Сега ще ти обърна внимание на един факт - когато сателит пресича небесната шир от навлизането си в осветената зона до хоризонта той запазва ъгловата си скорост, но когато самолет премине зенита и започне да "пада" към хоризонта ъгловата му скорост пада драстично. На 80 км земна дистанция(т.А - наблюдател, т.В земната повърхност под самолета) неговата ъглова скорост от гледна точка на наблюдателя е примерно 1/12 от градусът, докато сателитът има поне 1/3 ъглова скорост въпреки падането си до 10 градуса. Защото самолетът е ниско на 10 км с 600 км/час, а сателитът е орбитиран примерно на 500 км с минимум 8 км/сек(първа космическа). И защото кривата на самолета е една с по-къс радиус, а кривата на сателитът с радиус плюс стотици километри. Гледната точка на наблюдателят по отношение на тези криви, техните радиуси и скоростта на движение на обектите. Ако си обърнал внимание белият обект също губи ъгловата си скорост при падане към хоризонта…Това предполага много ниска орбита(ако изобщо е над 120 км и се дефинира като орбита). Скоростта му може да се изчисли много просто по аналогия - 3 градуса захват на 1000 метра са примерно 25 метра ширина на зрителното поле, една секунда през тях e означава 25 м/сек~77 км/час; 3 градуса захват на 10 километра, една секунда през тях означава 250 м/сек.~ 770 км/час(пътнически самолет); 3 градуса захват на 100 км означава 2,5 км/сек.~7700 км/час(7,4 мах). 100 км дистанция от наблюдателя не височина спрямо морското равнище, което означава според ъгълът на наблюдение и по-ниска височина на полета. Засичане може да се направи и на око не е нужен прибор. Разбира се орбитата е предполагаема, обектът може да е на 150 км със скорост 3,75 км/сек.;200 км със скорост 5 км/сек. 200 км са твърде ниска орбита и ако тя не е силно елиптична спътникът ще навлезе в атмосферата на втората-третата обиколка. Първа космическа 8 км/сек.(1,6) - обектът трябва да е на 320 км пряка дистанция(орбита примерно 290 км). При такъв мощен блясък в пъти по-ярък от този на МКС обектът трябва да е огромен! И като прибавим към това забавянето на ъгловата му скорост при падането му на ниски градуси очевидно полетът се извършва в периметъра между 80/150 км(суборбитално) със скорост 2/3,75 км/сек. Такива изчисления се правят аналогично на ум в момента на самото наблюдение. Това си е точно суборбитален апарат най-вероятно ракетен самолет или носител за многократно използване на като "Байкал". Разликата между двете е съществена - ракетният самолет никога не достига първа космическа 8км/сек., за да излезе и се задържи в орбита(по дефиниция 120 км, практически от 180 км нагоре), докато носителят го прави многократно. Съмнява ме дали руските космически войски(има точно такава структура) могат да си позволят толкова много полети с Аякс. Машината и поддръжката й трябва да са ужасно скъпи за едва скалъпеният бюджет на Путин. Най-вероятно става въпрос за Байкал - изкарват военни спътници.


За да се заснеме обектът в детайли трябва MTO 1000/А(80x) или АстроРубинар100(120x) с CCD матрица инсталирани на хидравлична тринога с използване на бленда за изолиране на излишната светлина и очертание структурата на обектът. Фотоапарат трябва да има много бърз кадър и заснемането да се осъществи на 55 градуса от хоризонта след апогей. Не съм убеден, че Tair-300 може да свърши работа но е възможно. Там механичното инсталиране на матрицата ми се вижда елементарно, освен това телеобективът има приклад и спусък за блендата като на снайпер, което при положение че увеличението е поносимо се оказва предимство. Разделителната способност на Tair-300 обаче е твърде малка - по моя лична преценка 9 ъглови секунди, което е три пъти под минимумът.


Обектът ще се появи точно тогава, когато не го очакваш и не си готов. Вероятно ще си доста далеч от камерата или ще изпаднеш в афект, което ще те провали. Колкото повече го дебнеш толкова повече ще ти бяга късмета. Просто се приготви и когато го видиш отново след ден, седмица, месец или година го щракни през 12х камера. Използвай само чисто оптическо увеличение! 12х може да са малко, но заснемането на белият обект ще е голям удар. Бих искал лично да видя видеозаписът…


Аз имам много по-лоши комшии от твоите. Имаме навсякъде въоръжена охрана, която първо стреля после пита. Обикалят с джипки денонощно и осветяват с фарове като по нацистко време. Ако видят човек с бинокъл или МТО на тринога в зоната им на отговорност, последното нещо за което ще се сетят е наблюдение на сателити. В твоя случай най-много да плъзнат слухове, че не си с всичкият си. Настрой камерата по жилищен блок на дистанция поне 1200 метра. Съди за остротата на изображението по очертанието на антените и пропукванията на мазилката. Не бързай! Бавно… На близо има два големи червено-бели комина на завод "6ти септември". Аз си настройвам оптиката по тях но те са далеч. Есента се виждаха лицата на работниците, които боядисаха комините.


При условие, че обектът лети поне на 80 км височина разлика от порядъка на 5-6 км от гледна точка на наземният наблюдател е незначителна в даденият случай. Тази разлика е незначителна даже и за гражданската авиация, макар че тя преминава е 8 пъти по-ниско.


Ау, такива истории за НЛО колко имам на компютъра си ако знаеш. Интересувам се единствено от един тип НЛО и почти от нищо друго. Събирам аналогични наблюдения за него и внимателно сравнявам всичките им елементи. Това на кой какво видял съм престанал много отдавна да обръщам внимание.