определено не се съмнявам в съществането на "после"-то - добро или зло, то ще дойде в това съм убедена, обаче по никакъв начин не смятам да приема твърдението, че видиш ли, ако живея по зададени правила от някой човек - казвам Човек, а не Бог, то след това ще тъна в разкош и какво ли още не, или пък ако не ги приемам, ще се пържа вечно в ада. Единствено и само Бог е този, който ще прецени делата ми един ден и ще ме прати там, където заслужавам, а как живея тук и сега е въпрос на моя лична преценка. Разбира се, не всеки има достатъчно съвест, морал и доброта за да бъде светът идеално място.
И все пак смятам за огромна грешка да приемаш животът, който Бог ти е дал като едва ли не наказание, "училище" или какво ли още не, което трябва да изтърпиш, за да отидиш на по-хубаво място, ако си бил добър. Това показва доста голямо науважение към този живот и определено липса на респект към създаденото от твоят Творец. Чета това, което си написал, но в два отделни пасажа си противоречеш
едно
ако си твърдо убедена или знаеш, че след това "има после" и то е вечно - без край, приоритетите ти биха се променили доста драстично, сравни един ден мъка и цял живот удоволствие, всеки ще е съгласен да го изтърпи в името на "после", например училището.
две
Надявам се наистина не мислиш, че хората, приемащи съществуването на *после*, спират да живеят и мислят само как да умрат, поне аз не съм така ;)

Та значи - аз съм убедена, че има после, но не смятам да подчинявам живота си на единствената мисъл как да си осигуря по-хубаво място там, защото никой не ти дава гаранции, че там изобщо има хубави и лоши места. Това, разбира се не означава, че трябва да сме лоши тук, защото с лека ръка държим да се пържим в ада. Не, човек трябва да е добър, не за да си осигури място в рая, а да си е добър по принцип. Тоест ако гледаш толкова егоистично на нещата едва ли ще намериш място сред облаците колкото и да се напъваш.

Танцувай с мен...