|
СПОНТАННО САМОЗАПАЛВАНЕ НА ХОРА
Явлението спонтанно самозапалване на хора несъмнено е най-пренебрегваната научна загадка на нашето време. Някои професионални огнеборци и полицаите, които правят следствен оглед, уверяват, че явлението съществува и това би трябвало да е достатъчно, за да ни подтикне към цялостното му научно изследване. Щом човешкото тяло може да избухне в пламъци без рационално обяснение и в повечето случаи да бъде изпепелено, процесът трябва да бъде разбран, за да може да го предотвратяваме и, ако се дължи на някаква природна енергия, да използваме нейния потенциал за други цели. Въпреки липсата на изследване, скептиците самодоволно уверяват, че съществуващата противопожарна наука може да обясни всеки така наречен случай на спонтанно самозапалване на хора (ССХ).
В началото на 1985 г. интересът ни към ССХ бе съвсем повърхностен. След това в един чеширски колеж девойка избухва в пламъци и медиите наричат явлението „спонтанно самозапалване на хора1' по коментара, направен след първоначалното, набързо извършено съдебно дознание през февруари. Авторите започнаха да правят свои собствени проучвания и вследствие на това бяха поканени от полицията на новото дознание през юни. И тук те станаха свидетели на изобилие от противоречиви данни, оскъдно официално разследване и едностранчива интерпретация на фактите. Химик от Министерството на вътрешните работи докладва, че момичето се запалило, като се наклонило над запален газов котлон по време на изпит по готварство. Блузата й започнала да тлее, след това, възможно десет минути по-късно,била обхваната от пламъци, когато девойката вече се изкачвала по стълбище в другата част на сградата.
На пръв поглед това обяснение звучи напълно достоверно. И тъй като много от присъстващите журналисти напуснаха рано, те написаха репортажи с това заключение. Но то не отчита няколко факта. В случая е работил задният газов котлон, нито един от около двайсетте свидетели не видял тлеенето и не усетил миризма на изгоряло, а момичето не изпитвало нищо обезпокоително до момента, когато гърбът му лумнал в пламъци „като на фокусник по телевизията" според описанието на очевидец. Независимо от това, комисията, пренебрегвайки всички други възможни обяснения, излезе с решение за „нещастен случай".
Едва впоследствие един старши пожарникар се свърза с Питър Хъф и го информира, че съдебният лекар отхвърлил като доказателство доклада от тридесет страници, изготвен от противопожарна служба в Чешир и престижния „Шърли институт" в Манчестер. Без да споменава за ССХ, докладът оспорва хипотезата за прехвърляне на пламъка от готварския котлон. Както авторите споменават в първата си книга „Смърт по свръхестествени причини? .Действително, въз основа на широкоизвее-тните сведения, няма никакво основание да се заключи еднозначно каква е била причината едно хубаво момиче да лумне в пламъци, заобиколено от съучениците си. Едно „съдебно решение, което установява" смъртта без да я окачестви", би било по-справедливо и точно отражение на сведенията".
Собствените ни проучвания на практика трябваше да започнат от нула; тъй като липсваха записани данни, които имат отношение към темата. Свързахме се със съдебни специалисти, полицаи и пожарникари, проследихме нови случаи, получихме допълнителна информация по старите и говорихме с хора, които бяха преживели ССХ. В процеса на диренето откриха съдебни лекари, които бяха доброжелателни и отзивчиви, но също и такива, които целенасочено пречеха. Понякога и най-невин-ните факти биваха погребвани под паяжината на секретността. Бюрократите отказваха да им предоставят информация, която щяха свободно да получат, ако бяха присъствали на съдебното дознание.
