|
ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА И
О С И Я Н И Я
З А К О Н Т А К Т А С Ъ С С И Р И У С
БЪЛГАРИН ОРГАНИЗИРАЛ КОЛЕКТИВЕН КОНТАКТ СЪС СИРИУС В РИГА ПРЕЗ ЯНУАРИ 1994 ГОДИНА*
(бележки към материалите и осиянията )
След предварителни разяснения по осиянието за Сириус в “Звездни приказки", от 2 до 12 януари 1994 г. в Рига бе проведен колективен опит за свързване с тази звезда. Свръхсъзнателно и подсъзнателно участие са взели повече хора, а съзнателно - около 100. Постъпиха материали, отразяващи преживяванията на всеки: картини, музика, текстове; описания на сънища, видения, случки. Известното, астрономическо име на Сириус не бе съобщено предварително, за да бъде чист опитът. Бе им казано само името "Хис", с което всеки трябваше да призовава Сириус в началото на продиктуваните астрологически часове за Рига (Уранов и Слънчев). Всички участници подеха инициативата с голяма вяра, усърдие и ентусиазъм. Бяха предадени много тетрадки след края на експеримента, през време на който бе воден дневник от всеки не само по дати, но и по астрологически часове. С рисунки, знаци, ноти, текстове.
Общите образи, събития и преживявания, отговарят във висока степен на осиянието за Сириус в "Звездни приказки" от 1984г., което бе неизвестно на никого в Рига до 29.01.1994 г., когато им бе прочетено.
Образът на вихъра и спиралата се яви в почти всички рисунки, знаци, видения, сънища и пр. Тримачетирима участника твърдят и са написали още в самото начало, че става дума именно за Сириус.
В една от тетрадките направо текат послания от Сириус, след като участничката знае само името "Хис". В 45 рисунки, сънища, видения и преживявания се яви образ на летяща жена. Няколко участника нарисуваха кучета.
При анализа ние предположихме три неща:
1. Че Сириус се е "обадил" по този начин, тъй като се намира в съзвездие "Голямо куче";
2. Самото куче може да произхожда от Сириус;
3. Под влияние на това, че се знае за началото на годината на кучето (1994).
Всички съзнателни участници, а и някои други хора, които не са знаели нищо за този наш опит, споделиха, че в казания срок били преживели неща, които им се случват за пръв път в живота.
Друго доминантно явление, почти във всички сънища и видения, са искрящите, вътрешно светящи цветове и необикновената, неземна красота. Някои хора се излекуваха; други твърдят, че са открили смисъла на живота си; трети че са се свързали със свои близки души в невидимия свят, а на четвърти им е провървяло в дома, в личния живот, в работата. От допълнителната задача да се изследват, по възможност, картините на децата в детските градини и училищата и на художниците в този период в Рига се констатира доминирането на спиралата:
Не всички участници са имали възможност да намерят малинов сок или чай, затова са използвали малинови конфитюри и сладка. Една участничка с удивителни резултати не е имала и такава възможност, но поради голямата си вяра е рисувала малинки, за да направи контакта. Поставена бе голямата научна задача да се изследва културата на човечеството досега и в бъдеще при всеки подобен период от 8 дни през годината, до съвпада на Слънцето с Уран. Опитът ни показа, че от нетърпение или обективно, този срок има орбис: постъпиха материали още отпреди нова година чак до 1516.01.1994г. и даже до края на месеца. Впечатляващо е и подобието, еднаквостта на някои преживявания на участниците по дати. Напр., твърдението, че нормалното състояние на "Хис" е в IV измерение. У няколко души направо се отвори ярко етерно или астрално зрение и те описват неща, поразително прекрасни и изненадващо съвпадащи с базовата информация, с описанията на други участници и с образната система на племето "догони", дошло, според митологията му, от Сириус.
На 12.01.1994 г. участничката Н. М., опечалена, че при нея не се е случило нищо особено, въпреки старанията и вярата й, намира на улицата огърлица със светли синьозелени камъчета, подобни на нефрит, и я предава на организатора на опита с въпроса, може ли това да има нещо общо с Хис. Междувременно, в часа на разкриването на тайната, че става дума за Сириус, някой донася непреднамерено два броя от списание "Наука и религия" със статия за Сириус и догоните. Готвейки се да обобщи материалите от колективния опит и удивителните съвпадения с информацията от тази статия и с основното осияние от 1984 г., организаторът разказва, че вече е чел преди години в България подобна статия за догоните.
