само ако стане нещо ли трябва да плаща сметките? Един вид: има секс - има плащане на сметките; няма секс - няма плащане на сметките?

Предполагам трябва да обясня: общо взето, щом съм стигнала дотам да излизам с някого на заведение, значи ми е ясно горе долу дали го харесвам и съответно дали искам да пробвам да бъда с него. Т.е. имам някакви идеи, че отношенията ни може да се развият в нещо повече от просто секс *ситуацията "искам просто секс" е друга; там се чукаме, не ходим насам натам* а тогава вече няма много значение кой точно плаща сметките. На първа "официална" среща с такъв човек, съм готова да му позволя да плати сметката *именно защото съм наясно, че искам нещо повече от него - това е един вид залог за желание за развитие на отношенията, поне от моя страна*. Това разбира се при условие, че той прояви желание да го направи: не бих седнала да кажа директно на когото и да било в очите "плати сметката"; напротив, даже в повечето случаи тръгвам аз да я плащам. Но ми харесва, ако той я вземе и каже "ще платя аз"; а още повече ми харесва дори да не ме остави да направя опит аз да я плащам и без особени демонстрации да я плати той. Подвариант е, да харесвам мъжа и да съм готова да му позволя да плати сметката, но той да не направи подобен опит. Това почти 100% му отрязва всякакви шансове при мен: обичам щедри хора, дори само защото аз съм човек, който по принцип няма проблеми да харчи пари и ми трябва някой със съответна на моята нагласа. Друг вариант е да не харесвам човека отсреща като мъж и да не мога да си представя никакъв вариант, в който да имаме общо бъдеще като "двойка". Тогава си плащам сметката, дори и той да има някакво желание да я поеме. Макар че ми харесва демонстрация на подобно желание. В подобна ситуация бих приела все пак да той я плати, ако той ми е началник и ме е поканил; равнопоставени сме служебно и пак той ме е поканил; за него е недопустимо *от гледна точка на възпитание, характер, етц* да остави дамата да си плати сама сметката. Дори и в подобни ситуации обаче, ако усетя че плащането на сметка е просто опит за "налагане" на неговия авторитет, за "показване" на къде ми е мястото си, за "демонстриране" на сила и власт, директно я взимам и я плащам цялата.

Но мъжът, поне този, който има желание да е с мен, трябва да е готов да плаща сметките. Нещо повече: трябва да е в състояние да го прави. В крайна сметка, в природата на жената е да си търси мъж, който е способен да осигурява оцеляването им - нейното и на децата. И няколкото хиляди години цивилизация не са променили няколкото милиона години инстинкт

Напиши 1000 пъти:
Съдбата милостиво ме разделя с хората, които не са за мен!