Случаи на самозапалвания
Първият описан случай на възможно ССХ е станал на 26 юни 1613 г. в-Кристчърч, Дорсет. Дърводелецът Джон Хичън си легнал с жената и детето след дълъг работен ден. Майката на госпожа Хичън, Аг-нес Ръсел, която спяла в отделно легло, се събудила от страхотен удар по бузата. По това време навън вилнеела буря. Тя извикала, тръгнала към другото легло и събудила дъщеря си, която цялата била обгоре-на от едната страна. Господин Хичън и детето лежали мъртви до нея. Госпожа Ръсел и пострадалата й дъщеря го извлекли тялото на дърводелеца на улицата, където то продължило да гори цели три дни, докато се изпепелило напълно.
През 19 в. ССХ е обект на разгорещени спорове. Един от поддръжниците му е Чарлз Дикенс, който унищожава героя си Крук от „Студеният дом" чрез спонтанно самозапалване. Дикенс проучил трийсет случая, за да изобрази въображаемата смърт колкото може по-точно. Той е атакуван от скептиците, които го обвинили, че увековечава един мит. Но обяснението, дадено от скептиците, всъщност поставило началото на друг мит.
Те твърдели, че всички жертви на мистериозния голям пожар били „пияници" и че алкохолът, абсорбирай от кожата, я правел изключително възпламенима. При случайно падане върху решетката на камината или докосване на пламъка на свещ с ръка, кожата можела мигновено да пламне, превръщайки жертвата в пепел. Последвали експерименти върху трупове, проведени от барон Юстус фон Либих, прославил се с изолирането на елемента титан, които доказали, че алкохолът не би могъл да се абсорбира и задържа в тъканите на тялото.
Нашите изследвания показват, че прозвището „пияница" е използвано по всяка вероятност за удобство и е било възприето.за-щото прилягало на теорията на скептиците по онова време. Изглежда че всяка жертва на странното явление, за която се знаело, че си посръбва, била веднага обвинявана в алкохолизъм. Случаят с Грейс Пет илюстрира прекрасно тази гледна точка.
Грейс Пет била съпруга на рибар от Ип-суич и пушила лула. На 9 април 1744 г. намерила смъртта си на шестдесетгодишна възраст. Знаело се, че приживе обичала да слиза през нощта в кухнята и да седи до огъня, пушейки лула. През въпросната нощ дъщеря й, която спяла на едни легло с майка си, не усетила, че възрастната жена е станала. На сутринта, като се облякла и слязла долу, намерила в кухнята овъглените останки на майка си.
Старицата била паднала на дясната си страна, главата й се намирала най-близо до решетката на камината, тялото било проснато върху чергата, краката - върху дървения под извън нея. Останките на възрастната жена приличали на обгоряло дърво, по-скоро опърлени, отколкото унищожени от огъня и все още тлеещи. Тялото бил изпепелено, като купчина въглени, покрити с бяла пепел, главата и крайниците също били обгорели.
В камината нямало огън и свещта в свещника наблизо била напълно изгоряла. Въпреки че чергата била толкова просмукала от мазнините на тялото, че „не могла да бъде изчистена", подът дори не бил променил цвета си . Близо до унищоженото тяло се намирали някакви детски дрехи и един книжен параван. Те изобщо не били пост радали. Като се има предвид, че основната причина за-смъртта при пожарите е задушаване от дима, интересно е, че дъщерята изобщо не усетила признаци за пожар, докато не видяла овъгленото тяло на майка си. В къщата през същата нощ имало и други хора, но никой от тях не усетил пожара.
Както и в други случаи от онова време, в последвалите съобщения за инцидента се обръща голямо внимание на „обстоятелството", че вечерта преди смъртта си госпожа Пет била погълнала „голямо количество силен ликьор", за да отпразнува завръщането на другата си дъщеря от Гибралтар. Все пак, благодарение на прилежното изследване на историка Питър Кристи, ние научаваме истината.
След много усилия Кристи получил от Кралското британско дружество копие на писмо с дата 28 юни 1744 г„ написано от господин Р. Лъв - както изглежда, най-ран-ното описание на случая. Подробностите от това писмо, които ние имахме щастливата възможност да проучим, са приведени в списанието „Философски трудове" („РН.ио-юрШссй Тгапзасйоп^').