Тъй като пред всяко занимание - в която и да е аудитория в Рига, независимо от темата - се чете фрагмент от беседа на Учителя Петър Дънов на български, латвийски и руски език, той разопакова книгата "Учитель говорит" от вестника, с който е била завита от лице, нямащо нищо общо с този колективен опит и намиращо се другаде. То случайно е завило книгата с този вестник, но когато го разгръща, асистентката на организатора, удивена, показва голямо заглавие на статия за Сириус и догоните...
От сведенията в нея и от вече споменатата друга статия става ясно, че намерената огърлица по всички свои числови и други показатели, без изключение, отговаря на характеристиките на Сириус:
10 избраника били поместени от Бог Амма в “космически ковчег" и били изпратени на Земята огърлицата има на 5 места по 10 зърна; спътникътзвезда на Сириус обикаля около него за 50 земни години, а огърлицата има 50 зърна; Бог Амма е създал в началото 4 рибисамци, а петте поредици зърна са разграничени чрез тръбички от 4 зрънца; Амма е създал първоначално 5 човешки рода, а от огърлицата излиза отделна висулка с 5 зрънца! Цветът на камъчетата е нефритов, а това е любимият и доминантен материал в изкуството, магията и символиката на Древен Египет, който се е покланял най-много на Сириус и Слънцето. От статиите узнаваме, че нашето предишно Слънце е било Сириус, а чрез участничка в нашия опит се твърди, че Сириус е наш покровител. Според тези статии догоните описват вихрови, спирални потоци, вихрен вятър, който бил самият Амма; казват, че Амма бил завил цялата пространствена структура на света в спирала и множество спирали. Нещо повече една от участничките, която няма откъде да знае, че Хис е Сириус, е нарисувала сфера, от която излиза спирала, а в статията на проф. Розински се разправя за излизането на спирала от яйце - пак според догонската космогония!
Някои поети и художници улавят вълните на асуина – есенцията на Абсолютната красота – по всяко време. За тях не е нужен съзнателен експеримент в рамките на съвпада Слънце-Уран. При все това, в един голям орбис около тази дата, различна за всяка година, типичните за Сириус образи, чувства и теми се констатират и в Латвия – страната, където извършихме за пръвпът съзнателно колективния опит и наблюденията за въздействието на тази звезда.
Споменатото твърдение в текстовете на трима участници за това, че Сириус се намира в IV-то измерение - се потвърждава и от митологията на догоните. Съвпадението на някои имена от холизацията за Сириус през 1984 г., в материалите от сегашния опит и митологията на догоните, свързана със Сириус, също е впечатляващо най-вече името "По". Подобни паралели откриваме и при други имена в холизациите: пак през 1984г. Елма нарича нашето слънце “Хо”, а 15 години по-късно научаваме от българския фолклор, че някога сме наричали сълънцето “Ко”, от което произлизало и името на кокичето в българския език (“Вестник за жената”, 15-20.02.1999г., Петя Василева: “Срамежливото кокиче помага при пареза”).
Не знаейки нищо за тези статии и за догоните; нямайки представа, че звездата Хис е Сириус, някои участници в периода на опита виждат и рисуват бели, блестящи струи като тънки водопади, а догоните говорят същото за невидимия спътник на Сириус "По" – или "зърното". По е най-малкото нещо, създадено от Амма, излъчващо сиянието на някаква фино-бяла пепел, на някакъв "силен" метал, "по-тежък" от желязото.
Намерената огърлица има и две метални съединения, посребрени или сребърни, едно от които е триъгълно (Сириус е тройна звезда), а на другото има барелеф на Богородица с ръце надолу, от които изтичат две тънки струи блестяща вода. Неизбежно е в тази книга да включваме и картини на художници извън Рижкия експеримент, които илюстрират дадено положение. При официално издаване обаче трябва да се сондират авторите за тяхното съгласие и спазване на авторските права. В случая е поместена репродукция на картина от съвременна френска художничка, последователка на Учителя Петър Дънов. В споменатата статия се гвоори, че като излязло от яйцето, "зърното" По почнало да излъчва частици вещество, които издавали звук и светели, а участник №2 описва не само водопади и спирали от ярко бял огън, но и "рядък едър дъжд" – “сякаш от бели, прозрачни топчета, които звънят"! Устно тя разказа допълнително, че не е описала една удивителна подробност, защото й се е видяла прекалено фантастична: в половината от дъждовните капки или сферички сияели седмоцветни дъгички, а в половината светлосини пламъчета! Тази участничка не знае абсолютно нищо за книгата "Аскотония" от Елма в България, където Той описва точно по такъв начин образа и вечната любов между противоположните йерархии на атмическия свят Сините Пламъци и Дъгите Небесни или Космическите Жени.
