За последно се возих през есента, но за сметка на това в 94, в посока студентски град! Смятам, че за всички ползвали го, по-нататъшният коментар е излишен. Така се сближихме с едно студентче на стълбите на рейса, че се почувствах адски самотна, когато слезна на една спирка преди мен...
Ох, простете лирическото отклонение...
Това, което ме дразни в някои превозни средства, е надутото до дупка скапано радио, обикновено дънещо "Веселина" или "Сигнал +".
Също така, индивидите с раници, които дори и след качването в автобуса, продължават да си ги мъкнат на гърба.
Хорицата, които се вглъбяват в пейзажа навън, сякаш се стараят да запомнят всяко камъче, покрай което са минали, когато видят правостояща бременна жена. Никога няма да забравя как в претъпкания автобус 11, очеизвадно бременна девойка, балансираше на стълбите, слизаше и се качваше на всяка спирка, за да слезнат другите пътници, а две лелки, на недотам преклонната възраст от 50-55 години, се правеха, че не я виждат. Само те имаха видимост към нея, затова само тях споменавам като виновници. Попитах я защо не е помолила една от двете вещици да й отстъпи мястото си, но девойката явно беше решила, че няма смисъл да влиза в пререкания с някого и си траеше.
Та ей такива неща ме вадят от равновесие много бързо.
|