Значи, ако човек наистина прави жестовете, "за да се забележат" и да натрупа точки актив с цел постигане на някаква друга цел, то дали ще е возене в БМВ или подаряване на бъркалка за кафе, все тая е. Аз визирах отношението към подаръка като нещо, което ще *зарадва* въпросната възлюбена, ако мога да я зарадвам дори с нещо дребно, но значещо за нея, го правя. Ако мога да я зарадвам с друго, нещо ценно по общите критерии, го правя. Ако мога да й купя БМВ и това би я зарадвало - ще купя БМВ. Целта е ТЯ да е щастлива, не аз да получа нещо от нея.

Съществено е отношението на безусловно раздаване и отдаване на другия (без условия като "ако го подаря, ти си моя и си длъжна да <следва списък с егоистични желания>"). Тогава и само тогава любовта е това, което желая. Трудно ли е за постигане? Вие ще кажете, очаквам мнението ви :)

ПП: Май въобще не трябваше да споменавам кестенови цветове, а букет от 67 рози, за да се разбере по-лесно символиката

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло