А иначе обяснението е съвсем простичко - трансформиране на енергии.
По-финните полета с които човек влиза в досег в определени психо-физични състояния притежават свойството при слизането си в грубата материя - познатия ни чрез осезанията физичен свят да се трансформират в топлинна енергия при задръстване на каналите през, които протичат.

Представи си, че през тръба с диам. 10 см. пропуснеш флуид с такъв дебит, за който се изисква диаметър поне от 100 метра, за да протича свободно и от триенето си в стените на тръбата да не отделя топлинна енергия.
Ако рязко стесниш канала, то налягянето върху стените пропорционално се увеличава, от там отделената топлинна и кинетична енергия е достатъчно голяма за да се премине критичния праг за разрушаването му.
В последствие потокът няма русло по което да се движи и среща все повече препятствия ( клетки) които бомбардира с частиците си.
Получава се нещо като термоядрен синтез на клетъчно ниво.
Човешкото тяло е 85% вода, т.е. имаме един лавинообразен процес във всички възможни посоки. Температурата се покачва скокообразно като в определени случаи може да надхвърли 800 гр. по Целзии достатъчни за пълно овъгляване на костите.
Целият процес прилича по-скоро на вътрешно тлеене, а не на горене, поради което част от дрехите и мебелите остават незасегнати от този тип огън.

Какво повече?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.