|
Тема |
Re: [re: мpънмpън] |
|
Автор |
иливap (Counselor) |
|
Публикувано | 19.09.12 22:03 |
|
|
Хм? Не съм съвсем съгласна, че противоположностите се привличат, но не се обичат. Когато противоположностите са от допълващия се вид, е чудесно и ... по мое мнение много по-добре от еднаквостта. Ето ти един пример - аз съм по езиците, мъжът ми - по математиката. Когато се събрахме, аз бях по-емоционалната, а той - винаги спокоен и уравновесен. С течение на времето той започна да показва емоции повече, а аз станах по-спокойна. Той гледа на нещата от различна гледна точка от мен и комбинацията от двете гледни точки дава по-цялостна картина. Е, в началото имаше период на напасване, когато просто трябваше да се срещнем по средата, но (да чукна на дърво) никога не сме се карали, не сме имали скандали, не сме дърпали всеки към своята страна, а от самото начало работихме за интегрирането на двата начина на мислене в едно. И след толкова години заедно вече се получава естествено. Той се вслушва в мен, аз в него и трябва да ти кажа, че не бих заменила тази различност за сходност или както пишеш "идиот като мен". Защото един "идиот" стига, още един и няма да се разберем.
Дир ми изяде B-то на ника Виливар, та временно ще е така. :)
|
| |
|
|
|