|
...от Скот-Елиът - "Историята на Атлантида - ясновидско проучване" се казва. В нея доста систематичничко и последователно е разгледано кои земи е обхващала Атлантида, какви останки има и до днес, пък нещо за бита и цвилизацията ни тогава... Има любопитни неща там.
Конкретни антропологични останки? - точно вчера споменах, че пишеше в пресата преди не много време за открит дву-три метров човек с едно око - като на някои древни скални рисунки. Това е циклопът от легендите и още по-добре казано някой изостанал представител на Третата коренна раса /защото заедно с Четвъртата, атлантската раса, се е доразвивала в своите подраси и Третата; както сега, въпреки че се заражда Шестата раса (от шестата подкоренна на Петата), Петата има да си роди още една - седма подраса/... Незнам разбра ли се нещо?
На мен обаче друго ми беше интересно в книжката и реших да ви постна малко - за тогавашните летателни апарати!
Ето:
“Трябва да се признае, че нашата Арийска раса е постигнала значително по-високи резултати почти във всяко едно отношение в сравнение с Атлантската. И все пак информациите за техните научни и културни постижения в областите, доразвити от нас, представляват интерес като белег за висините, достигнати от цивилизацията в онова далечно време. От друга страна, характерът на научните постижения, с които те ни надминават, е така удивителен, че човек недоумява как една цивилизация може да е дотолкова непоследователна в своето развитие...
.............
Ако напоителната система в Града на златните порти може да ни се стори невероятна, то двигателната сила, употребявана от атлантите, е дори още по-чудна. За придвижване по онова време, освен другото, са използвани летателни машини - въздушни кораби /когато е писана книгата, не е бил изобретен още самолетът. - б. ред./. Това превозно средство не е достъпно за всекиго. Прислугата, обикновените работници пътуват пеш или с първобитни каруци, теглени от странни животни. Да притежаваш въздушен кораб тогава е все едно да притежаваш частна кола или още по-точно - яхта днес, тъй като са в много ограничен брой поради стойността си и сложната изработка. Обикновено са устроени така, че да побират малко хора. Повечето от тях са двуместни, но има и такива, които побират 6 и дори 8 пътника. По-късно, когато войните слагат край на Златния век, повечето от военните морски кораби са заменени с въздушни, които като военно средство са много по-мощни от пасажерските. Те са реконструирани така, че да побират 50, а понякога дори до 100 войника. Материалът за изграждането на тези въздушни кораби е дърво или метал. В първия случай се използват извънредно тънки дъски, напоявани със специална смес, която без да увеличава съществено теглото им ги прави здрави като метал, като така се осигурява необходимото съчетание от здравина и лекота. Когато за изграждането на корабите се използва метал, той обикновено е сплав от два бели метала и един червен. Получаваната сплав е бяла и прилича на алуминия, но е много по-лека от него. Рамковата част на въздушния кораб се покрива с дебел лист от този метал, запояван електрически. Но били те дървени или метални, повърхността на тези кораби е съвършено гладка и цялостна, без видими белези от скрепяването; на тъмно те леко светят сякаш са намазани с фосфоресциращ материал. Отгоре са изцяло закрити, защото при развиването на висока скорост е невъзможно да се стои на открита палуба, дори с осигуровка. Уреди за задвижване и управление има и в двата края на кораба. Но най-интересното е двигателната сила, употребявана в онези далечни времена - изглежда първоначално хората са си служели с личната сила, наречена врил, при което не е било от съществено значение дали в помощ ще се използва и някое механично приспособление. По-късно обаче започва изкуствено да се придобива такава сила по начин съвършено непознат ни днес. Тя също действа посредством определени механични устройства. Тази съвсем неизвестна на съвременната наука сила е от етерно естество и въпреки че сме далеч от разрешаването на въпроса с добиването й, можем да опишем поне начина, по който е използвана. Няма съмнение, че използваните механични приспособления са толкова разнообразни по своята конструкция, колкото са на брой корабите.
Следващото описание дава представа за въздушния кораб, с който веднъж трима посланици на царя от северното царство на о.Посейдон летели до двора на южните си съседи.
За генератор на енергията служи здрав и тежък метален сандък, поставен в средата на кораба. Оттам тя тече по две големи, меки тръби към двата края на кораба, както и по осем допълнителни тръби, извиващи се по корпуса на кораба отвън. Тези тръби имат отверстия отвесно надолу и нагоре. В началото на пътешествието се отварят обърнатите надолу клапи на осемте допълнителни тръби, докато всички други клапи са затворени. Потокът, излизащ от тези тръби удря с такава сила земята, че корабът се изстрелва нагоре и по-нататък за опора му служи самият въздух. След като се издигне достатъчно високо, в действие влизат гъвкавите тръби в двата края на кораба, обърнати така, че да го тласкат в избраната посока, а клапите на осемте допълнителни вертикални тръби се полузатварят, за да се намали енергийния поток към земята до степен да се поддържа достигнатата височина. Силата на потока преминава по такъв начин изключително към главната тръба, чийто край е насочен надолу под ъгъл 45° спрямо хоризонталната ос на кораба и служи както за поддържане на издигането, така и за придвижване напред. Управлението се осъществява посредством изменения в положението на тази тръба, предизвикващи веднага съответни промени в курса на кораба. Постоянен контрол над нейното положение обаче не е необходим. При самото потегляне тя може да се закрепи в желаното положение и да не се пипа повече до пристигането. Максималната скорост, развивана от корабите, е около 100 км в час; траекторията на движението им никога не е права линия, а вълнообразна, така че корабът ту се спуска към земята, ту се отдалечава от нея. Максимално достиганата височина пък не надминава няколко стотин стъпки, тъй като разреденият въздух нагоре не дава достатъчна опорност. Затова, когато се случи по пътя да се издигат високи планини, корабите се принуждават да изменят курса си и да ги заобикалят. Най-високите върхове, над които може се прелети, не надминават 300-350 метра. При пристигане на местоназначението се изпуска поток от тръбата в предния му край, насочена леко към земята, при което въздухът служи за спирачка, докато двигателната сила в другите тръби се намалява постепенно.
Остава още да разясним действието на осемте вертикално разположени тръби, когато са отворени горните им клапи. Те се използват при воденето на сражения. Енергийните потоци, с които разполагат въздушните кораби, се насочват към неприятелския кораб с цел да се наруши равновесието му и да бъде обърнат. Това неблагоприятно за противника положение се използва, за да бъде атакуван с бойни машини наречени “овни” и съответно да бъде превзет. Друга опасност за кораба е да бъде свален направо на земята, ако необходимата маневра с клапите не бъде извършена достатъчно бързо. Каквото и положение да заеме той, енергийният поток трябва да преминава през тръбите, насочени към земята, докато насочените нагоре трябва да са затворени. За да възвърне корабът нормалното си положение, се използват четирите тръби насочени надолу, поставени в единия край на кораба, докато другите четири се затварят.
Освен въздушни, атлантите притежават и морски кораби, движещи се на същия принцип, но с по-мощен енергиен поток."
Това беше
|
Има една книжка... [re: SHA]