Впечатлява и подобието между образите на "Непостижимите Възлюблени" - в първото осияние за Сириус от 04 януари т.г. - и конкретни персонажи от догонските митове, които “вечно се гонят и не могат да се достигнат".
Преглеждайки още веднъж материалите на участниците, както и новите, които се получиха напоследък от Рига, също автентични, но останали там досегаза копиране, може да се допълни следното:
На 30 януари участник №10 е сънувал куче, а също и някакво хладно и бяло вещество; железен тънък стълб; и - още веднъж куче с много особени петна (бяло, с черни знаци).
На 31 януари същата сънува яркобели врати и бяло куче. Участник №11 представя две графики от последните дни на 1993 г. с много спирали и знаци. На едната ясно е написано "Сириус ждет!". Тя, както и другите, не знае че "Хис" е "Сириус"; не знае нищо за базовото осияние за Сириус, в което има думи: "Сириус ви чака!"
На 1 януари и участник №8 сънува куче. Той си е помислил и е записал: "На Нова година в къщи е дошло куче, което ще ни помогне и за всички помощта му би била полезна".
На 2 януари Е. Н. сънува, между другото, и къделя вълна (няколко дни по-късно при друг участник идва текст за златното руно), и появяване на пламък от вълнено одеало, когато се удря с нож по него (образ на асуина според нас, както у други участници).
На същата дата участник №4 е нарисувала две картини: "Изгрев" и "Духът на Планетата" или "29 листчета". Повечето от оригиналните рисунки тук са обработени в цветни варианти с програма “Фотошо-5”. На първата рисунка от планетата излизат спирални вихри; на втората има планета, извираща от гейзер, подобна на цвете с 29 листчета. Отляво горе пеперуда, отдясно летяща жена.
На същата дата участник №4 е нарисувала две картини: "Изгрев" и "Духът на Планетата" или "29 листчета". Повечето от оригиналните рисунки тук са обработени в цветни варианти с програма “Photoshop-5”. На първата рисунка от планетата излизат спирални вихри; на втората има планета, извираща от гейзер, подобна на цвете с 29 листчета. Отляво горе пеперуда, отдясно летяща жена с лира (образи на Красотата в багри и музика). От лирата се лее нещо (може би самата музика?), което се влива в цвететопланета. Образи изцяло в духа на основния текст за Сириус, узнат от всички чак на 29 януари.
Да надникнем сега и в дневника на една българка: какво е преживяла на 2 януари в Бургас? Тя не е имала никакво понятие за влиянието на Уран и Сириус в този момент:
“Днес пътувах с влака. Седях на седалката по посока на движението, откъм коридора на вагона. Вляво до мен дремеше пътник, а вдясно, откъм прозореца, нямаше никой. Срещу мене седяха двама пътника, които също дремеха. Затворих очи и аз. Чувах тракането на колелата по релсите и шума на вагона, който леко се полюшваше наляво и надясно. След малко престанах да чувам. Настъпи тишина – и ето, изведнъж, вдясно от мен, до прозореца, видях да седи млада руса жена! Без мисъл и чувства съзерцавах главата й, която така добре се очертаваше върху прозореца. Беше над 30 годишна, с нежен профил и прави, сламено-руси коси, като моите. Те бяха на дължината на лицето й, оформени на черта. Не познавах тази жена. После вниманието ми беше привлечено от черно, къдраво куче, порода “болонка”, което подскачаше в краката ми, въртеше опашка и ми се радваше. Постепенно започнах да чувам тракането на колелата. Отворих очи. Пътниците в купето спяха, а вдясно от мен, до прозореца, нямаше никой. Нямаше го и кучето”.
Както при опита в Латвия, така и на други места и в други години по време на съвпада Слънце-Уран кучето играе основна роля в мислите, чувствта, рисунките и живота на хората. Ако се прегледат писмата и дневниците на повече хора в подобни периоди, ще се открият удивителни преживявания и съвпадения.