Господин Лъв присъствал на съдебното дознание и научил, че жените си легнали около 10 часа вечерта, а тялото на майката било намерено в б часа сутринта. В писмото се потвъпждава, че в камината нямало огън и че, обратно на някой по-късни съобщения, госпожа Пет „не била погълнала ликьор, нито била пристрастена към пиенето на джин". То потвърждава, че крайниците и част от главата на жертвата не били изгорели, а дървеният под дори не бил опърлен. Костите били така добре калцирани, че останките лесно се напъхали в ковчега. Въпреки всички тези аномалии, съдът излязъл с постановление за „смърт при нещастен случай".
Грейс Пет е пример на жертва, за която при разследването се установява, че не е била пристрастена към алкохола и не е пила в нощта на смъртта си, но по-късно мълвата непрекъснато й пририсва поглъщане на „голямо количество силен ликьор".
Изследвания
По време на нашите проучвания се свързахме с няколко старши офицери от противопожарната служба. Единият от тях, Тони Макмън, бе с 25-годишен стаж като пожарникар. Известно време е бил помощник-ди-визионен командир и е чел лекции в Колежа на Пожарната служба в Глостършир за предотвратяване на пожари извън официалната програма - за спонтанното самозапалване на хора. Сега е заместник-начал-ник на Пожарната служба в Хърфорд и Ус-тър. Встъпването на Тони в спора за ССХ било истинско кръщаване с огън. По онова време той бил прикрепен към пожарната команда на Ланкашир.
„Около 12.30 на обяд на 4 март 1980 г. ми се обадиха да отида на мястото на пожар, за който са „съобщили хора". Така на жаргона на пожарната команда наричаха случаите, когато някой е хванат в капан от пожар вкъщи или пожарите с фатален край." Адресът е в Чорли, една къща от цяла редица залепени една до друга къщи, в която живеела възрастна дама. Когато Тони пристигнал, той очаквал много пушек и пламъци, но признаците на пожара необяснимо липсвали. Полицейският офицер, който го посрещнал там, му съобщил: „Трябва да го видите, за да повярвате!". Тони влязъл през официалния вход и минал в дневната отзад, в която имало легло. Това, което видял на пода, го накарало да се втрещи. Там били останките от старата дама.
„Горната част на тялото на жената лежеше в камината, а долната -• на килима. Всичко, от колената до черепа, представляваше напълно изгорели останки - чиста пепел. Краката от колената надолу не бяха засегнати. Огънят не бе нанесъл никакви щети на пространството наоколо, въпреки че пушекът бе повредил горната част на стените близо до тавана."
Точното време на смъртта било определено от обстоятелството, че минувачите и съседите забелязали големи кълба дим и искри да излизат от комина около 21.30 ч. предната вечер. Обаче едва петнадесет часа по-късно един съсед се отбил да види възрастната дама и заварил странната трагедия.
В стаята имаше кофа. Предположихме, че докато жертвата се е облекчавала, е припаднала върху откритото огнище, в което горели въглища. Когато се сблъсках за първи път с това явление, бях потресен. Никога не бях виждал такова нещо преди това, хората от ,^>ърза помощ" и полицията - също, въпреки, че, както и останалият персонал на пожарната служба, съм присъствал на много пожари с фатален изход. Дори костите бяха изгорели, но при оглед на предметите наблизо - табуретка с изкуствен косъм или дрехите вдясно от останките, се виждаше, че са само изцапани.
По онова време нямах представа, какво е това. Някой ми спомена, че това било „спонтанно самозапалване на хора" и аз наивно приех обяснението, без да знам точно какво означава. Чак по-късно започнах да се чудя какво ли може да бъде това явление.
Било проведено разследване в мировия съд в Чорли, където било съобщено, че решението за „смърт при нещастен случай".
Тони се заинтригувал и през следващото десетилетие се посветил на изследване на явлението и събиране на материал от страната и чужбина. Той вършел това в свободното си време и на собствени разноски. Някои материали дошли от колегите, които по същия начин били свидетели на случаи, при които жертвите се превръщали в пепел. Необходимите за това температури би трябвало да превърнат непосредственото обкръжение в истински ад, но в много от случаите възпламеними обекти на сантиметри разстояние от пожара били само об-горени.
Q. E. D.
Какво е това, което може да превърне дори костите в пепел, но да остави всичко наоколо горе-долу недокоснато от огъня? Някои учени и специалисти по пожарите вярват, че ще намерят отговорите в съвременната наука за пожарите. В документалната серия на „БиБиСи" „О.ЕВ" в програмата, озаглавена „Един случай на спонтанно самозапалване на хора", .излъчена на 22 април 1989 г. и впоследствие показана в Съединените щати, са представени различни хипотези. Те се основават на явлението, наречено „фитил" или „ефект на свещта", несъвместимо с кислородния недостиг в зат ворено помещение. Дейвид Холидей, съдебен експерт към Столичната полицейска служба, твърди, че във всеки обследван от него случай задължително наблизо е имало запалителен източник.
Възможни запалителни източници са .налице почти във всяко помещение от една къща. Но означава ли това, че те са причината? Наистина ли огнищата или печките в помещенията на пожара са били запалени по време на възпламеняването? Дейвид Холидей смята, че жертвите или са били пияни, или са претърпели сърдечен удар с фатален край, след което са паднали върху запалените уреди. Веднъж предизвикан, ефектът на свещта се развива с пълна сила. Д-р Дугал Дрисдейл от Единбургския университет обяснява в същата програма, а по-късно и в един разговор с нас, какъв е механизмът.
„В известен смисъл едно тяло е като свещ - само че с обрати подреждане. При свещта фитилът е вътре, а парафинът - отвън; Докато фитилът гори, свещта се топи, като течността се всмуква във фитила и изгаря. При тялото, което се състои от голямо количество мазнини, мазнината се топи и се просмуква в дрехите, изпълняващи ролята на фитил, и горенето продължава."
В програмата д-р Дрисдейл демонстрира теорията с помощта на салам от животинска мазнина, увит в парче плат. Той запалва увития салам от единия край и го изгаря пред камерата в забавен кадър до другия край. Но какво да кажем за костите? В повечето случаи на ССХ даже костите се превръщат в пепел.
Експериментът за ефекта на фитила бе вече показван по телевизията в рубриката за ССХ на вечерните новини по „БиБиСи-2" през януари 1986 г. Тогава бе проведен от професор Ги, почетен професор по съдебна медицина в университета в Лийдс. И в този случай не бяха използвани кости, макар професорът речовито да убеждаваше интервюирания, че ако бяха там, със сигурност щяха да се превърнат в пепел - твърдение, което никой не бе в състояние да подкрепи с демонстрация. Какво имаше да ни каже професор Дрисдейл? Вярваше ли той, че тези експерименти са оборили ССХ, както намеква програм&та О.Е.ВЛ „Не разполагам с експериментални данни да докажа, че това може или не може да стане. Налице са съкрушителни научни доводи против и няма такъв механизъм, чрез който това би могло да се извърши. Лично аз вярвам, че „ефектът на фитила" може да обяс-ни пълното унищожаване на тялото. Възпламеняването не е спонтанно, а външно."
Независимо от това д-р Дрисдейл потвърди, че докато теорията е проверявана в лабораторията, „никой не е успял .да превърне кости в пепел при тези условия".
Това не е ли един силен довод против хипотезата за фитила като обяснение за ССХ? Превръщането на костите в пепел е. може би най-трудният факт за обясняване. Изглежда дори демонстрацията в програмата не протече така гладко, както водещите се стараеха да убедят зрителите, което бе потвърдено и от д-р Дрисдейл. '
Оригиналното парче сланина, осигурено от „БиБиСи", не искало да се запали и опитали с друго парче. Това, което зрителите видяха, бе редактираната част от филма, докато д-р Дрисдейл полагаше усилия да накара експеримента да тръгне. Той ни разправи: „Този опит отне много време. Може би подобни тестове наистина изискват много време, но накрая нещата тръгват. Разбира се, всичко зависи от количеството мазнина в образеца. Типът плат, който се използва, изглежда" също е важен. С някои платове става по-добре, отколкото с други".
Смяташе ли той, следователно, че е по-вероятно пълните хора да станат жертви на ефекта на фитила?
„Това следва, да. И много от жертвите са пълни. Но не всички. Има примери, при които жертвите са слаби."
Но даже ако ефектът на фитила може да действа не само върху парче чиста мазнина, но и при жив организъм, съставен от около 60-70% вода, как е възможно огънят да се концентрира в непосредствена близост до тялото, без да се разпространява върху околните предмети? Стан Еймс, завеждащ отдел „Реакция към огън" в Службата за изследване на пожарите в Борамуд, мисли, че разполага с отговора.
В програмата д-р Еймс разгледа помещение със затворени врати и прозорци. Човекът в него припада върху източник на пламък и дрехите му се запалват, предизвиквайки ефекта на фитила. Тъй като помещението е затворено, съдържанието на кислорода пада до около 16 %. При това ниво тялото продължава да тлее, но недостатъчното количество кислород пречи на разпространяването на огъня.
С цел да се провери хипотезата, в изолирана от въздуха камера вместо тяло е поставено кресло заедно с други предмети, след това запалено и оставено за шест часа. Водещият осведоми зрителите, че демонстрацията ще покаже, как едно тяло може да се превърне в пепел „или в този случай, как от креслото ще останат само пружините". Каквото бе обещано обаче, не се осъществи. Седалката и гърбът на креслото, въпреки че силно обгоряха, останаха до голяма степен непокътнати. То определено не изгоря „до пружините си". Във всеки случай, как може един предмет, съставен от огнеопасни материали, да служи за заместител на органична тъкан? Нучихме, че е била необходима цяла сутрин, за да се разгори креслото изобщо.'
Сценарият с „ефекта на фитила" и „липсата на кислород" все още не е демонстриран като ефективно обяснение на така наречените смъртни случаи от ССХ и си остава само теория. Съмнително е също така предположението, че жертвите просто падат бездиханни до източник на огън, върху което се 'крепи горната хипотеза. Аутопсиите на много жертви показват, че са умрели от задушаване, дължащо се на поглъщане на дима от огъня. Тези хора са били живи, когато са започнали да горят, което поставя въпроса, защо не са загасили огъня? Освен това „обяснението" на скептиците е приложимо само към случаите на хора, намерени изпепелени в плътно затворени стаи.
Експоертите - какво казват те?
Експертите по кремация нападат унищожително обяснението за ССХ, изтъкнато от програмата О.ЕО. Госпожа Валери Бенет е служител в местната управа и квалифициран управител на крематориума „Овърдейл" в Болтън, Ланкашир. Авторът Питър Хъф й показа няколко фотографии с жертви на ССХ. Тя и колегите й бяха шокирани от снимките. Не емоционално, а професионално. Те не можеха да повярват на това невероятно унищожение и на липсата на каквито и да е останки от скелета. Госпожа Бенет върна фотографиите с коментара: „Ние кремираме тела при температури между бООоС и 950оС средно за час и половина и винаги остават кости, а не пепел."
Но какво ще стане, ако процесът на кремация продължи няколко часа? Това би ли превърнало костите на прах?
„Единственото, което ще стане, е костите да продължат да горят и да почернеят. Накрая пак ще намерите кости - не прах. По-големите кости са все още разпознаваеми - например костите на таза и бедрата."
Преминава се към един последен етап, който превръща костите в прах. Останките се поставят в „кремулатор", където биват стрити на прах от осем тежки железни топки.
Какво е мнението на госпожа Бенет за хипотезата за кислороден недостиг, обясняваща наличието на други невредими предмети в стаята. Твърди се , че при тези условия тялото бавно ще се превръща в пепел. И все пак процесът на кремация протича при съвсем различни условия, По време на кремацията крематорът непрекъснато подава огромни количества свеж въздух под налягане с вентилатори. Ако това не се прави, какъв ще е резултатът?
„Тялото би било едва обгорено - обясни госпожа Бенет. - Просто не мога да разбера, как човешко тяло би могло да генерира достатъчно топлина, за да превърне помещението в крематор."
Главният специалист Питър Торили добави: „Ако спрем кислорода, тялото просто ще се овъгли. То не би продължило да гори".
В заключение г-жа Бенет заяви: „Не мога да си представя, че с огън в обикновено помещение може да се постигне това, което ние не успяваме при интензивно нагряване и контролирани условия. Имали сме случаи на хора, паднали в огън и умрели. Дрехите им са обгорени, но при нито един изгарянето не бе проникнало навътре. Винаги плътта и скелетът остават".
Питър добави: „Черепът невероятно трудно се унищожава дори в процеса на кремация, а при много от тези случаи на ССХ даже черепът е изчезнал".
Случай 1
Какво да кажем за класическия американски случай с Мери Рийсър? В понеделник на 2 юли 1951 г. тялото госпожа Рийсър и креслото, в което е седяла приживе, са намерени напълно изпепелени. Огънят не е засегнал други предмети в апартамента, въпреки че според разносвача на телеграми, прозорците били отворени. Разследването на авторите, включващо проучване на свидетелските показания пред агенти на ФБР, разгромява предположението на скептиците, че ефектът на фитила може евентуално да обясни смъртта на Мери Рийсър. Според теорията за ефекта на фитила за достигане на крайния резултат са необходими много часове бавно тлеене. Скептиците, като американските изследователи Джо Ни къл и Джон Фишър, твърдят, че госпожа Рийсър е заспала в креслото, пушейки цигара, създавайки условия за действие на ефекта на фитила в продължение на дванадесет часа. Рапортите на полицаите показват, че госпожа Рийсър първоначално си е легнала в леглото и след това в ранните часове е станала, може би за глътка свеж въздух. Седнала е в креслото, където я сварва големият пожар не по-късно от 4,20 ч сутринта - времето, когато електрическия й часовник спира от високата температура, само няколко часа преди пепелта й да бъде открита.
Случай 2
Много са записаните случаи на хора, лумвади в пламъци на открито. Д-р Дьорд Егели от Института по физика в Будапеща, Унгария, описва трагичен случай, станал на 25 май 1989 г. Един инженер заедно със съпругата си пътували края село Кересюд, когато мъжът почувствал нужда да уринира. Той спрял колата и отишъл до някакви храсти. Изведнъж жена му станала свидетел на ужасна гледка. Нейният двайсет и седем годишен съпруг бил заобиколен от синьо сияние. Той разперил широко ръце и паднал на земята.
Докато потресената жена се опитвала да се погрижи за мъртвия си съпруг, спрял автобус с лекари, които се връщали от конгрес. Едната от маратонките на жертвата била събута от енергийния удар и в нея се виждала прогорена дупка. Аутопсията по-късно установила, че вътрешните органи в коремната област овъглени.
Компютърният оператор Пол Касъл имал повече късмет. Той е една от няколкото жертви на ССХ, които са оцелели, за да опишат случилото се. На 25 май (какво съвпадение! )1985 г. младежът се връщал вкъщи през Степни Грин, Лондон, когато горната част на тялото му била обхваната от пламък.
Според него приличало на гигантска газова горелка, лумнала изведнъж, сякаш дрехите му били напоени с бензин и запалени. Болката от изгарянето го накарала да тича панически, след което паднал на земята и се свил на кълбо. Пламъците спрели също така внезапно, както се появили, сякаш би ли изключени. Пол се добрал до близката лондонска болница, където останал през нощта, за да лекуват изгарянията му. В болничните документи те били описани като силни, но повърхностни. Пол Касъл е наистина човек с късмет.
Теории
В книгата си ^Спонтанно самозапалване на хора" Питър Хъф и Джени Рандълс са документирали случаи, станали на открито, и са записали интервюта с хора, оцелели след ССХ. Според тях не е имало запалителни източници наблизо. Какви са тогава възможните обяснения? Те варират от трудно разбираеми области на физиката до напълно мистериозни.
Кълбовидната мълния е явление, непризнато от научната общност допреди близо двадесет и пет години, и даже днес много физици не желаят да я приемат за факт. Това се дължи на противоречивата й природа. Тези блуждаещи кълба от, електрически заредена плазма понякога изглеждат като управлявани от разум. С диаметър от няколко сантиметра до повече от метър, кълбовидната мълния не се появява само при гръмотевична буря. Това рядко явление е наблюдавано на открито, в сгради и даже в тялото на самолети. Има случаи, при които, противоположно на очакванията, явлението не се съпровожда с генериране на топлина, както и такива, при които вода и стъкло са се изпарили, а металът е изкорубен-Възможно ли е в човешкото тяло да се образува кълбовидна мълния, която внезапно да освобождава цялата си енергия наведнъж, причинявайки бързо изпепеляване?
Друга теория предполага ядрена реакция вътре в тялото. Американският изследовател Лари Арнолд допуска съществуването на елементарна частица, която той нарича „пиротрон". По-интересна е дискусията около „студената ядрена реакция".
Когато през март 1989 г. д-р Мартин Флайшман и професор Б-Стенли Поне публично демонстрират студен ядрен синтез с вода и термоенергийните му последствия, предизвикват голяма възбуда. Това би било евтин и по-безопасен начин за производст во на ядрена енергия. Но учените не успяват да повторят експериментите и откритието се дискредитира. Сега становищата на физиците относно студения ядрен синтез са много резервирани, въпреки че повечето японски учени го приемат за факт. Флайшман и Поне продължават своите изследвания в лабораториите на „Тойота Мо-тьр Къмпани".
Ако студеният ядрен синтез се окаже наистина възможен, какво отношение би имало това към самозапалването на хора ? Според един физик, който държи да остане неназован, напълно правдоподобно е калият в човешкото тяло да участва в подобна реакция. Този елемент е концентриран в главния и гръбначния мозъка и мускулите на скелета. Процесът би трябвало да протича при много висока температура, възможно до нажежаване, и би приключил за секунди или най-много за няколко минути. Липсата на калий в крайниците би ги оставила относително незасегнати и при тази скорост на пожара едва ли ще пострадат заобикалящите вещества. „Пусков механизъм" би могло да се окаже силно електрич-но или магнитно поле.
Джон Хеймър, бивш следовател и специалист по следствен оглед към полицията на Гуент в Уелс, се сблъскал за пръв път със ССХ през един студен зимен следобед на 1980 г. Оттогава се посвещава на този въпрос. Той предполага, че причината за явлението е електролиза на водата в .тялото. Епекфичен заряд би могъл да предизвика разпадане на водната молекула на съставните й газове - кислород и водород. Известно количество налично статично електричество в тялото би могло да възпламени искрата, която да сложи началото на големия пожар.
Сред „по-свръхестествените" обяснения се споменава за връзката на спонтанните пламъци с активността на полтър-гайстите. Депресираното състояние на някои от жертвите също е коментирано. Развива се възгледът, че „желанието за смърт" при потенциалните самоубийци е причината за избухването им в пламъ-ци.което е категоричен пример за господството на „духа над материята". Известно е, че негативната психическа настройка.
|
СПОНТАННО САМОЗАПАЛВАНЕ НА ХОРА
