Да бе, има такава порода хора, които сякаш се опияняват от идеята за собственото си нещастие (в случая не става дума за ударен пръст, а за хленчене за какво ли не). Винаги съм се чудела дали става въпрос просто за оправдание - ако по природа си неудачник, съвсем закономерно е да се издънваш и никой няма да се изненада. Или пък просто изпитват нужда от ежедневна доза съчувствие...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш