|
Здравей Лео,
По повод последното изречение от твоя постинг за писаните закони и тяхното неспазване - много хубаво ми беше като четох наскоро в една книжка (изучаване на духовния свят, чрез вкарването на хора в хипнотично състояние и изучаване на живота им след физическата смърт между отделните превъплъщения)... Говореше се повече за живеенето в астрала... И хубавото беше, че там сам виждаш своята йерархия и не се опитваш да ходиш където не ти е мястото, защото знаеш докъде ти е поносимостта и доколко ти се позволява... Има си закони, които не си и помисляш да прескачаш... защото просто не можеш! Тук прескачаме земния закон, но божесвения пак не можем - бой по главата до освестване .
За времето - виж колко е странно, а? Ние го имаме, защото имаме нужда в този свят от него, не че то има стойност на друго ниво . В малко по-друг аспект казано ще препиша тука нещо, което под друго име и в друг клуб казвах на Дух:
Времето е нищо! И затова никога не стига и в същото време винаги е достатъчно. Зависи само колко много е вътрешното ни притеснение от него - тогава става властно или не. Колкото повече се надпреварваш с него, генерираш вътрешно напрежение, което влияе на околната обстановка и съответно нещата не се свършват според определеното ВРЕМЕ, а да не говорим за ЕНЕРГИЯТА, която сме изхабили в надпреварата... Нооооо, колкото по-спокоен си, така леко се придвижват нещата...така гладко вървят...че онова “притеснителче” в предходния случай просто се влачи СЛЕД теб... /е, все пак буквално залепнало по петите ти.../
Това конкретно за надмогата на времето ТУК.
"НЕ МОЖЕ да се пътува в бъдещето, освен в малки отрязъци от време, най-много часове. Скокът в бъдещето е фикция." Това ми напомни нещо - майка беше разказвала как си подремва на дивана в хола през деня и вратата се отваря - пристига си сестра ми с нейна приятелка... Тя им казва "а, дойдохте ли си вече" и пак заспива... и нещото се повтаря - отваря се вратата, но понеже тя вече го е преживяла им казва "колко време мина, аз пак съм заспала", а те - "ние сега влизаме!". Тя съвсем реално си вижда момент след две-три мунити (или както може да се определи там времето, защото може и час да е минал). Това обаче физическо пътуване ли е?
За пътуване на съзнанието във времето - може, точно защото време няма на нивото на съзнанието.
Пророчества има, видели не ден-два напред, но и стотици години! А Откровенията пък - с хилядолетия, ама кой може да ги даде (понесе?!)...
Сега трябва да изчезвам, че работа ме чака . Привет, Лео...
|
Re: Пътуване във времето..... [re: LEO]