Да прелистим дневника на същата приятелка-българка една седмица по-рано. Опитът ни учи, че Уран и Сириус действуват и извън осемте дни, в които сега пием съзнателно малиновите сокове:
“Събудих се и седнах в поза за медитация. Поех дълбоко въздух и като затворих очи, започнах бавно да издишвам. Без мисъл и чувства, без концентрация, започнах да потъвам в себе си. Всичко изчезна – не чувах нищо, не усещах тялото си и загубих всякаква представа за място и време. Настъпи тишина – и ето, много бързо, изведнъж, както никога досега, ме обгради и проникна бледожълта светлина! Концентрирах се в нея и колкото повече ми се засилваше концентрацията, толкова по-силна, по-ярка, по-ослепителна ставаше тя. Блажено отпусната в тази божествена прегръдка, аз усетих как самата аз се превърнах в светлина; и ето – още малко – и ще се слея стози огромен океан от светлина! Но ето, изведнъж правя крачка назад, опитвам се да се освободя, разтърсвам глава, отварям очи – нищо не виждам, всичко е светлина! Разтърках очи и отново се огледах: започнах да виждам предметите, стаята. Взех дълбоко въздух, отпуснах се и вече малко по-спокойно притворих очи. Но като ги затворих, отново ме озари светлина. Като че ли самата аз светех – всяка моя клетка светеше…”
Но да видим как продължава опита в Рига:
На 03 януари 1994г. участник №3 вижда нещо като цилиндричен контейнер в космоса, а само след 4 дни участник №11 от Юрмала също вижда цилиндър в космоса, макар и полеви, в който съзнанието му се разтяга в глъбините на Космоса.
На 04 януари участник №12 вижда насън вятърна мелница, а рисунката на участник №1, изобразяваща съня му в същата нощ, има същия вид; и двамата са видели пътеки, реки, необикновени, светящи цветове и пейзажи сънуващите стоят в изумление пред тази странни фигури и символи, пред тази неочаквана и съвършена красота!
Като се събудил, един от участниците дълго стоял поразен от своя красив сън, какъвто никога до този момент в живота си не бил сънувал. Особено го впечатлили златистите дървета, блестящи във всички цветове на дъгата, отразяващи се и във водата. Участниците и
много хора извън опита твърдят, че виждат такива видения и сънища за пръв път в живота си.
На същата дата участник №1 направо пише:
"12,59ч., Сириус" (а още никой не е обявявал, че Хис или Термона е Сириус! – б.п.) и цитат от пророчеството на великия мистик Нострадамус и се чуди защо Нострадамус я гони в сънищата йє (В звездното сказание за Сириус от 1984 г. се казва, че Нострадамус е дошъл от там). Участничката после е написала имената на 6 звезди, но последната Сириус е с големи букви и подчертана явно е търсила вътрешно коя отговаря на призива "Хис". Пак летяща жена, пак образи на кучета, пак фонтани и радиални лъчи от централен източник, както мелниците у други участници; отново спирали и думите: "Аз си дойдох!" Вечерта, точно по време на Венериния час, без да знае това, тя чула необикновена, неземна музика. След изречението "Осъзнавам корените си" описва своя сън за представителите на своите 7 рода, пристигащи в момента от всички страни на света към извора сърцето йє.. Тя не знае, че друг участник в същия период получава от Сириус информация за извора на вечната красота и младост, който ще избликне, ако при нас дойдат сродните ни души от всички страни.
През деня участник №2, макар и началник на счетоводителите в един институт, предаващ годишния баланс, при всяко затваряне на очите си вижда пенещи се водопади с поразителна белота, летящи от огромна височина; а други са нарисували точно такива струи и водопади! Участник №4 в това време се вижда сред бели цветя, нежни, с виолетов център, но огромни като дървета! Мнозина в Рига пак виждат и рисуват неземни образи.
По същия начин, съвършено независимо от всички и без да знае какво става на толкова места, същия ден участник №6 получава текст за Сириус, започващ така:
"Духът на Сириус праща чистота и приказни картини! Вие сега сте облени от невъобразима красота и музика"... Вие "сте необикновено прекрасно зрелище: плетеница от десетки многобагрени струи, с център вашата планета."
