това, което искам да ти кажа е доста в страни от словоизлиянията ти с файл99. ясно е, че на тоя клуб вече (ох, пардон за лошия език, но и на теб не ти е чужд, ако съдя по думата "путки") му се еба майката. вече си имаме по малко от всичко - адрес 4000, предаване за инициативните и предприемчивите и т.н. - знаеш ги тия неща, олд скул бг пич си. в контекста на цялата тая мацаница искам да ти задам 1-2 въпроса, които нямат пряко касателство нито с темата, нито с клуба. а имено: по приказките ти (а и по инфото - айм ливин ин дъ ю ес ъф ей, мадафака) съдя, че си горд американец. кажи ми, кога точно се почувства такъв? колко време ти трябваше? получи ли свободата, която винаги си искал, гледайки натам? пипна ли статуята за гъза? усети ли искрата на демокрацията, която мина от нея в теб? горд ли си с това, че си там? че децата ти имат уникалния шанс да черпят от културата на тази велика нация? и във все тоя ред на мисли - почувства ли се лично ощетен, когато ония самолети почнаха да падат? изби ли в теб едно брутално чувство на вселенска омраза към "копелетата, които си позволяват да правят това с нашата америка"? замислял ли си се изобщо какво е това? гледа ли последния хмм репортаж по си ен ен в стил "открихме касета, която казва как да направим бомба от лайна, пирони и близалки"? между другото, въпросите ми са отправени съвсем сериозно, това не е злободневен смол ток.

на няколко пъти ми се случи да комуникирам или да наблюдавам български американци, върнали се по някакъв повод тук. и от там произлиза последният ми въпрос - защо всички такива сте като по калъп, бе братовчеде?

схващаш ли а чево идьот реч, тавариш?



тъпия дир ми ресетна мненията! мааама му!