По обясними причини.

В 21.00 , както бе уговорката, дойде БМВ-то и аз се качих в него, целунах приятеля ми, с когото делим съдба вече година и 3 месеца и отпрашихме към любимия ни мексикански ресторант. Бях сложила смарагдовите обеци и златната гривна, с които той ме сюрпризира само преди 10 дена, при това без конкретен повод, а като проява на чиста и безусловна любов, за каквато "мъжете" тук само са чували да се говори, докато скъпернически са брояли левчетата, които ще похарчат за поредната пица "Маргарита" (задължително малка) в опитите си да съблазнят някоя дивна селяндурка (задължително коньовичарка, в случай, че е налице върховото постижение да е "забърсана" в столицата).

'Хапването и пийването", което изисканата атмосфера на ресторанта не ми позволява да нарека точно с тези думи, защото ние се храним със специалитети и пием отбрани вина, а не пълним гушите като някои задъхани и позапотени посетители на кварталната пицария, разбира се, че беше на "аванта", която също не бих нарекла с тези думи, но може би " мъжете" тук дотам са се изродили, че очакват жената да поема сметката дори и да ги "хрантути" както бихте се изразили вие, "мъже".

"Големи риби" , както тукашните далаверяджии на дребно се изразяват, не "ловя , те сами идват да ми се предлагат, но аз съм много избирателна, защото не понасям тарикати, полу-мъже и комплексирани мухльовци, а освен това имам силна интуиция и , хайде с риск да се повторя, съм умна и принципна жена, така, че съм наясно - не се тревожете поне за това.

В 12.30 БМВ-то спря пред дома ми (не ме карайте да разказвам къде бяхме след ресторанта - не искам да ви удавям в романтика, но все пак бих споменала едно легло, отрупано с розови цветове), аз слязох от него, сбогувахме се до утре и се прибрах вкъщи.

У нас реших да отговоря на зададения ми в клуб "20-30" въпрос, след което да се потопя в заслужен сън.

И накрая, за да отговоря и на последния въпрос "защо съм си правела труда въобще да ви отговарям?", бих казала...защото все някога и на българска почва трябва да започне "виреенето" на истински мъже, а не само на "ориенталски сортове тютюн", ако ми позволите подобна метафора, "мъже".
А кой знае? Може би с житие-описанието си, съм отворила очите на десетки заблудени дивни селянки и съм ги отървала от позора да бъдат прелъстени (с айрян и пица-задължително малка) от пубертетните ви, стиснати душички.