрическите вериги в направляващите системи на ракетите или на други летални тела . Тези въздействия са известни от опита с ускорителя на частици . В земната атмосфера има такива високоенергийни частици в земното магнитно поле . Изглежда ,че понастоящем в Аляска се правят усилия частиците да се използват за описаните вече въздействия . Друга възможност за разработването на лъчи от елементарни частици би била лазер , който създава тунел през земната атмосфера , да се изпрати лъч от елементарни частици , който да унищожи целта .
Електромагнитни оръдия - при тях по целта не се стреля със светлина или високоенергийни частици , а с кинетична енергия на материални снаряди . В тайните изследователски лаборатории искаха да постигнат скорост на снарядите 72 000 км/час . Но разработването на направлящи системи с малка маса за такива снаряди , които устоят на първоначалното ускорение и задоволяването на енергийната потребност от стотици мегавата електричество за едно електромагнитно оръдие , са може би най-трудните от всички проблеми, които трябва да се решат .
Ренгенови лазери - те биха били най-ефективните сред планираните SDI оръжия . Такъв лазер всъщност представлява носеща във въздуха атомна бомба . Сателит регистрира приближаващия се обект и пуска в действие термоядрена реакция , при която освободените ренгенови лъчи се фокусират върху обекта и го разрушават .
Най-големия проблем при защитата на тези оръжия си остана съветския фактор . Напълно е възможно да се вземат много по-евтини противомерки , отколкото да се разработват такива оръжия . През 80те години съветите разработиха противоспътникови оръжия (ASAT) , които могат да разрушщат американските сателити . Освен това противникътможе да разработи материали , които да предизвикат защитен ефект за насочваните енергийни оръжия или да намалят времето във "фазата на тласък" , за да съкратят реагираните на противниковата страна . Дори да успеят да разрушат всички атомни ракети в Космоса , все още съществува опасност от летящи ракети и подводниците . Ядрената бойна сила на тези оръжия все още би била достатъчно голяма , за да разруши САЩ .
Тези факти естествено се осъзнаха от учените и военните занимаващи се с SDI . По мнение на доктор Едуард Телър равновесието почиващо на баланса на страха , само по себе си е нестабилно . Затова пък стабилно е равновесието , базиращо се на непроницаемата отбрана . Той се надяваше ,че парите давани за стратегически цели през 2000г. ще се разпределят 95% за отбрана и 5% за нападението . След ренгеновите лазери той започна да пропангандира т.нар. "Brilliant Bebbels" . Идеята за тази отбранителна система беше развита от д-р Лоуъл Ууд в Националните лаборатории "Ливърмор" .
Под "Brilliant Bebbels" от 1000 до 4000 автономни сателити , кръжащи на височина от около 400 КМ и с продължителност на живот приблизително 10 години , които светкавично бързо да регистрират нападащите ракети , да ги маневрират към орбитите на нападение на ядрените бойни глави и да ги унищожават чрез обикновен сблъсък . Д-р Грегъри Кенъван и д-р Едуард Телър писаха през 1990г. в специализираното научно списание "Природа" статия , в която хвалеха "Brilliant Bebbels" като отбранителен вариант на деведесетте години . Един от въпросните спътници тежи само около 50 кг и не е по-голям от бюро . Всички електронни модули и компютри за тази космически комари са минитюризирани .
Отговорните политици се надяваха , че чрез SDI ще се получат много технически постижения , които да се използват за невоенни цели и да доведат до оживление на американската икономика . По това време Америка беше залята в електронния сектор от евтини азиатски продукти . От друга страна , бяха сигурни ,че политическата система на СССР няма да издържи при една такава програма и ще бъде принудена да се предаде - както и стана .
След разпадането на СССР през 1993г. президентът Клинтън преименува SDI без финансови съкращения в Организация за отбрана срещу балистичнви ракети (BMDO) . Новата концепция от SDI към BMDO съдържа изненадващо предложение за участие в нея към приятелите и бившите влагове на САЩ. Новите врагове са изглежда вече диктаторите от Третия свят и астероидите от Космоса .
Концепцията на BMDO , както изглежда ще мине без ренгенови лазери , оръжия с лъчи от елементарни частици и електромагнитни оръдия . Интересното е ,че паралелно с SDI бяха развити и други екзотични оръжия от началото на 90-те години Пентагонът отрежда все по-голям приоритет . Сред тях има и такива , които хипотетично могат да се използват срещу НЛО ."
"НЛО-Тайните операции" - Хелмут и Марион Ламер , стр.280-284 .
|
Стратегическа отбранителна система (SDI)