Няма нищо срамно да си признаеш, че си тъп или имаш психически отклонения! Всеки си има едни или други проблеми, важното е да признаете своите пред себе си и да се лекувате!

Но, нека в казармата има нещо стойностно. Тъй като, не се сещам, защо не ми припомните кое е? Може би:

а)многото загубено време. Загубено в множество безсмислени дейности, някои дори опасни за здравето. Някои от моя полк получиха непоправими увреждания на слуха от стрелбата с оръдията, един си счупи крак на тъпата полоса(не е много лесно да прескачаш по кръгли, хлъзгави метални пръти с кубинки), друг си спука кост в китката... Тъй като мога да изброя десетки безсмислени или малкосмислени дейности, кажете някоя, която ви даде нещо особено ценно, нещо, което ви е от полза и сега;

б)издевателствата. В последно време има по-малко информация за подобни случаи, но по мое време не бяха рядкост. Виждал съм войник с почти изкарано око, с отпечатък на звезда от токата на колан върху него(резултат от т. н. "бухалясване"). Същото момче лежа в болница, спасиха му "на косъм" окото, но получи трайно увреждане и го уволниха по-рано. Виждал съм и са ми казвали за други подобни случаи. Имаше също така и изнасилвания, по-рядко, но бяха факт. Някои загорели селяндури, дето може и жена още да не бяха пипвали, бяха надупили един по-женствен новобранец в кенефа. Е, случаят се покри - не знам защо, беше в съседното поделение, а и аз скоро се уволних. Чувал съм и за други подобни изцепки. Нямам някакво обяснение, че приемате тези неща, освен, че ви харесват...;

в)болестите. Аз се благодаря на здравия си организъм, че горе-долу се запазих. Много от моето и съседните поделения се разболяха от дизентерия. Други, колкото и смешно да е, се разболяха от шарка. Повечето от нас си развалиха зъбите от гадната, мазна храна. Както и да е, аз отнесох само някаква екзема на ръцете - получих я, докато нашето поделение даваше дежурство в столовата. Бях мияч, беше си скатавка, но се появи този проблем и трябваше да се върна в строя. И досега, лятото, понякога ми се появяват тези обриви, но вече знам, как да се справям с тях. В поделенията медицинската служба беше под всякаква критика и не можеше да и` се разчита. Но, това явно само ви е стимулирало да бъдете "истински" войници?;

г)шапкарската простотия. Явно чорбарите ги бяха избирали с конкурс по тъпоумие. От полковника до последния гърчав сержант почти всички бяха олигофрени. И, абсолютно всички, били тъпанари или не, не си гледаха работата. Няма да забравя, как веднъж стана малък пожар(запали се бунището, може би някой беше пушил на близо). Случи се точно на моя наряд ППЗ през нощта. Нямаше да има проблем, да го оставя да си гори, но реших да действам - измъкнах пожарогасителите от всички по-близки табла(поне пет) и нито един не проработи. Старшините, които поддържаха автопарка, разваляха превозните средства. Крадеше се бензин и нафта. Отпуските се купуваха. Това не ми харесваше, не че ми пукаше толкова, но за вас явно е съвсем нормално...;

д)кражбите. Много се крадеше в казармата, при това всичко. Веднъж си намерих ключовете за моя дом без ключодържателя. Това беше върхът! Един смешен, пластмасов ключодържател-лупа. Сигурно пак бяха тези тъпи селяни, някои от тях май виждаха електричество за сифте в казармата... Крадяли са ми якички, чорапи, слипове и т. н. - общо взето все дреболии. Някои имаха глупостта да донесат по-ценни неща и завинаги се разделиха с тях. Може би това си има своето очарование за вас?!;

е)има още много, но не ми се губи времето, макар че, пиша професионално с 10 пръста. И, не съм се научил на това в казармата.

В армията няма нищо лошо. Тя е нещо важно и все още твърде необходимо. Понякога, поне предполагам, е чест и удоволствие да бъдеш част от нея. Това обаче не важи за българската армия.