Цялостният текст на фундаменталните материали от този опит е приложен след настоящия преглед. В минутите, докато един получава информация за блестящите струи и водопади "асуин" веществото на Абсолютната Красота от Сириус, друг, на друго място в Рига, вижда вече потоци, ярко бели като ослепителен сняг! На следния ден трети участник, пиещ малинов сок, рисува ключове "сол" (пак спирали) и получава послание "Зове ви Сириус!" след като го е викал само с името "Хис" и ощеникой не знае че Хис е и Сириус. В същото време, в своята канцелария, между две счетоводни операции, участник №2 вижда със затворени очи водопад вече от всички страни, - но не от вода, а "от нещо леко и с някаква музика"; а №4 се среща насън с човек с необикновено красива аура, след което наблюдава началото на космическа битка по линията ЗемяХис (според него, някой иска да ни лиши от благодатта, която ни се спуска). В същото време №1 чува и нотира мелодия, свързана с "Хис"; чертае една загадка от Нострадамус (пак!) и отново пее песента на Сириус, като това възбужда в нея трикратно видение на златисто мигаща звезда; а малко по-късно вижда интензивна синя светлина около нощната си лампа, която после плавно се спуска надолу. Веднага след това поглежда небето през прозореца, което започва да свети с гъста, “малинова" светлина...
Вече на границата между 5 и 6 януари тя чувства нечие невидимо, добро присъствие и чува странен шум. Други направо рисуват това Присъствие, защото Го виждат:
По подобие на десетки и стотици съзерцатели на този Образ, явил се от края на миналия век в атмосферата на Земята и в Космоса. И в Рижския опит някои участници Го рисуват, но тук поместваме само един от портретите.
Рано сутринта пък Е.Н. видяла как таванът изчезва и се откриват небето и звездите. Откъсва се зелена звездичка и лети към нея. Има чувството, че това не е сън.
По същото време, на съвсем друго място, едно момиче от Рига, медитиращо върху Хис, оформя тази идея с пастел и флумастери и пак подарява картина на България:
На 06 януари уч. №2 вижда със затворени очи едър дъжд, сякаш от бели, прозрачни и звънтящи кристални топчета. Както вече бе споменато, в половината "капки" имало сини пламъчета, а в другата половина сияйни седмоцветни дъгички! Това е най-потресаващото видение от опита със Сириус, тъй като потвърждава описанието в непубликуваната книга на български език "Аскотония", абсолютно неизвестна в чужбина, а в България позната само на неколцина. Уч. №4 в това време рисува "знака на Хис", който има общи елементи със знака на същата звезда, даден на 12 януари чрез участник №6. Участник №5 отново предава директно от Сириус текстпредупреждение за опасностите, които заплашват Земята. В посланието има и такива думи: "с лъчите на дъгата и топлината". Кой ще оспори, че най-висока температура дава синият пламък? Не е ли пак потресаващо съвпадение с образите на двете йерархии от атмичния свят - и то в един и същи ден с участник №2?
Същият ден участник №6 получава и записва приказка от Сириус, която е приложена тук отделно, а №4 рисува графично картина, за която любимата дума на водолейска Русия "потресаващо" е твърде слаба: три светящи жениангели държат сфера с дупка отгоре, от която изскача пружина точно съвпадение с яйцето на бог Амма, от което излиза спирала, според легендите на догоните, дошли от Сириус.
Трябва да се получи специална писмена декларация и от тази участничка, че тя не е идентифицирала съзнателно в този ден Хис със Сириус и с мита за догоните; в противен случай трябва да се предполага, че тя предварително се е досетила за тази връзка. И така да е това говори за голямата й начетеност, интуиция и смелост за изобрази това с един замах, въпреки че не е художничка. От някои участници такива писмени декларации вече се получиха че не са знаели и не е имало откъде да узнаят, че Хис е Сириус.
Участник №7 в този ден написва стихотворение за Бога, звездите, Луната, морето и Висшата Духовна Светлина; и за това, че само звездите знаят, че Висшата Духовна Светлина е, всъщност, любовта без граници. В същото това време участничка №1, пътувайки през Рига, затворила очи и призовала Хис: веднага видяла как се отварят някакви меки, златистооранжеви светлинни завеси (като листчета от центъра на цвете); после от някаква тъмна дупка излязло нещо нежнолилаво, с люляков цвят; видяла някакви движещи се фигури (не са ли пришълци?…) Вътрешно е уверена, че вижда преселението на хора от Хис на Земята (а за това се твърди в базовото сказание за Сириус от 1984 г. и в митовете на догоните); в черната дупка се въртяло прозрачно кълбо с бели паралели и меридиани, също като око. Като си помислила това, веднага наистина видяла златистооранжево око, което мигало. Било й казано още кои велики руски легендарни личности са дошли от Хис.
7 януари. Всеки в своя дом, в службата си или на улицата продължава да преживява странни неща. №1 пак мисли за Сириус - че много от тези хора, дошли от там, били загинали от "тормоз и тайни морални и нравствени нападения". №2, в будно състояние - пак между две сметки в годишния баланс - вижда неща, каквито никога не е и сънувала: нещо като грозд, от който ритмично се отделят сферички и после се връщат назад. Ние знаем, че гроздето е под влиянието на Уран, който предава в този момент образи от Сириус символ на класа, групата ученици. В един неизвестен и в България материал от 1985 г. ("Колоните на Новия Йерусалим") се описва отлитането на диамантени хора от ядрото на някои планети, пътуването им по техните силови линии из космоса и възвръщането им в родния грозд от кристални човеци.
А.Л. е видяла в този ден и следното: по някакъв път вървят жени; тях ги догонва и изпреварва златист лъч във вид на спирала, но те не го виждат и продължават да вървят; №3 (В.Б.) е перманентно в космоса и пак наблюдава бели скафандри, цилиндри и битки; №4 е нарисувала видението си: бял гълъб, който държи в ръцете си; а същевременно при нея е слязла и информация: "В нашия свят същества като земните няма. Ние сме съвсем различни. Живеем в четирипланов свят, нашите възприятия и усещания са съвършено други. Развитието ни е отишло много напред. Някога наши духове живяха на вашата планета, но днес това не продължава. Ние съвсем не приличаме на вас, нямаме физическо тяло, напълно нематериални сме и общуваме изцяло на духовно равнище. С лекота се преместваме в пространството. Ние сме едно цяло. Но и ние си имаме своите несъвършенства. И тъй като всичко е едно, то когато някъде стават глобални промени, това влияе на развитието на целия космос. Ние с всички сили искаме да ви помогнем, приятели! Очите на всички ни сега са насочени към вас!". Това послание от Хис продължава с пожелание да се борим за запазване мира на Земята.”
В това време млад рижанин също подарява картина. И той мечтае да попадне в България, на Рила. Какво е видял там: полет или паневритмия? Защо и младите художници в Интернет виждат странни неща?
Както всеки път, уч. №5 (А.М.) започва с думите: "Вика ви Сириус!" - почти пълно съвпадение с посланието на уч. №4 опасения за съдбата на Земята и призив за спасяването й, "като излъчваме душевна топлина и светлината на доброто”.
Участничка №11 от Юрмала е описала извънредно интересна опитност на 07.01.1994 г.:
"От самото начало на описанието на своите преживявания искам да подчертая – пише тя, - че всичко това ми се случи непреднамерено и без каквито и да е било сведения кога точно може да се очаква контакт с Хис. Аз узнах за тази инициатива два дни по-късно, т.е. на 9 януари!
Още през лятото бях набрала от юрмалските дюни диви малини и си направих сладко. Без да зная абсолютно нищо за вашия опит с Хис, около нова година реших да отворя точно този буркан и всяка вечер пиех чай от билки с малиново сладко. От няколко години съм и вегетарианка.
На 7 януари, рано сутринта, в полусънно състояние изпитах някакво забравено, но познато усещане: нещо като сърбеж в центъра на главата; после премина в гърлото ми и най-после в слънчевия възел. Това състояние се съпровождаше с усилващи се вътрешни вибрации. Това са физическите ми усещания; после всичко стана подсъзнателно субективно.
В процеса на вътрешното ми вибриране се появи цилиндрична форма, в която се намираше тялото ми. Цилиндърът се удължи, а аз, усещайки това някак си вътрешно, незрително, се мъчех да не загубя съзнание и способността си обективно да преценявам това, което става. Цилиндърът се удължи и направи малка задръжка на границата на Слънчевата система, за което получавам и несловесна информация.
После следва внезапно удължаване извън пределите на Слънчевата система. Тялото ми се разтяга и се всмуква в този цилиндър. Съзнанието, запазвайки способността си трезво да оценява ситуацията, подсказва вариант на едно от упражненията на йогите за възможността да се напусне телесната обвивка и да се пътува в тънкия свят. Но аз съзнавам, че без присъствието на моя Гуру е опасно да се изстрелвам сама в такова пътешествие. Затова отварям очи, за да се накарам да остана тук, на Земята; но чувствам, че не съм в тялото си под мен е само една черупка. Опитвам се да си ощипя ръцете никаква реакция! Затварям очи и с усилие на волята давам заповед да се прекрати това преживяване.
И всичко в обратен ред: отначало цилиндърът около мен, с почти същата безпределна дължина. Но постепенно вибрациите започват да угасват, цилиндърът загубва много бързо дължината си и някакси се разтваря в пространството. Съзнанието ми постепенно се възвръща в тялото ми. Отварям очи, опипвам се като че ли всичко е наред. Време 5,30 ч. сутринта. С това всичко се свърши и повече никога не се повтори.” Л.Б, Юрмала
“P.S. Тук трябва да отбележа - добавя Л.Б., - че подобни състояния, но не така ясни и ярки, съм преживявала още като дете. Добре помня един случай отпреди 15 години, когато, в подобно състояние, получих безсловесна информация, чисто вибрационно, от някаква планета в съзвездието Лъв. По това време още нямах и понятие от астрология и след учудването си от преживяното го забравих. Но, по-късно в сп. "Наука и жизнь" прочетох в една статия, че учените били открили възможност за съществуване на цивилизация в съзвездието Лъв и шанс за контакт с тази планета."
И пак следват щедри подаръци, пълни с асуин:
Както се вижда, някои от участниците в опита са имали и преди необикновени космични преживявания, но повечето твърдят, че в периода 212.01.1994 г. такива неща са им се случили "за пръв път в живота". Тук няма да се спираме върху един друг опит с рижани, организиран от същия българин в началото на февруари 1994 г. В този опит на три участнички пак нещо им се случва "за пръв път": добиват способност за контакт от типа "холизация" и, независимо една от друга, получават един и същ отговор на много специфичен въпрос, който всяка си го е задала отделно, без някой да го е формулирал тласно -– Кой е Тази, Кйто диктува осиянията. Една от тях (М.Ш.) е написала следното писмо на организатора:
"С уважение на Г.
... Бях изтерзана в продължение на няколко дни от силна болка и висока температура. В гърлото ми зрееше възпаление. Не бях пила никакви лекарства, лекувах се изключително с народни средства. Закараха ме късно вечерта спешно в болницата за опериране на абсцеса, но той не беше още узрял и казаха да остана в болницата. Аз отказах и излязох в коридора, за да се облека. Беше ми лошо, докторът бе ме разболял още повече, болката премина всички допустими граници и в този миг разбрах, че губя съзнание. И мигновено се озовах в такива висши сфери, за съзерцаването на които може само да се мечтае!
Първото, което прикова вниманието ми: самата аз бях във вид на малко, златисто, прозрачно облаче нещо като сгъстена енергия. Формата ми постоянно се менеше. Аз леко плувах из пространството. Около мен море от
цветове с неземна красота и форми! Многообразието на техните нюанси не може да се опише с никакви земни думи! И всички те искряха и се преливаха. Цялото пространство бе изпълнено с интензивна златиста светлина. А имаше и музика необикновена, неземна; всички звуци бяха сякаш изтъкани от звън на сребърни камбанки!...
Аз златистото облаче пърхах сред цветовете. И изведнъж почувствах, че около мен има много Светли Същности. Не ги виждах, нямаше конкретни форми, но ги усещах. От тях излизаше мощен поток от радост и аз се къпех в тази радост, вибрирах и сама излъчвах ответна радост и щастие.
Изведнъж чух глас, повтарящ името ми: "Марина, Марина, Марина!..." А аз продължавах да пърхам и да общувам с невидимите същности върху вълните на Радостта. И пак чужд женски глас почна да повтаря името ми. Аз отново се замислих: мен ли викат? И като ми мина мисълта, че викат именно мене, мигновено се върнах в измъченото си тяло. Женският глас бе на медицинската сестра, която се опитваше да ме върне в съзнание. Но след такова пътешествие на мен ми бе безразлично ще ме върнат ли в къщи (продължава)
|
"КОНТАКТ СЪС СИРИУС"
