Мерси за мнението.
Проблема става още по-сложен ,защото аз знам отговора му ,но не мога да го реша. Лесно е човек да иска да се промени , но опитайте и ще видите че е много трудно. Сякаш някаква вътрешна сила ни пречи да го направим.
Проблема при мен е също така че аз знам как трябва да се държа, но усещам как другите ме гледат с леко недоверие. И всеки път като заговоря се поддавам адски много на емоции. И ставам понякога много груб.
Започвам да си развивам теориите , а те са страшно много и другите веднага решават че съм луд че съм ненормален, че съм с фанатичен характер ала Адолф Хитлер ,което може би е истина....
Много често изпадам в неразбраност с околните. Уж говоря и разбирам български ,но сякаш не се разбирам с околните.
Не мога да общувам нормално.... Ужасно нали ?
Или аз говоря и всички мълчат или всички говорят ,а аз мълча...
Не мога да водя диалог или триалог .
Или казано с други думи и още повече че днеска съм още по-депресиран някак си просто съм си такъв.
Нямам воля да се променя. Слабохарактерен съм. Чувствам се самотен и неразбран , мисля че света е много студен и жесток. И мисля че хората могат да бъдат по-добри и толерантни !!
И като видя нещо лошо много се натъжавам.
Аз съм потенциален алкохолик...

Слабохарактерен , меланхоличен олигофрен , супер особняк , който се чувства ненужен и ненормален.
Както виждате аз съм неспасяем случай.
Но искам само да ви питам кажете ми честно .
Според вас аз луд ли съм ???

И най-странното е че понякога си представям как се гледам отстрани и ме напушва смях ,защото разбирам каква ирония е всичко.
Пълен фарс...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите