Учи се то, запомня се, но както се учим да се учим,
така се учим и да забравяме - понякога този паралелел процес върви по-бързо от процеса на научаване сякаш...

вече забравил всичко което трябва може да се явиш на света вода ненапита и да употребиш удоволствието да бъдеш учен на какво ли не от кого ли не, по-различни начини... Ценно е забравянето, мисля че в някои религии му казват опрощение. Това обаче явно не е спасение, то е само временна илюзия.
Проглеждане е когато не скриваш нищо от себе си, според мен ... Само не знам дали тогава ще ти трябва спасение, от себе си, и дали няма да има сила да не е необходимо.