Не се понася, мило!
Но помисли дали човекът, с когото си била, те е заслужавал или просто си се спасила от едно зло!
Аз съм в подобна ситуация, но го преживявам успокоявайки се с тази мисъл, че би било много по-тежко за мен, ако се бях обвързала.
Приятелят ми беше свикнал да съм желязното момиче, да се справям с всякакви проблеми, да казва пред приятели,че "съм неговата гордост с постиженията в службата", да бъда винаги оптимистично настроена и усимхната. Обичаше да казва, че иска да прекара остатъка от живота си с мен и ще бъде все така влюбен и тн, и тн. До момента, в който ми откриха коварно заболяване преди седмица. В начален стадий е и не е нелечимо, но си позволих да се разплача пред човек, когото смятах за близък и че ще ме успокои, но той дори не положи минимално усилие да отложи реакцията си на тотално разочарование от мен. Все едно съм искала или умишлено предизвикала болестта си! Освободих го незабавно и въпреки, че изпитвам смесени чувства, НЕ СЪЖАЛЯВЯМ!
Оказа се, че той не е бил истински приятел през 6-те месеца, през които бяхме заедно, а само се е възползвал.
Сега съм доволна, че ще трябва да се грижа сама за себе си през следващите месеци на изпитания и няма да имам до себе си човек, който обича само да получава и който непрекъснато ще ми показва, че съм бреме за него! При тази мисъл ми става страшно леко. Както е казал народът: "Всяко зло за добро". Гледай оптимистично на нещата, явно Бог се е намесил и те е спасил, за да срещнеш истинския и стойностния другар в живота!