"ше пускаш на тия само дет си им обещала и те свалят бе"

Първо: откъде накъде да пускам на някой само защото ме сваля? Още повече, че в общия случай ме свалят хора *мъже*, към които по една или друга причина нямам интерес *както вече казах*. А аз с такива не искам да имам нищо общо и това вече от личен опит: опитвала съм се да бъда с мъж, който не ме интригуваше истински, като компромисен вариант и временно решение докато намеря някой по добър. Стигнах до извода, че не съм човек, който в това отношение може да се примири с компромиси. Или - или. С две думи: като ще е гарга, да е рошава.
Второ: не обещавам нищо на никого. Ако имам желание да бъда с някого и той ми е показал недвусмислено, че има подобно желание *да бъде с мен*, то тогава всичко е повече от ясно. Проблемът ми е, че рядко успявам да разбера дали този, с когото искам да бъда, има същото желание. А никак не обичам да се свалям на човек, който няма интерес към мен. Наречи го гордост ако щеш. Давам знаци - един път, втори, трети - и ако не получа адекватен отговор се откзавам. Въпросът опира до дефиницията на "адекватен отговор". А също и доколко моите знаци са приемливи за другие - т.е. къде е границата?

Колкото до плащането: мразя да плащам Особено за неща, които и сама мога да направя Хехехе, друга интересна под тема: мъжете, жените и плащането на сметките. А де?

Напиши 1000 пъти:
Съдбата милостиво ме разделя с хората, които не са за мен!