Нещата опират както до ген, така и до поддържане. Съзнанието е в основата, най-вече що се отнася до излъчването - погледа, чертите на лицето. Колкото по-освободен от предразсъдъци, притеснения, напрежения и вярвания е един човек, толкова по-свежо е излъчването му и по-младолик изглежда. По моите наблюдения хората започват да "остаряват", когато почнат твърде много да си вярват (виждал съм дори ученички с излъчване на тетки). При по-естествените и вътрешно освободени хора погледът блести, чертите на лицето са по-отпуснати и следователно вероятността да се появят бръчки е по-малка.

Що се отнася до тялото - там вече е важно тялото да се движи, да спортува, да се поддържат в изправност мускулите, ставите, сухожилията... Със спортуването трябва да се почне от по-ранна възраст разбира се, но да се спортува цял живот, за да не се занемарява тялото. При мен от 10 години насам е налице една борба срещу нарастването на шкембето, гъза, паласките и двойната гуша. Преди година-две бях достигал дори 104 кг. при височина 188 см, ся обаче съм се вталил на 87 кг. и съм с тяло на манекен - никакво шкембе и стегнат задник.

Както и да е. При мъжете може и да има тенденции към напълняване след една възраст (при мен лека такава склонност се появи след 19 годишна възраст), но не и към провисване, както при жените - при тях има много повече неща, които да провисват. Има начини разбира се да опитват да се "борят" срещу природата - например със спортуване, лифтинги или други по-радикални мерки като липосукция, пластични операции, силикон и т.н., но моментът на провисване е важен, защото той иде да покаже, че жената вече е извън своята най-добра възраст за възпроизводство - и понеже тялото и става все по-малко привлекателно и възбуждащо, това е сякаш знак на природата, че жената вече изпуска най-добрия момент да зачене и роди.

Та това, че телата на жените почват да провисват може би в повечето случаи някъде между 20-те и 30-те години, е индикатор, че някъде там е и най-доброто време за зачеване за тях. За мъжете такова нещо като "оптимална" възраст за заплождане или няма, или поне не е толкова ясно различима, както при жените. При мъжете може би плодовитостта продължава почти цял живот. Затова и не им пука особено и не бързат да заплождат, а и също защото биологически много по-малко са ангажирани в този процес. Затова и също емоционално по-малко се въвличат, но това е добре - деца не бива да се правят по инерция в следствие на емоционална неуравновесеност. Явно и биологически мъжете са предразположени да бъдат по-мъдрият пол.