Харесат ми нещата в Норвегия.

Мога да говоря за Американския университет в БГ, Благоевград, където практиката беше същата. Сега вече и там се попромениха нещата.

Добре, след като е трудно да се намери работа по една специалност, това не е ли показател, че явно няма търсене?

Защо да се учи? Че и да се работи, за да се учи.

Там е работата, че не изхвърчат хората на 2-ия месец-напротив-започваш работа като секретарка, или както е модерно да се казва-административен сътрудник, оказваш се будно дете, след година те повишават, след още две вече и парите са други, в хода на работата се доказваш и учиш. Накрая се оказваш в транспортна фирма (примерно), ценят те, уважават те, много си научил и т.н., но с тапия от Минногеоложкия, напълно непотребна в случая. Но ти си се издържал сам, докато си учил. Е, и? Реално ти си работил, не си учил. (ти-то е условно:))

Аз съм привърженик на ученето, на работата , на двете паралелно, но понякога имам усещането, че тази тенденция да се учи на всяка цена, да се влезе във ВУЗ, когато сме на 18, специално в БГ някъде куца.

Думи, думи и нищо повече