|
Регресивна хипноза
След този случай започват да. постъпват още подобни съобщения от целия свят. До 1987 г. са записани около петстотин -над 50% са от САЩ. Въпреки сходните подробности в общото изложение, скептиците бързат да отхвърлят сведенията. Те обръщат внимание на реалните проблеми при регресионната хипноза.
Експериментите показват, че хипнозата може да стимулира паметта относно такива въпроси, като например с кого пациентът е седял в класната стая като дете, но също толкова лесно тя е в състояние да задейства фантазията. Известно е, че под въздействие на регресията хората стават много по-възприемчиви към подсещания и вну-шениия от страна на хипнотизатора. Някои тестове показват дори, че се развива напълно фалшива памет за събитие, което никога
не се е случвало, просто защото хипнотизаторът по време на регресионния експеримент навежда пациента на мисълта, че то сее случило.
В един от случаите на пациентите се внушава, че са чули изстрел от пушка -по време на хипнозата умело ги убеждават в това. След като излизат от хипнозата, пациентите настояват, че са чули изстрел. После им пускат запис с първоначалния разговор, проведен часове преди това, в който те твърдо настояват, че не чуват нищо.
Сведения за подобни експерименти са причина свидетелствата от очевидци на нещастни случаи или на криминално деяние, получени чрез регресионна хипноза, да не се приемат в съда, въпреки големите надежди, възлагани първоначално на този метод.
Изследователи като авиационният журналист Филип Клас, предполагат, че историите за отвличане от извънземни се пораждат от подсъзнателното очакване както на изследователите, така и на очевидците. Очевидците вярват в НЛО, смятат, че са видели такъв обект, приемат, че този НЛО е бил извънземен и когато ги въведат в „извънземния апарат" чрез умело насочване, стигат до извода, че са се срещнали с неговия екипаж. След като историята на Бети и Варни Хил се разпространява по света, първоначално в книгата на Фулър и през 1975 г. като телевизионен филм, озаглавен „Инцидент с НЛО", всеки вече е добре запознат с формата, под която може да протече едно отвличане. Подсъзнанието е в състояние с готовност да направи останалото и да породи фантазия в това специфично състояние на съзнанието - регре-сионната хипноза.
За да демонстрира това, калифорнийският професор по английски език Алвин Лоусън използва студенти доброволци, които не знаят нищо за НЛО. Той ги моли да вземат участие в експерименти по регресионна хипноза, проведени с участието на д-р Уилям Маккол. Подбрана е серия от насочващи въпроси, които да се вписват в рамката на едно действително отвличане. След това предлагат на пациентите да фантазират на тема отвличане. Само осем сту денти взимат участие, но експериментът впоследствие е цитиран широко от учени-те-скептици като доказателство, че всички случаи на отвличане биха могли да са игра на въображението.
Всъщност описаният експеримент търпи сериозна критика. Фантастичните разкази неизбежно наподобяват действителни истории, защото възможностите за фантазиране са строго структурирани от задаваните въпроси, а те се основават на предполагаеми действителни отвличания. Но дори и при тези предпоставки се наблюдава широко разнообразие в описанието на извънземните, някои от които нямат прецедент в истинските истории за отвличания. При това нито един от студентите не изразява емоция и не остава дори със смътното усещане, че срещата действително се е състояла.
За спонтанно описваните случаи на отвличане важи точно обратното. Емоционалният отклик често пъти е твърде силен до такава степен, че един от очевидците получава дори епилептичен припадък по време на регресията. Лекарите са принудени да прекратят следващите сеанси, когато пулсът и кръвното му налягане достигат опасни нива. Без съмнение, по време на регресията очевидецът преживява отново едно истинско усещане.
Психолозите са съставили няколко подробни характеристики на отвлечените. Поне в един от случаите психоложката, работила „на сляпо" - била помолена да коментира характери сред група хора с убеждението, че прави медицински преглед за професионално ориентиране. Проучванията установили, че очевидците притежават интелигентност над средната и не показват никаква следа от психоза. Даже след като й била съобщена истината за подбора, който направила на хората, психоложката потвърдила мнението си.
Действително, някои проучвания на психолозите показват, че в емоционален план най-близък е паралелът с жертвите от изнасилване. Отвлечените искрено се чувстват физически и духовно накърнени, независимо от реалността зад описанията.
Експеримент 1
Д-р Томас Булард е фолклорист от университета в Индиана. Той се заинтересува от историите за отвличане, когато осъзнава, че те може да са образци на съвременен фолклор. Булард започва огромен изследователски проект с цел да докаже тази идея. Статистически тя се основава върху повече от четиристотин внимателно изследвани случая. През 1992 г. той осъвременява проучването, за да включи близо осемстотин случая.
Незабавно изпъкват някои съществени факти. Около 40% от случаите дават резултат без прибягване към регресионна хипноза, като няма забележима разлика между данните, получени по този път, и останалите. Вследствие на това изследователят стига до заключението, че макар регресионната техника да добавя известна доза фантазия към някои подробности от историята и би могла да компрометира отделни случаи, фактите съществено подкрепят възгледа, че явлението „отвличане от извънземни" не е резултат единствено от хипнотично състояние. То просто прилича на матово стъкло, през което се наблюдава едно съвсем истинско явление.
Булард отбелязва също една странна особеност при случаите, която нарича „амнезия на входа". В научно-фантастич-ните филми моментът, в който жертвата попада на борда на космическия кораб от извънземните похитители, често пъти силно се подчертава. Съответната сцена е много драматична и хората с живо въображение усещат, колко е важно да се покажат проблясващи светлини и плъзгащи се врати, както във филми като »На-шественици от. Марс" И „Близки срещи от трети вид" на Стивън Спилбърг, вдъхновен от разкази за НЛО. Във всички разкази за действителни отвличания обаче, моментът на влизане в НЛО липсва. Очевидците нямат спомен - нито съзнателен, нито предизвикан по-къснр под хипноза, как точно е влязъл в извънземния апарат. Те просто „прескачат" към момента, в който се събуждат в една странна стая.
С цел да провери това и да потвърди или отрече експеримента за въображаемо отвличане на Лоусън-Маккол, Джени Ран-дълс прилага нехипнотична техника върху двадесет доброволци във Великобритания в началото на 1987 г. Те са помолени да фантазират на тема отвличане, точно както студентите в Калифорния, но въпросите не са конкретизирани. От доброволеца се иска да опише единствено как се озовава в НЛО и после да разкаже подробно ^а случилото се.
Десетина доброволците са запознати предварително с проучванията за НЛО. Другите участници имали само повърхностна представа - от вестници или телевизия. Резултатите са зашеметяващи. Доброволците с познания за НЛО описват случаи, които много приличат на истински отвличания (често без спомен за влизането в апарата и срещи със същества, подобни на описаните от други случаи). Това не е неочаквано. Поразяващото е, че разказите на доброволците с ограничени познанияза НЛО много се различават. Повечетоописват как точно влизат в НЛО и дават сведения за типове извънземни същества, както и за методите и мотивите им, които съвършено не приличат на разказите за действителните отвличания от извънземни. До голяма степен те са изградени по образец от научно-фан-тастичните филми.
Може би най-обезпокоителният аспект на сведенията за отвличане от извънземни е взаимната им съгласуваност, която вплита в едно тези случаи. Съобщения са събирани от цял свят, въпреки че 50% са все още от САЩ, където изследователите са особено пристрастени. И все пак, дори в страните, където темата не е широко обсъждана, като бившия СССР. описанията твърде приличат на онези, които се срещат навсякъде. Освен това навред по света в данните може да се проследи ясна историческа тенденция.
Случай 1
През октомври 1957 г. Антонио Вила Боа, помощен работник в бразилска ферма, разказва, че бил качен в НЛО и разтрит с химикал, преди да бъде изнасилен от извънземна женска с огнени коси, която виела като куче. После съществото посочило корема си и след това нагоре към небето, сякаш обяснявало с жестове, че смята да роди бебето си в друг свят. Случаят е проучен от медицинска група скоро след това, но не е разгласяван в продължение на години като прекалено фантастичен дори за да бъде докладван на уфо-лозите. Но той е документиран преди Бе-ти Хил да разкаже за направения й тест за бременност по време на отвличането.в Белите планини. Действително Барни Хил описва използвана върху него техника, по-късно идентифицирана като непознатото тогава медицинско извличане на семенна течност. По това време случаят на Вила Боа дори не е публикуван в Бразилия и в този смисъл е независимо потвърждение.
Случай 2
През годините в случаите на отвличане доминират елементи на генетично изучаване, съвкупление и сексуално възпроизводство. При един неясен, но интригуващ случай от Венецуела през август 1965 г. е осъществен контакт с твърде уважаван гинеколог, на когото високи, русокоси и синеоки „хуманоидни" същества казали: „Ние сме тук да изучаваме психиката на човеците, за да ги адаптираме към нашия биологичен вид. Ние изучаваме възможността за взаимно размножаване с вас, за да създадем един нов вид".
Случай 3
През май 1968 г. млада жена от щата Ню Йорк трябвало да бъде подложена на едногодишна интензивна терапия от гинеколог, когато менструацията й прекъсва след някакво преживяване. Тя живо си спомняла как странни същества взимат от нея яйцеклетки, като обясняват, че се опитват да направят хибридно бебе от човешки и извънземни клетки.
Случай 4
През 1973 г., преди новината за този случай да има възможност да стигне до нея, друга жена в Съмърсет, Англия, разказва за подобни проби, взимани от нея, като после била изнасилена от висок „ху-маноид". Тя се чувствала сексуално оск-вернена.
|
Регресивна хипноза
