Не знам какво да ти кажа - лош късмет. :)
През целия ми живот съм общувала с много момчета и в приятелският ми кръг те винаги са били пробладаващи. Имам доста сериозни наблюдения върху почти всякакви типове мъже и има едно което винаги ми е правило впечатление - винаги са взимали нещата много..... навътре. Сега ще вкарам прочутото клише за мъжкото ЕГО, но то си е аксиома която аз съм потвърдила за себе си. Толква бързо успявате да се отчаете. Няколко отказа или неподходящи обвързвания и КРАЙ! Жените те са такива и такива, как могат да обиждат и пренебрегват МЕН МЪЖЪТ! Започвате да си мислите, че нещо не ви е наред, окопавате се, пазите крехките си раними души.
Един приятел беше точно в такова положение само до преди половин година. Скъсаха с дългогодишната му приятелкаи той го понесе зле въпреки че той взе решението. Сумати време се подмотаваше нещастен и излизаше само с момичета, които не му пасваха. Преди 2 месеца му предложих да излезе с една моя прителка, с която мислех че много добре ще си паснат. Той се куми една седмица, то не беше стрес, то не беше драма вместо просто да отиде да ивди за какво става въпрос. Видяха се, тя много по - спокойно ги примаше нещата. И сега само ми благодари, че съм го била навила. А толкова го беше страх - планове, как да не се влюбва, да не се оставя да го баламосват и всякакви смехории, които сега сигурно не помни, защото е хлътнал до уши. За мен нещата винаги са стояли до това да деийстваш и никога да не чакаш някой да дойде да те намери. Като бях тинейджърка си мислех точно така - мъжът на мечтите ми ще дойде и ще ме направи принцеса. Разбира се разделих се с подобни илюзии още на 20, защото мъжете са прекалено крехки за да могат да сбъднат всички женски мечти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите