Лирическия герой по-скоро си задава риторичен въпрос. Един вид, той едновременно е и шокиран, възмутен, и като любопитно същество, разбира се, е възхитен от безмерните количества тъпота, които открива в жената като цялостен образ. Той си задава въпроса: "Докъде се простира тази тъпота и има ли тя граници?", но отговорът на този въпрос само ще му донесе още болка. Обаче в неговите думи се чете и привързаност към тъпотата на жената. Т.е. той е започнал да свиква и да се привързва към малоумието на индивидите от женски пол, така както човек търпи редовните препикавания на мокета от любимото си кученце.
Ако беше въпрос, "Колко си тъпа" нямаше да получи еднозначен отговор, може би поради необяснимата склонност на жените да отричат, че са тъпи въпреки всички налични доказателства в подкрепа на това твърдение. Не обичат да им казваш истината в очите. Виреят единствено в силно наситена с лъжи и лицемерие среда.