...зависят от много неща и тъй като вече разисквате някои от тях, сте наясно, че темата е голяма...
1. най-напред от възможностите на студента и семейството му и от собствените му виждания за значението на висшето образование. не съм за принципа "без диплома не върви" (но той донякъде е резултат и от ниското ниво на средното професионално образование) и затова не мога да приема тарикати, вясващи се на лекции веднъж на високосна и гледащи да си вземат изпитите по втория, третия или n-тия начин, само за да излязат със заветната хартийка, които след това не са от полза нито за себе си, нито за работодателите и икономиката. от друга страна, програмата на студентите редовно обучение в много университети е на принципа "блок-дупка-блок" и не благоприятства възможност за търсене на работа.
2. също така, зависи и от университета и специалността (колкото по-хуманитарна е, толкова по-голяма възможност има и зает човек да се справя сам с учебниците, ако пропуска лекции или в задочно обучение, например - там, където все още го има). заверки сега има в малко университети и/или факултети, затова много студенти учат (и не само в УНСС, Римски - хуманитаристите в СУ далеч не са по-редовни и залягащи). който иска да учи, учи... съгласна съм и с Маркизата - не всички предмети са еднакво важни и еднакво добре преподавани, респ. не всички шестици са наистина нужни; човек може да има приоритети, но за тези, които са се заели с него, образованието би трябвало да е на първите места, за да има смисъл от него.
3. много неща зависят и от работодателя и от трудовия пазар в страната като цяло. имам приятелки в Германия, учили редовно и работили почасово в заведения, за да се издържат поне отчасти. тук възможностите за работа на непълен работен ден са силно ограничени и като цяло спазването на трудовото законодателство не е голям приоритет на малките фирми/заведенията и т.н. едно от изключенията бяха и остават преводачите. има значение и кадровата политика на фирмите. по времето, когато учех (УНСС, финанси-задочно), търсенето на кадри от университетите (студенти 3-4 курс или току-що завършили) от страна на фирмите беше слабо; задочниците трудно си намирахме работа, близка до специалността заради необходимостта от отпуски за лекции (в УНСС тази форма на обучение отпадна, а също и в ТУ. по мое мнение, при нас поне в някои специалности беше сериозно и осъществимо като цяло, при тях - доста трудно; в СУ го има все още). в последните 2-3 години положението се подобри значително, вкл. и с появата на кариерни центрове във ВУЗ-овете. друг е въпросът, доколко след наемането си, студентите получават възможност да посещават повечето занятия и дали фирмата има желание да инвестира в персонала си, давайки им тази възможност.
4. стажовете са добра възможност и вече се предлагат доста; за предпочитане поне според мен е редовна работа след 2-ри курс, по възможност близка до професионалната област, но и минимално пречеща на посещаване на занятия. попринцип сега ми е трудно да приема човек, който не е работил до 24-тата или 25-тата си година. според това, което са ми казвали в посреднически фирми за работа, и шефовете не обичат хора без стаж. познавам и работещи студенти, чиито семейства не биха имали затруднения в издръжката им. собствените пари дават независимост. не бих нарекла това меркантилност - то е и желанието за живот, купони, хубави дрехи; адаптивност към условията; придобиване на практически умения (защото в обучението те често са слабо застъпени и колко всъщност се научава за един месец стаж?!), вкл.и за работа с хора в дългосрочен план и съответното самочувствието от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите