поради факта, че мисловната ми дейност е изключително затруднена едва ли ще имам какво да ти кажа кой знае колко, нооооо
Та всеки се надява на някакво спасение- днешният ден да е по-добър от утрешния, избавление от немотията (дори и да не е немотия), спасение от градския транспорт, от неудобните обувки, от самотата, спасение от липсата на приятели, от скуката, от... Можеш да сложиш думичката Спасение пред всичко, което ти се вижда лошо, гадно, неприятно, незаводолително - материално или духовно. Или по-кратко казано целият ни живот е спасение от това, което не ни харесва, бягство от живота, такъв какъвто е по наш си начин според наши си правила и морални ценности, съобразени по някакъв начин с мястото и времето, в което живеем.
Питаш за Бог. Той е утеха, не толкава спасение, а че бди над теб. Ако приемаш Бог като спасение ще искаш да отидеш по-бързо при него и тогава самоубийствата ще са на първо място, пренебрегвайки свещеността на живота и забраната да посягаш над себе си. Не приемам Бог като спасител, по-скоро като Закрилник, като Съдник, към онзи към който отправям най-голямата си молба и надежда.........
така, така

Танцувай с мен...