Знаеш ли, остатък ... докато ти четях поста се сетих за един мой разговор с една норвежка преди време на тема бедност, глад, мизерия ...
От самото си раждане тя е била материално задоволена за всичко, не знае какво е глад, не знае какво е да броиш стотинките до следващата заплата, не знае какво е чувството на безпомощност, осъществила са всичките си планове и мечти ... и тя твърдеше, че е щастлива.
Защото винаги се имала това, което е искала - материална сигурност, здраве, приятели, хубава работа, сплотено семейство ... и е направила всичко възможно да ги запази.
В същото време тя каза, че не е възможно човек да бъде беден и нещастен, ако има амбиции и се бори да осъществи мечтите си.
Много си мислих след този ни разговор и стигнах до извода, че тук не е трудно да бъдеш щастлив, стига само да поискаш ... защото средата не ти пречи, получаваш достойно заплащане за труда си, имаш свободата да следваш мечтите си и шанс да ги осъществиш.
Без да се бориш с вятърни мелници.
Но в други държави не е същото, в бедните държави, в които царят беззаконие и недоимък.
Там хората са поставени в по-различно положение и много от тях нямат време за мечтите си, защото са прекалено заети с оцеляването си.
Щастието - това е свободата да бъдеш себе си, да правиш каквото искаш, да се насладиш на плодовете от труда си, да следваш мечтите си и разбира се, да си здрав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите