престава да е твоя автоматично в момента, в който я пуснеш в нета. Това е свободен форум и поне докато не станеш модератор тук, не можеш да поставяш условия и изисквания, кой какво как и защо да пише по нея. Още с пускането на една тема следва да си наясно, че реакциите на читателите може да нямат нищо общо с очакваното и желаното от теб.

Общото между теб, мен и майната е, че и тримата сме в кофти настроение. Но за разлика от теб, ние двамата с него поне се опитваме да гледаме малко по ведро на живота: правим опити за шеги и закачки, комуникираме не само на лековати, но и на сериозни теми - в т. нар. от теб чат има поне три такива подтеми:
1. кой по лесно се събира с лица от противоположние пол/ кой има по големи шансове да си "свали някой" - мъжете или жените
2. жените - курви или кучки или въпроса за границите в общуването, интерпретирането на сигналите, гордостта и предразсъдъците
3. мъжете, жените и плащането на сметки: аз на тебе ти на мене или в крайна сметка има или няма безплатен обяд.
Вярно, че не са директно формулирани и има доста закачки около тях; вярно и че не са в тон с основната ти тема, но не виждам откъде накъде очакваш само защото на теб ти е кофти и вкиснато и другите да ревнат в глас колко им е кофти и вкиснато и на тях, колко е безнадеждно всичко, как няма избор, колко е трудно да се живее с последиците от веднъж взето решение *яяя, изненадааа...ама то взимането на решения имало нещо общо и с някакви последици, с които трябва да се живее ли*
Личната ми философия, е че няма подобно нещо като "нямам избор" - просто една от възможните последици до такава степен ни се струва неприемлива, че ни е по лесно да говорим за нямане на избор. Практическия ми съвет беше да се напиеш: поне на сутринта щеше да имаш основателна причина да си в кофти настроение и тя щеше да е махмурлука. Нямам желание да ти съчувствам и да те съжалявам: ти сама носиш последствията за сторените си избори, както и всеки от нас също и е най добре да се научиш да живееш с това. Колкото по скоро започнеш - толкова по добре за теб самата. Съжелявам, че може би съм малко брутална. И аз съм имала моменти, в които съм се чувствала по подобен начин като теб - от някои съм получавала разбиране, от други сритване по задника: който както възприема ситуацията; но не съм се сърдела на никой, че не е реагирал така както на мен би ми се искало - нямам това право. Същото се отнася и за теб. Хайде, остани си със здраве и горе главата
П.С. Ако носталгията ти е породена от това, че не си в Бг *съдейки по з-тата, с които пишеш май си на немска клавиатура и кредор* и аз съм минала по този път. Типична депресия и криза след смяна на държавата. Трябват година две за да свикне човек с новата обстановка и три или четири за да се аклиматизира и приспособи напълно. Така че споко - вода ще има за всички

Напиши 1000 пъти:
Съдбата милостиво ме разделя с хората, които не са за мен!