"Знанието" за това какво е "щастие" (и по-нататъшното преследване на тази представа) е също и причината за "нещастието" (когато действителността се разминава с тези представи).

Та тези "щастие" и "нещастие" са съвсем субективни (и разбира се егоистични) представи - интерпретации на това, което е. И това е толкова лесно да се разбере.

Истинската радост от живота, безпричинна, безусловна, естествена, спонтанна и невинна - като радостта на малко дете, е това, което губим в тези преследвания. Това е жизненост, енергия, обаяние, екстаз и става достъпно тогава, когато се освободим от натовареността с представи за "щастие" и "нещастие".