|
|
| Тема |
 Коравосърдечие |
|
| Автор |
Bacилиca (загадъчна) |
|
| Публикувано | 24.01.05 16:31 |
|
|
|
Честно казано - не знам в коя категория спада тая тема (по простата причина, че в момента не ми се отваря другата тема, за да прочета отново класификацията ).
То темата е спонтанна, защото малко се ядосах и вече не знам права ли съм или не. Коравосърдечно ли е, че не съм се спуснала да помагам и да изказвам съчувствие на някой, който упорито е твърдял, че може да закове пирон, обаче по погрешка си е ударил пръста? И, че понякога се уморявам да потупвам по рамото някой, който упорито се е борил да постигне нещо с цената на всичко, и като го е постигнал изведнъж е решил, че не си е струвало и е много, ама много нещастен.
И питането ми е - хленченето понякога не ви ли изнервя? Не говоря за "онлайн" драмите - тук всички се тръшкаме, плачем, смеем се и т.н. в дадени моменти. Говоря за реалния живот и хората наоколо. И способността да се правят драми от дреболии. Защото не виждам нищо смъртоносно в едно порязване, една настинка, изпуснат автобус, счупен ток на обувка или не-взет изпит.
Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш
| |
| |
| 
|
|
