ако някой ми каже, че никога нищо странно и необяснимо не му се е случвало - няма да му повярвам. разбира се, някои от нас, хората, са с по-притъпени възприятия и не забелязват "тънките" неща. но това не означава, че те не са около тях. странно движение на въздуха... понякога сякаш времето е спряло.. или пък нещо, което като че ли си преживял вече веднъж... такива работи. какво ще кажете например за следното: беше 1991г. тогава живеех под наем с 1 приятелка в неприятния софийски квартал "толстой". жилището беше безотрадно малко, така че се налагаше да спим в 1 стая. аз спя здраво и заспивам като откъснала се ненадейно от стряхата ледена висулка. по тази причина почти никога нямам време да угася нощната лампа.така беше и в онази нощ. не зная по кое време и от какво съм се пробудила. в стаята беше топло и на "първо ухо" - тихо. въздухът сякаш вибрираше и това се забелязваше най-добре в светлината на лампата. от вибрациите се получаваше нещо като звук, но не се точно чуваше, а сякаш преминаваше през цялото ми тяло. не можех да мръдна ни ръка, ни крак, чувствах се като насекомо в капка смола, но не усещах тревога или страх или друго неприятно нещо. постепенно в стаята стана някак хладно, а трептенията се ускориха така, че почти не се забелязваха, но отново не можех да се движа. аз спя по корем. усетих натиск около раменете и краката си. мек, но решителен. нещо като че се опитваше да ме прегъне и да ме вдигне от постелята. ако лежах по гръб, може би щеше да успее? не зная. тогава се опитах да извикам по име моята приятелка. гласът ми сякаш се сля с трептенията около мене и не беше по-силен от тях. виждах я как спи в другия край на стаята, можех да преброя косъмчетата в кичурите на косата й, разпилени по възглавницата, но не можех да я извикам колкото и да се напрягах. но пак не усещах страх. натискът върху мен рязко се прекрати. постепенно и вибрациите в стаята изчезнаха. вече можех да се движа и събудих приятелката си. поговорихме малко за случилото се, така че съм сигурна, че не е било насън. тогава тя не прояви учудване, но след години веднъж повдигна въпрос за онази нощ. питаше ме дали не е сънувала, че съм я събудила и съм говорила с нея за онези неща. не беше сънувала. или друго: преди няколко години сънувах срашно неприятен сън. не, че в него имаше нещо страшно, но се събудих обляна в лепкав страх, трепереща, със затруднено дишане и се разревах като глупак в нощта. в съня си следвах по някаква непозната тиха улица 1 моя бегла позната, която вървеше с голям кръгъл дървен поднос с купчина зрели мушмули в ръце. кой знае защо не исках тя да ме забележи и се прокрадвах тайно. стигнахме до дворни врата, слязохме 3 стъпала надолу, прекосихме малка градина и влязохме в някаква къща. изкачихме се на втория етаж и се озовахме пред остъклена с матово стъкло врата на дневна стая. върху стъклото беше гравирана особено красива странна рисунка.седеше доста необикновено върху простата талашитена холна врата, като диамант върху входна изтривалка, ако си представяте какво искам да кажа. момата, която следвах, побутна вратата и влезе. шмугнах се след нея. намирах се в "г"-образна стая с някакви кресла, диван и столове. в малката чертичка на г-то имаше маса, а на нея - родопско одеало и парче тъмносин сатен. почувствах се смъртно уморена и ми се прииска да легна върху масата. тогава отнякъде се появи усмихнато лице, без човек към него, и каза: -"още не е време." събудих се, вече ви казах как. поревах. не ми мина. къпах се. не ми мина. пих чай. не ми мина. тогава иззвъня телефонът. беше майка ми, която през сълзи ми съобщи, че 1 много близък на сърцата ни и кръвно свързан с нас човек токущо е починал при катастрофа. отскоро той живееше в друг град и още не го бяхме посещавали. едва дочаках да се развидели и заминах. пътуването беше мъчително със своето очакване за смърт. за да се поразсея извадих тефтер и молив от чантата си и записах снощния сън. на слизане от автобуса тефтерът изпаднал. какво беше удивлението ми на фона на голямата покруса, когато разпитвайки за адреса се озовах... сещате се вече, нали? на същата улица, със същите 3 стъпала пред градината, пред същата странна врата с кристално стъкло на втория етаж и в същата г-образна стая. на масата на мястото от съня ми в ковчег върху родопско одеало покрито с парче тъмносин сатен лежеше моят скъп млечен брат... историята не свършва дотук. върнах се у дома. разказах на родителите си за случилото се и съня си. никой не беше много впечатлен, предвид обстоятелствата. няколко дни по-късно телефонът иззвънял и някакъв мъж казал, че е намерил тефтера ми. в него открил квитанция от телефонна сметка - бях платила тел. на родителите си. баща ми отишъл да прибере тефтера и ми се обади. тогава аз го помолих със собствените си очи да прочете последните ми записки. така че - странни неща стаат. вероятно всяко от тях си има обяснение. но понякога обяснението е още по-необичайно от случилото се. какво ще кажете за това? поздрави от НеОНеЛ