Наистина поставяш интересни въпроси, но и двамата като ви чета постовете смятам че сте гледали само първата част на Death Note (за игралния филм си говорим нали?!). Когато гледате и 2-та ще разберете отговора на въпроса морално ли е да убиваш убийци, поне от гледната точка на режисьора, щом като накрая дори един бог на смърта рашава че Кира трябва да бъде спрян но да не казвам повече да не загубите интерес. А колкото до въпроса дали ние се определяме спрямо другите поне според мен нещата са точно обратни-ние определяме другите спрямо себе си, очакваме от тях да реагират както ние си мислим че би трябвало, опитваме се наложим своите рамки и разбирания не само върху хората около нас но и върху света като цяло, и затова понякога ни е трудно да разберем дори най-близките си и заявяваме "Тоя свят е побъркан". И, мисля аз, по същата тази причина именно и държим да излизаме победители от предизвикателствата, защото почти винаги си представяме как някой друг на наше място би се справил, и понеже не искаме да приемем че той може а ние не, е толкова важно да успеем. Това също е защото се опитваме да натъпчем другия в нашата рамка-"аз не съм по-лош от него, дори в някои отношенияпо-добър, затова не може той да се справи, а аз не". А колкото до това дали фактът че приемаш едно предизвикателство е доказателство, че си достоен за него, аз въобще не мисля така-в крайна сметка не само историята, ами и около теб самия в живота трябва да е пълно с примери как някой не можещ да прецени правилно възможнистите си, приема предизвикателство твърде трудно за него и се проваля с гръм и трясък, разбивайки понякога не само собствените си мечти и надежди, ами и тези на близките си (а понякога дори и тези на цялата си нация). Това е моето скромно мнение, от което най-голямо внимание си струва да обърнете не часта в която ви съветвам да гледате 2-та част на Death Note.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите