|
да кажем НЕ на казармата!
предполагам, че и тук има заинтересовани хора от отпадането на задължителната военна служба.
а ето ви малко писане защо трябва да се махне.
За да набират военен персонал, правителствата могат да използват наборна (принудителна) военна служба, професионална (доброволна) армия или комбинация от двете. През последните години в много страни се забелязва тенденция на преминаване към доброволна армия и съответно премахване на задължителната казарма. В България също от години се обсъжда отмяна на принудителната служба, въпреки че почти нищо не се е случило до момента в тази посока. Точно обратното - съвсем наскоро парламентарна комисия отхвърли предложението за въвеждане на професионална армия от 1 януари 2007 г. с аргумента, че е нужно повече време за подготовка.
При наборната армия всички здрави млади мъже (в някои случаи и жени) на определена възраст са задължени да прекарат определено време в армията. Срокът на службата варира между 4 и 17 месеца в страните, в които има принудителна военна служба. При професионалната армия военните се набират на доброволен принцип, като получават конкурентни заплати, които да ги стимулират да се заемат точно с тази дейност, а не с някоя друга.
Понякога се чуват твърдения, че задължителната военна служба за всички младежи е важна, защото „учи на дисциплина“, „подготвя младите хора за живота“, „обучава на подчинение към по-висшестоящите“ и прочие. Не е ясно доколко тези неща са били наистина важни в миналото, но в съвременния свят, в който образованите, креативните, новаторски настроените и независимите хора са в основата на развитието, най-вероятно „уменията“, придобивани в задължителната казарма, не носят толкова висока стойност за обществото и отделните хора.
За да разберем дали наистина е така, можем да погледнем материала, публикуван през март 2006 г. от германския Институт за изследване на труда. Той разглежда влиянието на вида на военната служба (доброволна или принудителна) върху икономическото развитие. Автори на изследването са Катарина Келер от университета Susquehanna (Пенсилвания), Пану Поутваара от университета в Хелзинки и Андреас Вагнер от Виенския университет.
Макроикономическият поглед
Традиционно още от времето на Адам Смит насам повечето икономисти изразяват предпочитание към доброволната армия в сравнение със задължителната. Причините за това са свързани главно със загубата на икономическа ефективност, породена от принудителната военна служба. (Тук, макар и непряко, можем да включим и загубата на свободен избор за периода, през който младежите прекарват в казармата.)
Ето някои от основните негативи, свързвани с наборната армия:
Задължителната служба налага разходи на войниците. Те могат да се измерят като разликата между потенциалния пазарен доход, който те биха получавали, работейки в икономиката, и по-ниския доход, който реално получават при наборната си служба (обикновено става въпрос за символични суми). Допълнителен разход възниква от това, че войниците се занимават с работа, която не им харесва, и много от тях не биха избрали да вършат доброволно. Игнорирайки различията в производителността на отделните войници и техните сравнителни предимства, наборната армия води до неефективно съчетание между хора и работни места и по този начин води до загуба на доход. Възприемането на труда на наборните войници като евтин води до прекомерно наблягане на бройката хора и по-малко инвестиции в техника и капитал. По-късите периоди на обучение, липсата на опит, по-високите нива на оборот на персонала и липсата на мотивация и стимули водят до по-ниска производителност на труда на наборните военни в сравнение с професионалните. Освен споменатите негативни ефекти от наборната армия съществуват и по-дългосрочни проблеми:
Задължителната служба засяга младежите в период от живота им, в който те акумулират човешки капитал - образование, обучение, квалификация, първи трудов опит. Военната служба прекъсва или забавя този процес, което води и до загуба на инерцията в процеса. В допълнение, натрупаният преди това човешки капитал в голяма степен се загубва или „амортизира“ през периода, прекаран в армията. Като резултат намалява количеството човешки капитал в икономиката, намалява нивото на подготвеност и образованост със съответните негативни ефекти върху развитието. Казармата е данък в натура, налаган върху младите хора. Стойността на данъка, измерена като настояща стойност на загубения доход през живота на съответния човек, е по-висока, отколкото нормален паричен данък. Отнемането на време и доход в началото на трудовия стаж на младежите намалява спестяванията и натрупването на капитал в икономиката. Без съмнение по-ниските нива на капитал в икономиката водят до по-ниска производителност на труда и оттам - до по-ниски нива на доход.
Ефекти от наборната армия върху икономиката
Проучвайки 21 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за периода 1960 - 2000 г., авторите на изследването достигат до извода, че наличието на наборна армия има трайни негативни ефекти върху съвкупното производство и икономическия растеж в сравнение със ситуация, в която армията е напълно доброволна. Най-голям негативен ефект върху икономиката има делът на наборните войници в трудовите ресурси на страната, следван от продължителността на военната служба. С други думи, колкото повече са наборните войници и колкото по-продължителна е наборната военна служба, толкова по-голям е негативният ефект.
Говорейки с цифри, в страните от ОИСР задължителната военна служба води до намаление на темповете на икономически растеж с между 0.25 и 0.5% годишно в сравнение с професионална армия със съответните негативни ефекти върху заетостта, доходите и безработицата. При това авторите отбелязват, че това е минималната граница на ефекта, който може да е и по-висок.
Практически изводи за България
1. Наличието на наборна военна служба вместо професионална води до голяма загуба на икономическа ефективност и разпиляване на трудови ресурси.
2. Наборната военна служба намалява натрупването на физически и човешки капитал в страната и по този начин влияе негативно върху развитието.
3. Пропуснатият доход в икономиката заради наличието на наборна армия вместо професионална е значителен и се увеличава с всяка изминала година.
4. Преминаването от принудителна към доброволна армия трябва да се издигне в приоритетите на правителството. Това е не по-малко важно от закупуването на скъпа военна техника.
/capital.bg/
|
против наборната армия
