Вчера се прибирам в 20-ката (ако някой мечтае за баби и дядовци с пълни бутилки минерална вода, които да го поливат и в най-мразовитата зима - моля да заповява в трам-й 20) та прибирам си се аз, качвам се и хоп - хъм двама цигани пред мен. Викам - аз съм толерантна личност, циганите са си цигани - хора като останалите, заставам до тях и се зазяпвам през прозореца... и бум за гърба ми се качва някакво същество. Викам, чакай да погледна кой ме блъска в обятията на единия циганин, то някакво момче.... може би 20-годишно. Като се заглеждам в него.... леле, просто ако имаше къде да повърна... с извинение и без.... Той един блед като смъртта, висок, изпит, белезникв, а косата..... мили клубарчета-... това направо не е за описване.... дълга до раменете, мазна....., ама мазна ви казвам, сигурно немита от месец и с адски много пърхут.... брей направо ми прилоша. Че дори на якето му имаше мазни петна.... Викам си, как може млад човек да ходи така... Гледам циганите, които кротко ядат семки, гледам онзи зад мен си викам - ако трябва да избирам на кой да пристана със сигурност ще са циганите... изглеждаха поне 5 пъти по-чисти от онова бледичко момче.
Та... така с градския.... приятно пътуване

Ела...