Всеки човек може да има най-различни причини да си направи блог. Някои хора имат идеи и искат да ги напишат, не толкова за да бъдат четени, колкото просто да имат записани своите размисли. Електронно става по-бързо, а и можеш да редактираш колкото пожелаеш, докато на хартия ще драскаш, късаш, а после дали ще успееш да си го разчетеш... Например, учител си, мислиш за учениците и изведнъж те осенява гениалната мисъл за формирането на агресията в отношенията им. И пишеш статия по въпроса в блога си, а докато пишеш, се сещаш още неща, които да включиш, мозъкът ти се занимава с темата и ти хрумват още и още допълнителни въпроси и отговори. И става една добра статия, изразяваща гледна точка и идеи, може би различни от общоприетите, може би изцяло новаторски. И на хората им е интересно да четат, гласуват в блога ти, пишат коментари, оформя се дискусия. Това е съвсем нормално и въобще не говори за проблеми в характера, психиката или социализацията ти.

Много хора обаче имат проблем с липсата на уважение (самоуважение и чуждо уважение, въпреки че най-често първото води до второто). Когато в живота си част от фона и не представляваш фактор в някакво отношение, или всеки те третира като подметка, това се отразява на самочувствието ти. И търсиш място, в което ще си велик, ще си господар, ще си някой. Къде може да е това? В някой форум най-често, в личен блог може би... Пишеш статия, но има разлика. Вече идеята не е да напишеш нещо смислено, от което да си доволен и което да развиваш в главата си, а да те оценят другите. Живееш, за да те харесват и оценяват другите. Това вече е проблем. И си е лично твой, точно като блога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите