Тъжно е, наистина. Аз съм на 24г. Живея с 45 г. мъж. Вече не знам къде да се дяна при мисълта, че съм загубила младостта си и докато се мятам насам-натам в самотата си, годините изтичат. Майка мразеше този човек.Познавам го от 18 годишна. много се карахме с нея заради него и много обиди съм и нанесла. Когато почина от рак преди две години, ми каза, че съм я изоставила. Имаше несполучлив втори брак с алкохолик, който сега тормози единственото ми близко същество- сестра ми. На 14 г.е, сестри сме само по майка, но много я обичам- разликата ни е 10 г. и я гледам като свое дете.Правих на 20г. аборт от Любовника. Той много ме обича, ама докато му е удобно. Тогава живееше с жена си и сина си. Напусна ги. Има проблеми с пиенето. Аз вече бях омъжена за един прекрасен и благороден младеж. Имахме компания. Живеехме на пълни обороти. Не можах да забременея две години. Мислех, че съм осакатена след аборта. Стана ми мания. Мразех себе си, чувствах се виновна пред него и майка му, започнах да пия. А той винаги беше до мен, за да ми помогне. Колко мъка му причиних и на него! Е,Любовника започна да се обажда. Запона едно преследване. Напуснах момчето си засрамена. Не можех да скрия раздвоението и слабостта си.Исках да му дам шанс с друго момиче- да имат деца, да бъдат щастливи. Никога няма да си простя. Сега живея с Любовника и с бебе на три месеца в отдалечени от хората в Банкя, в къщата на родителите му.Никой не мога да поканя, сестра си виждам много рядко. Казвам му, че съм самотна, а той се сърди. На него му е добре- изчистено е, сготвено е, детето е при нас, даже и синът му идва да му помагам в уроците (учителка по български съм и начална учителка). защо ще съм самотна, нали живея с него? Никъде не излизаме. Ревнува ме даже от интернет-приятелите ми, от работниците отсреща, от кратките ми разходки по улицата. Защо ми е да излизам? Да си гледам детето и мъжа- това е според него....
Та кажете на Вашия син за мен. Кажете му, че всяка нощ плача в прегръдките на "любимия" си за моето момче, за младостта си, за майка си. Даже до църквата не мога да отида, ако е лошо времето, да й запаля свещичка. Да мисли вашия син, че може да има много жени, но има един живот и една майка. Да си даде сметка защо е с тая жена и да се запита, гледайки някоя двойка с детенце, дали не е амбицията тази, която го тласка към абсурда. Решил е може би да буде различен!?
Аз това късно го осъзнах.
Моето момче още ме чака, даже с детето. Мисля, че е невъможно да се върна при него- хората ще ни направят живота Ад. А и Любовника няма да ме пусне- той доказа, че за него съм всичко, макар да ме обича по начин, който ме лишава от свобода и щастие.
Моля Ви, пишете ми.
milenova@dir.bg