|
“ОТКРОВЕНИЕ”? – ДА, НО ПРЕДИ ВСИЧКО ТО БЕ ИСТИНА, ТО СЕ СЛУЧИ ПРЕД ОЧИТЕ МИ...
Илия Логинов пред сп.”Съвременник”
“Всичко започна в началото на месец юни 1990.
бяхме пли кафе с колеги в градината пред Народния театър, току – що се бях прибрал в кабинета си, когато телефонът иззвъня. Търсеше ме Ели (моята съпруга), гласът й беше особено напрегнат, каза ми, че ме е “видяла” кафенето, описа ми колегите и колежките, с които си бяхме позволили кратка почивка, подробностите бяха удивително точни.Стана ми интересно и ме набра яд. Реших да проверя доколко е възможно да ме “вижда” от разстояние и я помолих да ми опише кабинета ми (пропуснах да спомена, че служа в Министерството на отбраната и никога не съм си позволявал да разказвам у дома за моята работна стая). И тя започна – бюрата, столовете, касите, стелажите, радиото, телевизора, назоваваше техния брой и точното им разположение. Ехидно чаках да сгреши и да се изсмея, но когато тя спомена, че седя с краката върху бюрото, аз инстиктивно се изправих. Ели наистина ме “виждаше”, почуствах се объркан и уплашен.
От няколко дни тя споделяше, че с нея става нещо непонятно, че ако вземе молив или химикалка, те “оживяват” в ръцете й, задвижват се, без тя да знае какво ще изпшише в следващия миг. Не обръщах внимание, отдавах го на умората и скуката, отдве години Ели беше в отпуск по майнчиство, беше се изнервила в постоянното присъствието на палавите ни синове. Когато обаче тя разпозна в детайли моя кабинет и се уверих, че е способна да ме наблюдава от разстояние, да следи действията ми, изпитах страх за себа си и за нея, повярвах, че с “тези неща” шега не бива.
Постепенно ние свикнахме с необяснимото, но реално “нещо”, което нахлу така внезапно в живота ни и дори се забавлявахме с “него”. У нас започнаха да идват познати и непознати и да питат за всичко, за своите човешки проблеми, за бъдещето и миналото си. Някои от нашите приятели направо се изплашиха, други не криеха любопитството си [...] Реших, че трябва да се обърна къ хора, които да обяснят и “узаконят” необикновените способности на Ели.
Беше нпрез ноември 1990, когато се срещнахме с председателя на асоциация “Феномени” – г-н Стамен Стаменов. Разказах му какво се случи с начето семейство. Той меизслуша внимателно и обеща да ми се обади на следващия ден, но не го направи. Едва на третия ден, когато вече не го очаквах, той ми позвъни, помоли ме да сляза на пропуски, бил с някакви хора. Запозна ме с малко момиченце на име Даниела, което се бе сприятелило с популярния тогава полтъргайст “КИКИ” и с нейните високомерни в началото родители. Приех уговорката им, че ще ни гостуват за не повече от 15 минути. У дома заварихме наша позната – журналистка от БНТ – Ата Сърайдарова. Те и Ели пиеха кафе. Аз представих гостите. Разговорът беше изключително интересен, водеше се мужду “химикалката” на Ели и Кики, който отговаряше с особено рпипукване наподобяващо електронен звук. Диалогът между “тях” не само разумен и ме преизпълни с любопитство. Трябваше да изляза от дома и да купя салам (потова време хранителните продукти бяха дефицит, а нашият съсед ме бе предупредил, че в близкия магазин са пуснали колбаси). Забавих се не повече от час, но когато се върнах всички ме посрешнаха със светнали очи и с повишено настроение. Родителите на Даниела вече не бързаха да си ходят...[...]...
...След седмица, когато зает с ежедневието си, бях забравил за полследната среща, телефонът ми извъня и непознат глас ме попита: “Вие ли сте съпруга на Елисавета Логинова?” “Да” – отвърнах аз раздразнен, докъто се чудех кои от министерсвото има право да ми зададе този непривичен въпрос. Мъжът се представи – беше началникаът на научния отдел към оперативното управление. Нареди ми да веднага да отида в кабинета му. Почуствах се неловко, притесних се...СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ>>>
         
да живее ...!!!
|
Царичина - истината наяве !!! ЧАСТ 2
