Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско гражданство на шест годишна възраст когато се премества да живее в България със семейството си. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).

Луканов започва да играе важна роля в т.нар преустройство, което той превръща в щурм за отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Правителството на Луканов пада след публични протести пред Мавзолея, където са изкарани миньорите от Перник под ръководството на Мирчо Кирилов Стоименов.От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание [1] му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.

От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация "Кайлъка". На 2 октомври 1996 той е застрелян пред дома си в София, но при разкопаване на гроба му, се оказва, че вътре няма никой, което става повод за огромен скандал, и падането на Румен Петков от поста министър на Вътрешните работи.

Празния гроб също като при възкресения Христос е признак, че е прибран в космическите селения на плеядинците!(Само дето Христос е орионец и е при орионците)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от agentOO6 на 09.09.09 08:24.