Нещата стоят така - сателитът през деня е абсолютно невидим, а вечерно време се наблюдава като малка светеща точка, която се движи по небето. Видими са само тези сателити, които попадат в осветената от Слънцето зона. В даден момент панелът отразява слънчевите лъчи по посока на наблюдателят и се получава много ярък проблясък. Но този проблясък може да се получи и без сателитът да се вижда като точка ако е твърде далеч или е отразяващата повърхност или поглъща светлината или я отразява в друга посока.Това, което си наблюдавал според е мен е точно белият обект, който отдавна съм забелязал. Нетрепкащата ярка светлина идва най-вероятно от изкуствен източник и не е отразена слънчева. Така мисля аз но може и да греша. Поради свръхразредеността на атмосферата, спецификата на двигателната система и височината(80-120 км), на която летят ракетни самолети не оставят никаква конверсия. Конверсия по принцип се получава, когато нагорещеният и отработен въздух от турбината с приблизителна температура 800 градуса Целзий се окаже на -60 градуса. Следата оставяна примерно от зенитна ракета не е конверсия а просто следа от ракетният двигател с твърдо гориво. Такава следа оставят и течногоривните двигатели. А ракетни двигатели на Аякс би трябвало начин да не са с течно гориво+окислител разбира се(примерно водород+кислород или керосин+кислород). Но и в двата случая след определена височина и имайки предвид огромната скорост, оставяната следа съвсем не е такава както при обикновените самолети. Тя е не е видима. При изгарянето си в атмосферата на 60 км височина совалката Колумбия оставяше следи не от двигатели, а от триенето с атмосферата - това е различно. Тук нямаме такава следа,най-вече защото обектът е едно два пъти по-високо. В противен случай бихме го наблюдавали и посред бял ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите